АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Идеологическата битка за Октомврийската революция

Васил Проданов - 25 декември 2017

Големият британски историк Ерик Хобсбаум, който остана лоялен член на комунистическата партия на Великобритания до нейния разпад, написа в края на 80-те години „Епоха на крайностите: Краткият двадесети век (1914–1991 г.)“ – допълнителен том към неговата знаменита трилогия за „дългия ХIХ век“.

„Епохата на крайностите“ започва с Октомврийската революция и завършва с края на СССР. Хобсбаум показва как Първата световна война поставя началото на революции, въстания, преврати, контрареволюции, разпад на държави. Революции и въстания има в много страни в Европа, но с успех завършва само Октомврийската революция в Русия, като оценките за това са, че особено важна е ролята на Ленин, без когото тя би била невъзможна. Хобсбаум пише: „Светът, който се разпадна на парчета в края на 80-те години, бе светът, оформен от Октомврийската революция през 1917 г.“ (1)

В този свят, разпаднал се на парчета през 1991 г., вестник „Ню Йорк Таймс“ създаде от началото на 2017 година специална рубрика „Червеният век“, със сърп и чук на съответната страница. На нея всяка седмица качва по една статия, посветена на Октомврийската революция. До 6 ноем­ври 2017 г. бяха общо 38. Световноизвестното ляво издателство „Verso“ издаде поредица от книги. Провеждат се и конференции в различни страни, обсъжда се разпадналият се на парчета „Червен век“.

С разпада на СССР през 1991 г. 7 ноември престана да бъде национален празник в повечето от обособилите се републики. В Русия КПСС е забранена и официално няма кой да организира отбелязването му. Неофициално обаче на Червения площад се събират много хора, за да празнуват събитието. На 7 ноември 1996 г. Борис Елцин издава указ датата да се чества като „Ден на съгласието и примирението“, а не като „Велика октомврийска революция“. Владимир Путин отменя и този празник и от 2005 г. денят е работен, т.е. на 7 ноември 1917 г. не се е случило нищо, което заслужава да бъде отбелязвано. Все едно, че тя не е съществувала.

В други държави денят, в който са започнали техните революции, е национален празник. Американците честват своята революция на 4 юли, французите ‒ на 14 юли. Китайците не само празнуват революцията си от 1949 г., но като туристи в Русия специално за тях е създаден маршрут по най-знаменитите места, свързани с нея. В статия от 6 ноември 2017 г. „Ню Йорк Таймс“ говори за „възраждане на комунизма“ и на Лениновия въпрос „Кой кого?“ в световен план, а също и за „иронията, че докато на Запад за революцията се говори надълго и широко, Русия до голяма степен се прави, че нищо не се е случило“ (2).

Битката за историята на „Червения век“, както е озаглавил рубриката си на тази тема „Ню Йорк Таймс“, ни демонстрира няколко основни типа интерпретации на станалото през 1917 г. и след това. Те се бият и у нас, като се започне от националната телевизия, десетки публикации по вестниците и в интернет,  ставайки все по-ожесточени в днешния все повече класово разделен и противопоставящ 1 % най-богати на останалите 99 % неолиберален капитализъм.

Първо. Либерални интерпретации. В края на 80-те и през 90-те години водеща е интерпретацията на глобалното хегемонно либерално съзнание в неговата неолиберална версия, даващо доминиращите нагласи и описания както на причините, така и на резултатите от станалото през 1917 г. Новопръкналите се сред хуманитарната интелигенция у нас след 1989 г. либерални идеолози и наемници в различни НПО-та обясняваха как станалото през 1917 г. и появилата се след това обществена система били отклонение от историята, утопия, тоталитаризъм. Либералните интерпретации на Октомврийската революция доминират у нас през последните близо три десетилетия. Неслучайно и досега дори от лидерите на леви партии станалото след 1989 г. се характеризира с езика на Франсис Фукуяма като „преход към демокрация“, а не като „контрареволюция“ или „реставрация на капитализма“.

