АНАЛИЗИ > ИНТЕРВЮТА
Боян Дуранкев: Времената крещят за радикални политици

Боян Дуранкев - 04 януари 2018

Зад прословутата „стабилност“ наблюдаваме стабилната умора на успешно лъгания народ


– Проф. Дуранкев, работодателите обявиха, че заради поскъпването на тока с 30 до 60% от следващия месец се очаква сериозен скок и при цените на доста стоки и услуги. Друг вариант на оцеляване бизнесът намира в съкращаването на разходите. Според вас какво можем да очакваме с оглед на доходите и на все по-отъняващия джоб на българина? 

– Стара българска традиция е около Нова година гражданите на страната да бъдат възнаграждавани с „корекция на цените“ (по предходната терминология) или с „минимално повишение на цените“ (по модерната терминология), независимо от процента на изменение. В повечето случаи обаче отзад наднича солидно повишение на цените, което – особено ако е на енергоносителите – неминуемо повлича след себе си ръст на цените на почти всички стоки.

В момента обаче се наблюдава „двойно наказание“ на българския бизнес. Нараства не само цената на енергията, на водата и други основни ресурси, но и „цената“ на работната сила, понеже нараства и минималната работна заплата. И понеже около 80% от българския бизнес е микробизнес, двойното наказание ще прати в нокдаун голяма част от него. Ще има и нокаути.

– И синдикати, и работодатели са единодушни, че има спекулативно повишаване на цената на тока. Едната спекула ще доведе ли до другата спекула – тази на храните и стоките, за да се „избият“ загубите?

– Цената на всички продукти, по дефиниция, при капитализма се прави зад завесите. Най-често спекулативно. За информация на адвокатите на КЕВР, аз не се съмнявам в безупречността на сметките им. Но милионите български граждани със сигурност подозират в поредното повишение на цените на електроенергията, на водата и т.н. тежки корупционни практики.
И когато си бизнесмен, няма начин да не калкулираш нарасналата цена на суровините и енергията на междинните си продукти, които закупуваш на „свободния пазар“, в цената на собствената си крайна продукция. Но не до плюс безкрайност по една съвсем друга причина.

Другата причина са доходите на населението, които също номинално нарастват (засега поне чрез минималната работна заплата), но в същото време отсреща ги очаква нарастване на цените на потребителските продукти. Значителна част от нарасналите доходи ще бъде ерозирана от ръста на цените на благата, което ще остави реално стотинки повече в джобовете на ощастливените с „повишени“ доходи.

Образно казано, инфлацията ще удари и наетите лица, и бизнесмените.
И ако някой ще има полза от ръста на цените на междинната и крайната продукция, то това ще е държавата, която ще отчете по-висок икономически растеж – по текущи цени – и ще се облажи с по-високи реални приходи в хазната. Даже без реален растеж приходите ще нарастват.

– Ако погледнем в по-широк план към родната икономика – какво е положението на фирмите, има ли някаква промяна към по-добро? Управляващите се хвалят с около 4% растеж, но инвестициите намаляват постоянно. 

– В условията на повишен икономически растеж в света и в частност в Европейския съюз България постига средни темпове (между 4-6%), а една част от фирмите в България (не само на българи!) са наистина експортно ориентирани. Сам по себе си добър резултат, но не и отличен. Причините са ясни. България няма стратегии за догонващо развитие в ЕС, необходимо, за да не се изостава от средното ниво, или за иновативно развитие в световен мащаб, необходимо за търсенето на лидерски позиции в някои сектори.
България чака нещо да се случи свише, но чакалнята е винаги за изоставащите. Разбира се, ако не броим удължаването на магистралите, санирането на блокове от времето на социализма и, разбира се, отпушването на експресното строителство на втория лифт в Банско. Но на България ѝ трябва лифт към бъдещето. Няма такъв.

Затова не само инвеститорите избягват една – по всеобщо мнение –силно корумпирана и изостанала страна. Показателно за стойността на българското гражданство е мечтата на мигрантите да прескочат нашата страна!

