ОТ ЧУЖДИТЕ МЕДИИ
Среща с пионерите на „афрокапитализма“

Оливие Пио - 25 ноември 2017

По време на икономическия растеж в частния сектор на Африка, предимно в англофонския, се създадоха много богатства. Поддържайки либералния мит за индивидуалния успех, актьорите на „чернокожия бизнес“ претендират да намаляват бездънните неравенства на континента чрез филантропия. От Етиопия до Южна Африка те свързват бизнеса с благотворителност, като приписват на капитализма добродетели, каквито той никъде не е показал.

Техните имена и лица редовно са по кориците на икономическите списания: Алико Дангот, Тони Елюмелю, Патрис Мотсеп, Мо Ибрахим, Йерим Хабиб Соу, Мохамед Улд Буамату, Жан Каку Диагу… Само за две десетилетия новите магнати на Африка създадоха финансови империи. Наблюдателите бяха свикнали с показните богатства на държавните глави и владетелите на черния континент. Но ето че дойде времето и на индустриалните капитани на чернокожия бизнес. От Нигерия до Южна Африка, през Етиотия или Кот д’Ивоар, повечето от тях, на възраст днес между 45 и 70 години, са произлезли от фамилии със скромни доходи. Тези „селфмейд“ хора на Африка говорят много езици (често английски и национални диалекти), кръстосват света с частни джетове, самопоканват се на церемонии на „големите“ (срещите на Г-20, Форума в Давос и др.) и разполагат с телефонните номера на някои от най-могъщите барони на световната икономика.

Тези мултимилионери членуват в много тесни кръгове в своите страни, посещават клубове, подбрани ресторанти или СПА центрове, където се срещат, за да се отпуснат и да говорят за бизнес, допълвайки карикатурата на привилигирования начин на живот на своите западни колеги, на емирите от Персийския залив или Азия: ваканции във Флорида или в Европа, частни грижи в първокласни клиники, вкус към луксозни аксесоари, игри на голф и скуош… Макар че повечето африкански милионери възпроизвеждат изпипаните практики на себеподобните от останалия свят (например изнасянето на капитали към западни столици), някои от тях се открояват с това, че подчертават съществуването на „афрокапитализъм“, приспособен към спецификата на черния континент (стари търговски практики, култура на солидарността и прочее). Така те разкриват за своите страни, респективно за континента, амбиции в областта на икономическото развитие (предимство за африканските капитали, насърчаване на частния сектор и индивидуалното предприемачество), както и в хуманитарната област (подкрепа на програми за здраве, образование, електрификация). Като последен външен знак за богатство някои от тях създадоха филантропски фондации. Според „African Grantmakers’ Network“ (AGN) – панафриканска дарителска мрежа, включваща 22 от 40-те най-големи състояния в Африка, през 2014 г. са осъществени благотворителни кампании за общо над 7 милиарда долара.

Според доклад на южноафриканския институт „New World Wealth“ [1], публикуван през 2017 г., броят на милионерите на черния континент от 100 000 през 2010 г. е прехвърлил 140 000 през 2016 г. Общото им състояние се оценява на 800 милиарда долара – два пъти БВП на Нигерия. От своя страна кабинетът „Капгемини“ [2] изчислява, че между 2008 и 2017 г. богатствата им са се увеличили с 80%, за да достигнат рекордната сума от 1500 милиарда долара. Това изчисление показва непрозрачността, която обгръща тези милионери, когато става дума за деклариране на произхода и размера на техните богатства. Обогатяването на африканските елити се измерва също така с броя на милиардерите. Според американското списание Форбс те са 25, според списание Венчърс – 55, т.е. далеч под неизчислимите индивидуални богатства, натрупани на другите континенти, но прогресиращи изключително бързо.

Със своя успех, медийна аура и говорене за африканската „модерност“ тези милионери печелят при сравняването им с инертността на владетелите и политическите ръководители, които спъват развитието на континента от десетилетия. Ганийският социолог Джордж Аитей ласкаво ги нарича „гепарди“, в противовес на недобросъвестните „хипопотами“. За разлика от периода непосредствено след обявяването на независимостта, държавите и големите чужди инвеститори вече не са единствените двигатели на развитието. Въпреки упоритата масова бедност (виж графиките), сега динамиката на континента включва нарастващ брой африканци. Местни частни предприятия, като Dangote Cement и Guaranty Trust Bank в Нигерия, RMB Holdings и Standard Bank в Южна Африка или Attijariwafa Bank в Мароко, утвърждават своя растеж в страната, подрегиона, дори на нивото на самия континент.

