АНАЛИЗИ > СТАТИИ
2017 г. – галопиращо отчуждение от българската субектност и идентичност

Людмил Георгиев - 29 декември 2017

В навечерието на Рождество Христово, преди няколко дни, ви призовах да започнете да се опитвате постепенно да самоосъзнавате собственото си историческо присъствие и достойнство… Присъствие и достойнство, които имат в основата си три фундаментални български духовни постижения – писмеността, богомилството и философията на Учителя Петър Дънов… Три проявления на българската духовна същност, които би трябвало да правят възможен проблясъка във вашите души, оковани във веригите на целта за ежедневното оцеляване… Оцеляването както на всеки един поотделно, така и на държавата, което днешните български политически „елити“ са джиросали на Европейския съюз и НАТО, тоест на Брюксел и на Вашингтон… Подобно на предишните, които смятаха, че оцеляването ще се случи благодарение на Москва, Съветския блок и Варшавския договор… И на по-предишните, които бяха убедени, че Хитлеристка Германия ще може да осигури българското оцеляване… А още по-предишните кротко си пребиваваха в рамките на Османската империя, предавайки Левски и Ботев, защото за всеки един поотделно и за целокупния „народ“ саможертвата в името на общността е недопустима дори като идея, камо ли като действие…

Да кажа ли за още по-предишните, онези от Втората българска държава на Балканите, т.нар. средновековната българска „аристокрация“, която в името на собственото си съществуване и благоденствие разпарчетоса държавата и я постави на тепсия на османлиите… Или за техните предшественици, които в рамките на Византийската империя за близо два века се радваха да бъдат ромейски държавни служители, но не и субекти на българското достойнство и на собствената българска идентичност… Но да се върнем в днешното време, да видим какво правят съвременните „елити“ и „народ“, единодушно отчуждени както помежду си, така и спрямо основанията на собствено българската историческа субектност и идентичност…

Виждам и чета навсякъде, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари, всевъзможни партийно-политически, журналистически и всякакви аналитични оценки за отиващата си 2017 г. Гледам и се опитвам да прозря някъде, дори в едно изречение, някаква собствено българска идея за нещо, което през годината се е случило, за да осмисли нашата собствено българска субектност и идентичност. Виждам и разбирам единствено, че българският фундаментален комплекс за малоценност и, разбира се, робският български комплекс, се възпроизвеждат по един драматичен начин в сегашните ни светоусещания – за самите нас, за света около нас и за нашето място в него. Българското председателство на Европейския съвет и идеята, че нашата национална кауза е свързана с интегритета на ЕС, по уникален начин възпроизвеждат същите тези наши комплекси, регулиращи българското ежедневно и политическо мислене и поведение в посочените по-горе исторически ситуации!…

Уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари, колкото и да ви звучи парадоксално, аз ще се спра само на два факта от изтичащата година, които според мен са образец на нашето уникално безсилие. Да, със сигурност моите приятели от Клуб „24 май“ ще обърнат вашето внимание и на друго, но за мен българската драма през изтичащата година се прояви най-ярко в два момента: първо, когато Владимир Путин спомена на срещата си с Георге Иванов, че кирилицата е отишла в Русия от „македонските земи“, и второ, когато гениалният руски шахматист Анатолий Карпов заяви, че кирилицата е продукт на Византия! Помните вероятно „възмущението“ на българските политически „елити“, журналисти и анализатори по повод тези две може би провокативни твърдения, нали? А помните ли, че тези реакции бяха ситуативни и след ден-два бяха забравени. Като някакъв могъщ днешен бай Ганьо всички извикаха вкупом „Болгар, болгар“, но толкова, нищо повече?…

Искам да ви кажа, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари, че когато самата българска общност не е в състояние да отстоява себе си като Цивилизационен Субект на Кирилицата, тогава на нея непрекъснато ще ѝ се отнема подобна роля от собствената ѝ цивилизация! Не може, няма как да стане, драги, да си мислите, че вашият „цивилизационен избор“ са „евроатлантическите ценности“, каквото и да означава това, и да си въобразявате, че САЩ са гарант за българското оцеляване, а в същото време да защитавате успешно историческата истина, че сте Субект на Цивилизацията на Кирилицата! Подобно, да ме прощавате, но курвенско поведение, характерно за цялата ни досегашна история, просто няма как да се случва в своята едновременност! Постепенно, но сигурно, нашата Цивилизационна Субектност ще бъде забравяна и отхвърляна, още повече, че самите ние не сме я осъзнали и възприели като основа за фундирането на българска национална доктрина, на българска визия и на онази българска мечта, с която стартира и Клуб „24 май“!

И много моля, нека да не ми се правят на интересни нито от ГЕРБ, нито от БСП, нито от „Обединени патриоти“, нито от ДПС и всякакви други партии – всички вие, драги, но и целокупният „народ“, по типично традиционния български начин правите всичко възможно по силите си, щото отчуждението от българската историческа субектност и достойнство да расте в геометрична прогресия! И затова я докарахме всички до онова, което не е познато в цялата ни история – ужасяващата демографска катастрофа, за 28 години да изчезнат от страната повече от два милиона и половина нейни граждани!

Ей, всички вие, разбирате ли всъщност за какво проклятие, което сами си направихме, става дума? Дълбоката причина за всичко това, според мен, се свежда именно до факта, че ние все още не сме започнали дори за момент да се опитваме да осъзнаем собствено българската историческа субектност и идентичност, в чиято основа стоят онези три проявления на българската духовна същност – писмеността, богомилството и философията на Учителя Петър Дънов!

В заключение, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари, и неуважаеми политически „елити“, опитайте да започнете с нещо твърде елементарно и лесно! Щом като толкова се възмущавате, че нашата собствена цивилизация се противи по отношение на нашата субектност спрямо нея, ами НАПРАВЕТЕ 24 МАЙ БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК! Да, повече от 13 години настоявам за това, макар че през всички тях слушах и четях какви ли не абсурди по мой адрес, но знайте, че до последния си дъх ще настоявам това да се случи! Просто не може, драги, не е възможно някак си, 24 май – Празникът на българската писменост и култура, чрез който ние заявяваме нашата българска цивилизационна субектност, да не е българският национален празник! Помислете, уважаеми и драги, просто помислете, за нищо друго не моля, поне засега!…

Това е положението!

Народе…

Людмил Георгиев е роден на 23 юли 1960 г. в гр. Трън, Пернишка област. През 1985 г. завършва СУ "Св. Климент Охридски" с първа специалност психология и втора специалност философия. От 1988 г. е редовен асистент в СУ. През 1990 г. става доктор по социология, а през 1999 г. - доктор на психологическите науки. От 2000 г. е професор по…

Вашият коментар