– Накратко, каква е оценката ви за бюджета на страната за тази година, има ли някаква разлика от предходните като приоритети и философия?

– Прекрасен бюджет за 2018 г., ако се съди по стари философии! Но те са демодирани. Ценното в него е немалко: повишението на пенсиите и минималните заплати – след пореден отказ и доста обструкции от страна на едрия капитал, очакваният среден темп на растеж… Но има оставени и доста средства за маневриране в „последния момент“ на 2018 г.

Слабостите му са също очевидни: планиран дефицит; ниска степен на подкрепа на иновациите и новите технологии. Но най-големият недостатък на този пореден бюджет е, че той не се стреми да реши наболелите въпроси на настоящето: инвестиране в стабилна отбранителна способност; премахване на печалбарските практики в здравеопазването и образованието (делегираните бюджети), орязването на огромните корупционни практики в министерства и общини и т.н.

За нови смели бюджетни решения трябват нови политики, предложени от нови хора с ясни принципни решения.

– Това, което властта у нас нарича „стабилност“, как се преекспонира в европейски мащаб? Изглежда се опитваме да нагласим някакви фискални и финансови показатели така, че да изглеждат ОК пред Европа, за да ни кажат, че сме отличници? Така ли е на практика?

– Мъдрите политици мразят проклетата думичка „стабилност“. Те произвеждат огромни количества „нестабилност“, която да промени блатната застоялост. Вижте Тръмп, Макрон, Путин. Все личности, които променят статуквото!

Вероятно под думичката „стабилност“ нашите професионално издържащи се „политици“ разбират следното: „Не ни пречете, не гледайте какво правим; ние знаем, че не сме наясно как да променим нещата към по-добро, но поне няма много да ги развалим“. И, разбира се, да не се наднича в тайните им банкови сметки. Условието за стабилност пролича в антикорупционния закон, който наистина предлага стабилни корупционни практики на много места.
Що се отнася до оценката на ЕС, то тя няма да е нито 6, нито 5. Стабилно 3.50, писано с поглед в тавана, иначе няма да сме в ЕС.

Но най-лошото, което наблюдаваме, е стабилната умора на успешно лъгания народ – почти три десетилетия.

– Няколко авторитетни европейски издания ни „честитиха“ започналото европредседателство със статии, в които общата тема е корупцията и послушанието. Вашият коментар?

– Близките до централата на ЕС медии, както и по-освободените европейски издания, казват на висок глас това, което мислят, но не могат да кажат гласно „началниците“ в ЕС. Със сигурност българското подмазваческо поведение, съчетано с най-високи оценки за корупцията от доверени разузнавателни източници, вече прелива чашата на търпението.
И ако европредседателство се тълкува от нашите политици като силен препарат за препиране на собствения им имидж, със сигурност тежко грешат. Целувките и колективните снимки (по задължение) са недостатъчни, за да имаш висок имидж. Най-нисък изглеждаш именно тогава, когато на собствена територия си обграден от високи личности. Не килограмите и дрехите, а главите са значими!

– Какво всъщност можем да очакваме от нашето европредседателство – можем ли да извлечем ползи за икономиката ни, за подобряване стандарта на живот на българите, или то ще мине чисто формално, защото както винаги, всичко зависи от „началниците“ там – в Брюксел, Берлин, Париж.

– Отговорът на този сложен въпрос е много, много простичък: имаме ли ясна мечта за България? Желаем ли, по думите на Тръмп, да направим България отново велика? Или, по думите на Макрон, да направим българската революция за бъдещето? Нямаме.

„Мечтата“ на обикновения българин се е свила до най-простичките неща: да оцелее с мизерната си заплата, да изпрати завинаги децата си в чужбина, да спести дребна сума за почивка на Халкидики. Край!

Времената крещят за радикални политици! Радикалното може да е добро и да води към успех; двойно по-опасно е радикалното, което се базира на патриотарщината и „великото“ минало. За съжаление повечето ни „професионални“ политици изглеждат с остарял културен софтуер, но с вълчи апетит.

 

Интервю на Валентин Георгиев

 

 

Източник - Дума 

Вашият коментар