АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Ако имаме българска мечта, ще имаме българска държава! Ако не, ще оцеляваме поединично!

Людмил Георгиев - 20 ноември 2017

Години наред настоявам т.нар. „елити“ и т.нар. „български народ“ да се опитат да формулират не само за себе си, но и за бъдещите поколения, адекватна представа за българската визия в действителността – минала, настояща и бъдеща, на тази база да структурират подходяща българска национална доктрина с близки, средносрочни и далечни перспективи от порядъка на 15, 30, 50 и повече години, а всичко това да бъде пронизано от някаква фундаментална идея за определяне на българската мечта – каква може да бъде тя на основание на нашето минало, на реалните ни измерения в историческото съществуване на света и на българската мисия – минала, сегашна и бъдеща?!…

За съжаление, от страна на т.нар. „политически елити“ към момента няма никакви, ама никакви знаци, че те по някакъв начин изобщо са в състояние не само да си поставят подобна цел, но дори и да я промислят! Свидетели сме на поредните клоунски и определено мутренско-просташки интерпретации както на европейската, така и на българската действителност. Свидетели сме как двете разклонения на бившата Българска комунистическа партия – ГЕРБ и БСП, за пореден път се опитват да вземат надмощие, тъй като те са само продължение на Лукановото и Живковото крила в онази партия-майка! Надмощие в интерес на техните протежета във всички сфери на живота, но без каквато и да е мисъл за бъдещето на хората, на нацията и на държавата! Защо? Защото те, както впрочем и за съжаление целокупният народ са подвластни на едничката идея за оцеляването и благополучието – индивидуалното и семейно-родовото, в която общността, нацията и държавата отсъстват! Това е то абсолютната българска дебилщина – мисълта, че ти можеш на индивидуално ниво да осигуриш някакво сносно съществуване, без да се интересуваш от другите, от общността и най-вече от държавата, която най-често се разглежда само като средство, а не като цел?!…

Няма как това да се случи, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари! Няма как т.нар. „елит“ и т.нар. „народ“ съвместно да произвеждат собственото си достойнство и собственото си благополучие, ако нямат пред себе си една общобългарска мечта!…

Обнадежден съм, че интелектуалци като проф. Боян Дуранкев и д-р Юри Борисов формулират тези дни тъкмо този, по мое мнение единствен български изход към бъдещето – необходимостта да се определят параметрите на българската мечта за нашето собствено съществуване, не само индивидуалното, защото без съществуването на общността то е невъзможно! Надявам се, искрено се надявам, че истинската дискусия за България – тази за формулирането на нашата българска мечта, тепърва ще се състои в макар и фрагментираното, омерзено, мразещо, противостоящо си българско общество!…

Без нея, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари, ние сме обречени – не като индивидуално оцеляване, а като общност, нация и държава!…

Това е положението!…

Източник - Поглед инфо
Людмил Георгиев е роден на 23 юли 1960 г. в гр. Трън, Пернишка област. През 1985 г. завършва СУ "Св. Климент Охридски" с първа специалност психология и втора специалност философия. От 1988 г. е редовен асистент в СУ. През 1990 г. става доктор по социология, а през 1999 г. - доктор на психологическите науки. От 2000 г. е професор по…

Вашият коментар