„Край на континента на отчаянието, глада и СПИН-а!“

Въпреки обещанията обаче, мултинационалните компании и чуждите държави са нащрек [3]. Трудно е да си представим, че избуяването на тези милиардери ще обърне тежкото наследство в неравностойното развитие на Севера и Юга. Техните богатства са формирани основно в нишите на икономическата рента (мини, банки, телекомуникации, енергетика), без инвестиране в структурни и стратегически сектори (индустриално производство, инфраструктура и прочее). Речите и изказванията за промяна обаче стават все повече и повече, особено от страна на онези, които би трябвало да я осъществят…

Нигерийският милиардер Тони Елюмелю (на 54 г.) е начело не само на една от най-големите банки в Африка – United Bank for Africa (UBA), но и на гиганта Transcorp – активен конгломерат в хотелиерството, енергетиката и агробизнеса, а също и най-голямото предприятие, котирано на борсата в Лагос. Разполага със свой собствен инвестиционен фонд, Heirs Holdings (HH), който му позволява да участва в капитала на африкански и свързани с чужди инвеститори дружества в областта на петролната химия, инфраструктурата или селското стопанство. Ултрамодерното седалище на Heirs Holdings се намира в престижния квартал Ikoyi, на брега на лагуната близо до Лагос, мегаполис с двадесетина милиона жители. Точно тук Елюмелю, син на скромна нигерийска ресторантьорка и притежател на 26-ото богатство на континента, посреща своите гости. Сграда с огромни прозорци, заобиколена от градини и фонтани, с басейн за сътрудниците. Служителите разполагат с компютри, последен вик на модата, с телевизионни екрани и специални помещения за почивка. В своето частно пространство, изпълнено с фотографии, които го показват редом до папа Йоан Павел II или Барак Обама, с костюм в морско синьо и с безупречна бяла риза, милиардерът е заобиколен от асистенти полиглоти, формирани в Лондон, Торонто или Ню Йорк. „Африка ще ви изненада, подхвърля ни той. Край на континента на отчаянието, глада и СПИН-а! Ние печелим пари наистина, но сме преди всичко африканци и нашата амбиция е да успеем колективно, в качеството си на африканци, намалявайки неравенствата, които все още са много силни в нашите страни.“

Този християнин от етноса ибо дебютира във финансите, през 90-те години, когато е на 33, става най-младият ръководител на Standard Trust Bank, която издига до една от петте най-големи нигерийски институции. Десет години по-късно неговата кариера се развива още по-бързо благодарение на покупката на UBA. Някои внушават, че дължи успеха си на политическа ловкост, но досега нито един скандал не е опетнил името му.

На него се дължи изразът „афрокапитализъм“, лансиран в един манифест през 2010 г. Оттогава формулата подхранва международните конференции. „Това е икономическа и социална философия, чийто успех почива на две оси: ангажиране на частния сектор и филантропията“, обяснява Елюмелю. Рецептата? „Едновременно трябва – каквото и да струва това – да се насърчават иновациите и създаването на предприятия, и да се помни, че няма развитие, ако най-богатите да дават на общността част от това, което са имали шанс на спечелят.“ Етичен вариант на либералната теория за „процеждането“, според която доходите на най-богатите ще попиват в обществото като цяло. Като се забравя, че повечето капиталистически икономики – в Европа, в Азия или в САЩ – винаги са се опирали на една силна държава стратег…

През 2010 г. нигерийският милиардер създава частна фондация, носеща неговото име. Тя си поставя за цел да финансира иновативни предприятия на континента. Разполага със 100 милиона долара за десет години и с тях всяка година финансира хиляди африкански създатели на модерни компании в твърде различни области, като здравеопазване, образование, селско стопанство или услуги. Макар последните бенефициенти да бяха главно кенийци и нигерийци, много млади сенегалци, жители на Буркина Фасо и мароканци също получиха средства. Убеден либерал, герой на тази Африка, която според него „трябва да се изправи днес със своите собствени сили и богатства, без международното настойничество, както частно, така и публично, което досега я спъваше“, Елюмелю обяснява благотворителността на новите африкански магнати така: „Човек се бори, за да успее, после, след като е постигнал целта си, гледа около себе си и решава да преразпределя.“

