Книгата е структурирана в 13 глави, съдържащи исторически изследвания на отделни проблеми от Източна Европа и отношението на България към тях. Повечето изследвания са направени на основата на интерпретирани за пръв път в науката архивни материали (благодарение и на възможността за достъп до основните български архиви, получена през 90-те години). Между тях приносен характер имат:
– изследването на европейските и неевропейските характеристики на източноевропейския социализъм;
– документалното изследване за съдбата на българите в страните от Източна Европа след Втората световна война;
– интерпретацията на документите на ЦРУ за България от 50-те години, които ползвах по време на специализацията си в САЩ през 1994 г.;
– новият подход към разглеждането на предпоставките за началото на десталинизацията в България между смъртта на Сталин през 1953 г. и Априлския пленум от 1956 г.;
– проблемите на българската външна пропаганда в началото на управлението на Живков, базирани върху нови архивни документи от ДА на МВнР;
– новата интерпретация на „сближението“ между България и СССР на основата на вече въведените в обръщение от Драгомир Драганов пленуми на ЦК на БКП от 1963 г. и от 1973 г.;
– първата интерпретация на отношението на българските власти и на българското общество към реформаторския процес в Чехословакия през 1968 г.;
– изследвания, посветени на полските обществено-икономически кризи през 1966, 1968 и 1970 г., опрени освен на полска историческа литература и върху български архивни документи;
– панорамно представяне на кризисните години, завършващи на 8 в историята на Чехословакия през ХХ в.;
– архивно изследване на създаването и унищожаването на първата дисидентска организация в България – създадения на 8 март 1988 г. „Русенски комитет“;
– представяне на трансформациите, осъществени в БКП/БСП през първото десетилетие на прехода в България, изградено на основата на партийни и други документи.
Искра Баева
България и Източна Европа
Парадигма, С., 2010.