Второ. Консервативни интерпретации. Според тях Октомврийската революция е заговор и преврат, довел до бедствени следствия в Русия. Един от водещите рупори на руския консерватизъм – сайтът „Двуглав орел“, публикува на 18 октомври 2017 г. статия, чието заглавие „Крушението на монархията в Русия като геополитическа катастрофа на ХХ век“ бе алтернатива на твърдението на Путин за разпадането на СССР като най-голяма геополититическа трагедия на ХХ век (3). Според консерваторите от гледна точка на причините тя не е естествен резултат на историческото развитие, те я разглеждат като заговор на чужди агенти и банкери. В интервю във в. „Труд“ Леонид Решетников заявява, че станалото на 7 ноем­ври 1917 г. е началото на „велика национална катастрофа“, довела до „мимолетна система“, „изградена върху кръвта на своите граждани“. Виновен за Февруарската и Октомврийската революция е Западът (4).
Затова Решетников смята, че бъдещето на Русия е във възстановяването на монархията, и очаква, ако Путин спечели отново президентските избори, да се концентрира именно върху реализацията на този процес.

Трето. Социалдемократически интерпретации на Октомврийската революция. Според тях тя е резултат на обективни причини, свързани с кризата по време и в края на Първата световна война, но е довела до негативни резултати поради липсата на демокрация. Така разсъждават те от времето на Кауцки до следдесетоноемврийския период на БСП. След Втората световна война, и особено след началото на неолибералния капитализъм, социалдемократите се отказаха от Маркс, от идеята, че са изразители на определена класа, че има антагонистични противоречия, не говорят за движение от капитализъм към социализъм. Тяхното виждане за Октомврийската революция не се различава съществено от определени версии на либералите. В Източна Европа също се отказаха от революция­та като път към новото общество и заявиха, че с „повече демокрация“ ще дойде „повече социализъм“.  Но техният „преход към демокрация“ доведе не до „повече социализъм“, а до неолиберален компрадорски периферен капитализъм. Затова и неолиберализираната социалдемокрация днес в Европа е в отстъпление, на много места е на смъртен одър, ставайки предпоставка, както и социалдемокрацията по време на кризата след Първата световна война, за възхода на фашизоидни политически сили.

Четвърто. Троцкистки и анархистки интерпретации. Според тях това е буржоазна революция, довела до държавен капитализъм. За троцкистите това е било резултат на изостаналостта на страната, която не е била готова за социализъм. Типичен пример на такъв анализ е работата на троцкистката Рая Дунаевская „Съветският съюз като капиталисталистическо общество“, публикувана през 1941 г. (5)  Най-известният троцкистки анализ на обществото в Съветския съюз като държавен капитализъм е книгата на британския троцкист и идеолог на британската троцкистка Социалистическа работническа партия Тони Клиф „Държавният капитализъм в Русия“, публикувана за първи път през 1947 г. (6)  През 1991 г. книгата на Тони Клиф е преведена и на руски (7) и има отделни последователи и у нас. От своя страна анархистите смятат, че бъдещото комунистическо общество е било възможно, но тези, които са го извършили, са измамили хората и са направили по същество контрареволюция. Тези, които я реализират, не водят страната към социализъм, защото не премахват държавата и държавната собственост, а държавата е свързана с капитализъм и държавна собственост.

Пето. Марксистко-ленински интерпретации за социализма като възникнал исторически в страни с по-ниско равнище на развитие, което изисква и по-продължителен преходен период, множество етапи в изграждането му и дълго време до достигането на комунизма. В САЩ десет различни леви организации инициираха на 7 ноември в Центъра за работническо обучение на Бродуей в Ню Йорк голямо честване на 100-годишнината от Октомврийската революция (8).