Дали това е по-различно от англосаксонския филантропичен модел, с неговите предприятия и частни богатства, които, загрижени за своя имидж или с цел да извлекат данъчни ползи [4], са създавали фондации? „Без съмнение образът е същият, признава Елюмелю. Африканската филантропия обаче, която аз насърчавам, отива по-далеч. В Африка държавите нямат капацитет да посрещнат предизвикателствата на икономическото или хуманитарното развитие, както на Запад. Освен това, продължава бизнесменът, ние не правим благотворителност. Не забравяйте нашата африканска поговорка: „Не давай риба на този, който е гладен, научи го да лови риба“. Дали наистина става дума за автентична африканска поговорка? Някои казват, че е китайска… Препратката ни води към САЩ в началото на 90-те години на миналия век, при президентството на Бил Клинтън, когато се зароди едно движение на прагматичната филантропия, критикуващо „неефективността“ на социалните помощи. Приемайки това типично либерално разсъждение, Елюмелю приема, че в Африка също, въпреки традициите да споделиш с другите, индивидуализмът си пробива път. „Тук, както и другаде, много от богатите бизнесмени – и многобройни политически ръководители също – мислят само за своята власт и за своите привилегии. Непотизмът и корупцията, които разлагат нашите страни, го доказват. Това не са болести, присъщи само на Запада.“

Южноафриканецът Патрис Мотсебе, 55-годишен, основател на минния гигант African Rainbow Minerals (ARM), за няколко години създаде осмото по големина богатство в Африка. Черен и богат в една страна, в която повечето богатства остават в ръцете на белите, той е започнал своята кариера в кантора на африкански адвокати. Там се специализира в минното право. В края на 90-те години придобива златни мини в момент, когато цената на метала пада. Неговият възход обаче е подпечатан през 2002 г. с подписването на Хартата Black Economic Empowerment (BEE, правителствена програма за преодоляване на расовите неравенства, породени от апартейда – бел. ред.). Текстът, договорен между големи групировки от минната индустрия и правителството на Африканския национален конгрес (АНК), предвижда 26% от сектора да бъдат прехвърлени на черни инвеститори в рамките на десет години. Свързан с АНК, Мотсебе успява да изгради своята империя. Мините са политически символ на новата подялба между бели и черни инвеститори в Южна Африка, техният рентиерски характер обаче малко допринася за перспективите пред развитието на страната.

Реално осъзнаване или еднодневен опортюнизъм?

В началото на 2013 г. милиардерът дарява на фондацията, която носи неговото име, половината от своето богатство, оценявано на 2,9 млрд. долара. Така той става първият африканец, живеещ на континента, който реагира на кампанията „Giving Pledge“ (Обещание да дадеш), лансирана от Уорън Бъфет и Бил Гейтс като призив към най-богатите да споделят (малко) от своето богатство. Парите на Мотсебе няма да минат, както е обичайно в такива случаи, през американски фондации, лакоми за такъв вид партньорство. Той избра да се опре на африкански административен съвет с известни личности от духовенството (завършил е южноафриканско частно католическо училище) и свързани с него среди. Тяхната мисия е „Да управляват и да подкрепят проекти, насочени към най-нуждаещите се.“

В предградията на Кейптаун, далеч от населените главно с цветнокожо население северни покрайнини на града, Лувюйо Рани (малко над 40-те) е усвоил добре тази философия. Подпомогнат от фондацията „Мотсебе“, този бивш преподавател по информатика е създал през 2004 г. свое собствено предприятие – Silulo Ulutho Technologies, и се е специализирал в обучението на цветнокожата общност в новите технологии. Рани е разположил бюрата си в скромна сграда в един от кварталите, където южноафриканската чернокожа средна класа се опитва да напредне след края на апартейда през 1991 г. „В кварталите с черно население, обяснява той, преди да създадат предприятия или модни компании, братята трябва да станат на „ти“ с модерните технологии. След това, всеки ще бъде подготвен, за да начертае своя път.“

