Книгата представлява опит да се погледне обобщено историята на Източна Европа през ХХ в. Тя е структурирана в четири части, първата от които е посветена на общи проблеми от историята на Източна Европа през ХХ в., следващите две са центрирани около водещите страни от региона – Чехословакия и Полша, а последната е посветена на взаимоотношенията на България с други страни както от Източна Европа, така и от други части на света. По-голямата част от отделните глави са написани на основата на първични изворови документи – от основните български архиви.
Проблематизирани по нов начин са такива проблеми като характера на Източна Европа като обособен европейски регион, въздействието на медийните послания за настъпилото малко преди и след края на Студената война руиниране на понятието Източна Европа, ролята на жените, на евреите, на либерализма, на формата на управление, на дисидентското движение, на етническите и националните проблеми, на Съединените щати, на съдбата на славяните в различни държави, на опитите за интеграция в историята на този особен европейски регион. Специално внимание е обърнато на различни източноевропейски аспекти от общата европейска криза през 60-те години, както и на моменти от политическите и кадрови трансформации при налагането на съветската система на държавен социализъм след края на Втората световна война.
Посветената на Чехословакия част се спира на няколко отделни проблема: големите личности в историята на тази съставна държава, просъществувала седем десетилетия през ХХ в. – това са президентите Томаш Гарик Масарик, Лудвик Свобода, Густав Хусак и емблематичната фигура от „Пражката пролет“ Александър Дубчек. Три глави са посветени на различни аспекти от най-важното следвоенно събитие в историята на Чехословакия – „Пражката пролет“, а последната – на опита за сравнение между преходите към демокрация на Чехословакия и България.
Третата част, посветена на Полша, включва компаративистичното изследване на политическата култура в Полша и България, както и външнополитическите реакции на две от полските кризи – тази от 1968 г. и от 1980 г., когато е създаден първият независим профсъюз в Източна Европа – НПС „Солидарност“.
Последната част има характера на опит за поставяне на съвременна България в контекста на общата история. Става дума за отношенията на България с водещата световна сила САЩ след Втората световна война; за връзките с една малка и неутрална централноевропейска държава, каквато е Австрия; трудните контакти с далечна и революционна Куба; както и на генезиса на трансформационните процеси в България – влиянието на „Пражката пролет“, създаването на първата истински политическа дисидентска организация (Клуб за подкрепа на гласността и преустройството и мястото на 10 ноември 1989 г. в събитията в останалите социалистически страни от Източна Европа.
Искра Баева
Източна Европа през ХХ век. Идеи, конфликти, митове
Парадигма, С., 2010, 530 с.