Сходни са интерпретациите на  днешната Китайска комунистическа партия (ККП) и на т. нар. конвергентни теории за социализма и комунизма, според които, когато той възникне в изостанали страни, за дълъг период ползва опита и пазарните механизми на развитите западни държави, но поради особеностите на съответната страна има специфика, която не го прави универсален, а притежаващ съответните характеристики на специфичен модел на развитие. Същественото е, че тези интерпретации оценяват позитивно станалото през 1917 година като начало на определена форма на социалистическо развитие, поради което и днес маршрутите на революцията са масова туристическа дестинация на китайските туристи.

Шесто. Неомарксистки интерпретации. Те са свързани с идеята за света-система и различните характеристики на капитализма и неговото отрицание в различните части на световната система. Което обуславя и факта, че в един или друг период в рамките на тази система ‒ както на локално равнище във вид например на кооперативи и кибуци, така на държавно равнище при обособяващи се отделни държави ‒ може да възникват различни версии на социализма, свързани с различни видове и равнища на собственост.

Имаме исторически различни типове социализъм от гледна точка на четири критерия:

(а) център, полупериферия и периферия на световната система;
(б) доиндустриален, индустриален и дигитален;
(в) в зависимост от различните цивилизационни традиции;
(г) в зависимост от различните равнища на реализация – локални форми в рамките на капиталистическата държава, където се появяват форми като кооперативите и кибуците; в отделни държави, както е в СССР, Източна Европа, Китай и на други места, но и в света като цяло; или в рамките на световната система като цяло, както очаква Маркс да се случи на определен много висок етап на развитие.

Различното между тях е в степента на обобществяване на основните функции на собствеността – владеене, разпореждане и ползване, и в ролята на пазарното взаимодействие, а общото е равенството в ползването на собствеността, което се проявява в намаляване на различията в доходите.

Битката за интерпретациите на Октомврийската революция върви в пълна сила. И това не е битка просто за миналото, а за настоящето и бъдещето. Защото различните интерпретации на миналото предполагат различни визии за бъдещето. Безспорно е, че и днес, както в 1917 г. ускорено се разгръща кризисен либерален капитализъм, протичат процеси на разпад на либералната демокрация. И битката за историята ще има значение за това каква ще бъде посоката към бъдещето.

 

Бележки:

(1) Hobsbawm, Eric. The Ages of Extremes: The Short Twentieth Century 1914-1991, Penguin, 1994, p. 4
(2)  Montefiore, Simon Sebag. What If the Russian Revolution Had Never Happened, In: The New York Times, November 6, 2017
(3) Иванов, Евгений Олегович. Крушение монархии в России как геополитическая катастрофа ХХ века, В: Двуглавый орель, https://rusorel.info/krushenie-monarxii-v-rossii-kak-geopoliticheskaya-katastrofa-xx-veka/, 18.10.2017
(4) Решетников, Л. Русия трудно и мъчително се връща на своя исторически път, в. Труд, 6 юни 2017
(5) Dunayevskaya, Raya. The Union of Soviet Socialist Republics is a Capitalist Society, In: Internal Discussion Bulletin of the Workers Party, March, 1941, https://www.marxists.org/archive/dunayevskaya/works/1941/ussr-capitalist.htm
(6) Cliff, Tony. State Capitalism in Russia, Pluto Press, 1974.
(7) Клифф, Тони. Государственный капитализм в России, Л.: Социалистический рабочий, 1991.
(8) Celebrate the 100th Anniversary of the Bolshevik Revolution, In: The Red Phoenix, https://theredphoenixapl.org/2017/10/17/celebrate-the-100th-anniversary-of-the-bolshevik-revolution/, October 17, 2017.

 

 

Източник - „Нова Зора“
Васил Проданов е член-кореспондент на БАН, професор, доктор на философските науки. Дългогодишен директор на Института за философски изследвания към БАН. В момента е преподавател в УНСС. Автор на 21 книги и стотици научни публикации в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни.  

Вашият коментар