Silulo Ulutho Technologies разполага с 40 центъра в провинция Кейптаун. Всяка година в тях завършват обучението си повече от пет хиляди души, успех, който позволи на Рани да получи през 2016 г. наградата за социален предприемач, присъдена от швейцарската фондация Schwab. „За мен Патрис Мотсебе олицетворява една форма на капитализъм, който осъзнава социалната отговорност на най-богатите. Някои африкански милионери въобще не се интересуват, но други, чийто успех е все още пресен и които са произлезли от скромни семейства, са чувствителни към това“, обяснява Рани. В Африка, както и другаде, въпросът остава –реално осъзнаване, показност или еднодневен опортюнизъм?

Бивш етиопски маратонец изгради империя

Позната със своите смъртоносни гладни епидемии, Етиопия е начело на новия африкански капитализъм. Според класацията на института „New World Wealth“ за 2015 г. страната наброява 2700 милионери – броят им се е удвоил след 2007 г. В квартал Бол, по линията, която води до новото международно летище на Адис Абеба, кулите в матово стъкло се подреждат една до друга. От десет години местните богаташи са разположили своите седалища тук, в чисто новите помещения на техните предприятия и банки. На булевард „Африка“ едно здание носи името на атлет, чиято слава обиколи света – бегачът на дълги растояния Хайле Жебреселасие, два пъти олимпийски и осем пъти световен шампион на 1500, 3000 и 10 000 метра.

След като напуска международните състезания, богът на стадионите се впуска в бизнеса. Роден в провинция Aрси, в селско семейство с десет деца, старият атлет сега притежава много сгради, четири от които са хотели, управлява доходна търговия с коли и една плантация за кафе. В неговата империя работят повече от 2000 души. С бронзов тен и голяма мила усмивка, лицето на маратонеца си е останало същото. Откакто е станал мултимилионер обаче животът му се е променил. „Бизнесът те кара да виждаш света по друг начин, признава той. Административни съвети, посещения на обекти, сбирки с членовете на моя екип…Всичко върви много бързо. Освен това аз имам амбиции за моята страна. Ако е ръководен от почтеност, бизнесът може да промени ежедневието на хората.“ „Почтеност“, на която старата звезда видимо държи, но си дава сметка, че много бизнесмени са изкушени от други практики. В Етиопия, както и в други страни на континента, скандалите, разкриващи тайни договорки между бизнесмени и политици, са безчет, въпреки че навсякъде „доброто управление“ е афиширано като приоритет за публичните политики. Жебреселасие също има в главата си проект за фондация. Уставът е готов. Целта – обучение на децата от неговата страна. „От много отдавна започнах да се грижа за обучението около себе си, в моето семейство и в моето родно село. Това е етичен императив в Африка. Не се ли казва у нас, че „цяло село е необходимо, за да порасне едно дете“?“ А колко градове и села са необходими, за да успее един милионер…

Кот д’Ивоар е единствената франкофонска страна, класирана в изследването на „New World Wealth“. Не по-малко от 2300 милионери през 2015 г. Перспективата е до 2024 г. да се удвоят. В подножието на Платото, на брега на лагуната „Ебрие“, бизнес кварталът онагледява метаморфозата на Абиджан. От дясно има строителен обект – хотел „Нooм“, луксозна сграда от ново поколение с 257 стаи и модерен басейн на покрива. На фасадата се простира моден лозунг на иворийските предприемачи: „Добре дошли при африканското съвременно гостоприемство от висока класа. Африканска гастрономична кухня“ – специалитет на известните африкански готвачи, основан върху комбинация от изискани ястия и местни вкусове.

Отляво, пак на брега на лагуната, багери разравят земята. Пак тук големи пана възхваляват един фараонски проект – „Заливът Кокоди 2020“. Пречистени води, нов мост, райски плажове, футуристично яхтено пристанище с клуб и ветроходни яхти. И рекламно мото: „Нов мост към развитието“… Общата стойност на строежа е между 150 и 300 милиона евро. На петия етаж на сградата „Небесна дъга“ Ален Куадио не крие своята гордост от тази витрина на националната динамика. Около петдесетгодишен, този бивш вицепрезидент на Общата конфедерация на предприятията на Кот д’Ивоар е също така основател на фамилната групировка „Кайдан“ (телефония, недвижимости, инвестиционни фондове) – с 350 служители и годишен оборот от 45 милиона евро. За този милионер, завършил в Канада, „афрокапитализмът“ е преди всичко продукт на англофонските страни. „В тези страни англичаните бяха дошли, за да правят бизнес. Държавните администрации бяха слаби, а политическите режими – нестабилни. Местните хора трябваше да използват „системата D“ (оправяй се както можеш – б. пр.) в търговията. Тази традиция роди сегашните бизнесмени, шлифовани от културата на частното предприемачество, уточнява Куадио. При нас, във франкофонска Африка, французите изградиха много силни администрации. Те ни научиха да мислим за кариерата като функция на обществото и държавата. Съвсем скоро, в средата на 90-те години, моето поколение започна да разсъждава според западните критерии за частно предприемачество и индивидуална инициатива.“ Що се отнася до филантропията, Куадио се смее: „Вие познавате ли много френски бизнесмени, които са филантропи по американски? Така е и при нас. Но и тук започва такова движение.“

Същата история в седалището на една от перлите на котдивоарската икономика – Ново интерафриканско застрахователно дружество (Nouvelle Société interafricaine d’assurance – NSIA). Предприятието е основано през 1995 г. от Жан Каку Диагу, класиран през 2015 г. от списанието Форбс сред 25-те най-големи богатства на франкофонска Африка. Неговата дъщеря Жанин, 44-годишна, ръководи групата, която работи в 12 страни и наброява повече от 2000 служители. Учила в Дакар, после в Париж и Лондон (финансов инженеринг), тази бизнесдама ни обяснява, че: „векове наред континентът е плячкосван, после поставен под настойничеството на бившите колониални метрополии от 60-те години насам. Днес ние преценяваме, че африканците могат да бъдат актьори и бенефициенти на новия цикъл на растеж “ [5] Ще бъде ли Африка носител на капитализъм с човешко лице? „Не бихме били ангели, веднага отговаря г-жа Диагу. Бизнесът винаги ще бъде бизнес. И за да успеят, африканците трябва да станат по-твърди в тази област. Можем само да кажем, че „афрокапитализмът“ ще има свой собствен модел и по отношение на неравенствата няма да направи чудеса. От гледна точка на развитието обаче ние имаме голям шанс да направим повече в сравнение с това, което е направено през последните четири века.“

Г-жа Диаг хвърля едно око на корицата на списание Forbes Africa, поставено в рамка на бялата стена на нейния просторен кабинет. От него с гордост гледа лицето на 70-годишния ѝ баща. „Ние няма да допуснем още веднъж тези богатства да ни се изплъзнат. Икономическите партньорства, които създаваме, са равностойни на европейските и китайските. Аз лично още правя компромиси, но съм сигурна, че моят син ще ги отказва.“ Облечена в традиционна роба, наследничката на бизнеса прави пауза, след това продължава: „Налице е една форма на панафриканска идентичност. Трябваше ни време, но от началото на новото хилядолетие африканците се убедиха, че растежът е вътрешно присъщ на нашия континент. Това осъзнаване ни води да отдаваме предимство на трансверсални партньорства. Преди няколко години например не можехме да работим с Нигерия. Днес там имаме филиал.“

Дискретният мавритански милионер Мохамед Улд Буамату потвърждава амбициите на „афрокапитализма“. „В Африка търговските традиции са много древни. Днес, разбира се, възникнаха други сектори, като телефония, финанси, инфраструктура и енергетика, обяснява 64-годишният бизнесмен. По силата на очевидни исторически основания африканските инвеститори демонстрират много силен икономически патриотизъм. Това чувство може да доведе до амбиция, която отива отвъд простите въпроси на личната печалба. Икономическата мощ добива тогава друг смисъл и се превръща в начин да се работи за развитието на народите и за борбата срещу неравенствата.“ Произлизащ от мавританско племе, с родители търговци, Буамату започва през 70-те години като учител, преди да се хвърли във внос-износа. Днес той притежава многобройни недвижими имоти, акции в Mattel, един от големите мавритански телефонни оператори, както и акции в банковия гигант, който сам е създал – Générale de Banque de Mauritanie (GBM), един вносител на автомобили и множество циментови компании.

Да преуспяваш без привилегии и поклони

Облечен в безупречна бяла джелаба (дълга роба, която се носи в Северна Африка – б.р.), с мобилен телефон в ръка, милионерът с мюсюлманско изповедание е създал през 2015 г. Фондация за равни шансове в Африка, регистрирана в Белгия. Тя финансира програми в подкрепа на образованието, здравеопазването и човешките права. Друга мисия, посочена в устава на неговата фондация, е „консолидиране на правовата държава и демокрацията“ на континента. „Това, което искат днес африканците, е да могат да правят бизнес и да преуспяват като другите, без привилегии и без поклони пред тази или онази политическа система. Привилегиите, които отнасяме към колониалната епоха, продължават да съществуват и дори са станали по-силни, защото се практикуват от самите африканци. Някои страни на континента изглежда днес са колонизирани от нашите, тоест, управлявани са от групи, които гледат на политическата власт като на пряк път към лично или кланово обогатяване. Ние с тях сме в конкуренция.“ Пряк намек за африкански политически ръководители, които използват държавата, за да сложат ръка на цели области от националните икономики. Но обратното не е ли също вярно? Разделението „частно – публично“ толкова ли е ясно в Африка? Ако се вярва на поддръжниците на „афрокапитализма“, частният сектор носи една добродетелна механика, която „хипопотамите“ в политическата сфера осуетяват… Но как реално са изградени тези нови лични богатства? Как си представяте, че може да се получи в тези страни лиценз за телефония, да се създаде банка или да се вземат акции в мини или дружества за изкопаеми горива, без връзки в най-висшата власт?

„Добро управление“ и борба срещу корупцията са точно темите, които е избрал да насърчава Мо Ибрахим. Този судански милиардер, на 71 години, е регистрирал своя фондация в Лондон през 2006 г. Работил е за British Telecom, преди да създаде Celtel, гиганта на африканската телефония, продаден през 2005 г., с 24 милиона абонати в 14 африкански страни. Фондацията, която носи неговото име, дава всяка година награда за „най-добро лидерство“ в Африка. Тази награда от 5 милиона долара, разпределена в рамките на десет години, плюс доживотен годишен бонус от 200 000 долара, се присъжда на всеки бивш африкански държавен глава, който е „подобрил сигурността, здравеопазването, образованието и развитието на икономическите и политическите права в своята страна.“

Ако повечето „афрокапиталисти“ демонстрират, че се държат далеч от политическата сцена, Патрис Талон, избран за президент на Бенин през 2016 г., прави изключение. Мо Ибрахим е решил да атакува директно изключенията. „Докато има корупция и управляващи, които се вкопчват на всяка цена във властта, няма да има нито демокрация, нито разпределение на богатствата, и нашите страни няма да напредват.“ Дали този популярен и медийно популяризиран метод е застрахован от логиката на съучастничеството? Едно нещо е сигурно – за десет години само четири африкански управници са били преценени за достойни да получат наградата за „най-добро лидерството“…

Le Monde diplomatique
– Превод Юрий Борисов

Бележки под линия
[1] New World Wealth (Ново световно богатство), „The Africa wealth report 2016“, март 2017, http://africanwealthreport.com.
[2] „World wealth report 2017“ (Доклад за световното благосъстояние 2017), www.worldwealthreport.com.
[3] Lire „Les entreprises françaises défiées dans leur pré carré“ (Френските предприятия атакувани на собствен терен), Le Monde diplomatique, април 2017.[4] Cf. Nicolas Devoux, Les Oubliés du rêve américain. Philanthropie, État et pauvreté urbaine aux États-Unis (Забравените от американската мечта. Филантропия, държава и градска бедност в САЩ), Presses universitaires de France, Париж, 2015.
[5] Cf. Manière de voir, Nº 143, „Afrique. Enfer et eldorado“ (Африка. Ад и елдорадо), октомври-ноември 2015, на разположение в http://boutique.mondediplomatique.fr.

Източник: Монд дипломатик

Вашият коментар