АНАЛИЗИ > СТАТИИ
2018: Прелитат черни лебеди

Боян Дуранкев - 08 януари 2018

Според Източния календар 2018 ще бъде година на Жълтото земно куче, което олицетворява справедливостта и верността. Според европейския политически календар 2018 ще бъде половин година на черната българска овца, която ще се пъчи като бяла овца по време на европредседателството, независимо че я припознават като най-ощавената, най-бедната и най-корумпираната. Който вярва че годината на кучето ще донесе справедливост, а годината на българската овца – ярко председателство на Съвета на ЕС, значи наистина е вярващ. Поздравления!

Но дали 2018 няма да се превърне в година на черните лебеди?

Точно преди десетилетие Насим Никълъс Талеб определи „черния лебед“ като събитие, притежаващо три качества. Първо, то се случва извън сферата на обичайните очаквания; второ, ефектът му е огромен; трето, обясненията за „черния лебед“ се появяват едва след случването му. Освен това, по симетрия случването на едно слабо вероятно събитие е еквивалентно на неслучващото се силно вероятно такова.

Представете си, че през 1918 г. трябваше да предвидите следващите сто години, какво щяхте да познаете? Или че през 1988 г. се налагаше да прогнозирате следващите само тридесет години? Щяхте ли да познаете колапса на СССР; възхода на Китай или третото правителство на Бойко Борисов? Така че черни лебеди прелитат непрекъснато над главите ни, но ние не ги забелязваме, докато не кацнат в живота ни.

Затова в началото на 2018 г. може волно да се погледне нагоре и да се очертаят най-черните лебеди, които могат да сгромолясат прогнозите на „експертите“. В случая ще представя само оптимистичните черни лебеди.

1. Черен лебед с вероятност 0,01%:
Напреднала извънземна цивилизация открива примитивен разумен живот на планетата Земя

Това, че подобно събитие не се е случвало, не означава че някога няма да се случи. Внезапно. Ако „добрите“ извънземни предоставят незабавно нови технологии и модерни културни практики за решаване на проблемите на земните примати, ще ги възвишат не само икономически, но и екологично, и социално. В резултат надпреварата във въоръжаването ще се прекрати и оръжията ще са претопени на плугове. САЩ, Русия и Китай прекратяват икономическата и политическата си конкуренция, понеже тя става безсмислена. Настъпва мир и благоденствие навсякъде по света.

За съжаление, малко вероятно, но все пак вероятно.

2. Черен лебед с вероятност 1%: Америка велика отново

Задачата, която още през 2015 г. си постави Доналд Тръмп, е да е да излекува „осакатената“ Америка и да я направи велика отново.

Предходната година илюстрира, че САЩ има известен потенциал да възстановява кондицията си. Икономическият растеж на най-развитата страна през 2017 г. бе много добър – 3%. Пазарът на акции се разви с рекордни темпове. Безработицата падна на ниски нива от 4%. Конгресът на САЩ гласува най-голямото данъчно облекчение от времената на Роналд Рейгън.

Тръбопроводите, блокирани от президента Обама, са одобрени. Националният резерват на дивата природа в Аляска е открит за проучвателни сондажи. САЩ напусна парижкото споразумение за климата. Предстои изграждането на оградата с Мексико. „Духът“ на икономическия национализъм „Америка първа“ е широко разпространен в САЩ.

Нарасналото самочувствие на САЩ придоби международни измерения. Тръмп заяви, че Ерусалим е столица на Израел, независимо че Общото събрание на ООН укори САЩ в резолюция, подкрепена от всички ключови съюзници от НАТО, Русия и Китай, както и от всяка арабска и мюсюлманска нация. Тръмп е използвал всеки лост, с който можеше да притисне Северна Корея. Неговата администрация изгражда 10 нови самолетоносача на стойност 13 милиарда долара като противотежест на Китай, като същевременно разширява програмата за ядрени оръжия в размер на 1 трилион долара през следващите 30 години. Стратегията за националната сигурност на САЩ твърди, че ядрените оръжия са „основата на нашата стратегия за запазване на мира и стабилността чрез възпиране на агресията срещу Съединените щати, нашите съюзници и нашите партньори“. Констатира се ирационално и неоснователно войнствено отношение към Иран. Освен това, САЩ използват стъпковата стратегия за влияние, която е следната: (1) можем да си купим някого; (2) тези, които не можем да купим, тормозим; (3) тези, които не можем да тормозим, убиваме; (4), живеем в пълна безнаказаност, независимо от това, което правим. Обратно казано, когато САЩ се намесва някъде, това е „подкрепа на местната демокрация“; когато друга сила се намесва на същото място, това е „незаконна намеса в суверенна страна“.

Но светът се е променил! Еднополюсният модел, при който една страна дирижира бъдещето на света, се е сринал. Старият принцип, че колкото повече натискаш една пружина, толкова повече пружината има шанс да те отхвърли в обратната посока, продължава да действа. Не само Китай е в неспирен възход, не само Русия изправя рамене, не само са налице нови политически и дипломатически алианси, но и разширените военно-политически съюзи са с намаляваща добавена стойност. Страните от Европейският съюз, които са и членки в НАТО, имат свои вътрешни проблеми, които НАТО не може да реши; те изискват икономически и социални решения, а не военни действия.

Самият Европейски съюз също е в затруднено положение и изисква реформи. Турция е с единия крак в НАТО, но другият вече се подава навън. Бързането с приемането на Македония в НАТО (и „някога, толкова някога“ в ЕС) няма да уплаши Русия и Китай. Още по-малко прехвърлянето на нови оръжия в Украйна ще реши проблемите на Крим, Косово и Кюрдистан, например.

Затова Америка ще стане „велика отново“ само чрез две алтернативи.

Първата алтернатива е да постигне убедителен, бърз и влиятелен социално-икономически възход. Да стане отново иновативен и икономически лидер, пример за останалия свят. Трудна, но не абсолютно невъзможна задача.

Втората алтернатива е САЩ да разширява политическото, военното и дипломатическото си влияние в света. В това отношение САЩ имат обици на ушите – освен Втората и Третата („Студената“) световни войни, те нямат друга спечелена война, в която са участвали, а са участвали на много други места. Освен това, може случайното започване на поредната военна игра да предизвика Последната световна война – ядрената.

Затова: или социално-икономически възход в САЩ и убедителното им превръщане в мирен, иновативен и социално-икономически лидер, или дрънкане на оръжие. Ако САЩ се учат от своите предишни грешки, очаква ги прекрасно светло бъдеще! И щастлив световен мир. Ако САЩ продължат да живеят за сметка на бъдещето (безучастни към климатичните промени, с нарастващ външен дълг, с безкрайно „разширяване“ на НАТО, със силно влияние на „дълбоката държава“ и т.н.), очаква ги банкрут. Може би и всички нас.

Имаме сметка Америка да стане велика отново, нали??

3. Черен лебед с вероятност 10%:
Европейският съюз привлекателен отново

Още преди тежката финансова и икономическа криза от 2007-ма година развитието на Европейския съюз загуби темпо. Самата криза разклати още повече относителната стабилност на съюза. Междувременно други страни извън ЕС успяха да постигнат забележителен демографски, икономически, научен, социален, културен и военен прогрес. Стогодишният маратон на Китай е убедителна илюстрация, че нашата западна общност наистина се сдобива с икономически и морални конкуренти; „пролетарският“ Пекин придоби неоценимо влияние в световен мащаб.

Ако се вярва на старата традиция, че там, където влезе България, проблемите нарастват и общността се разпада, то тя се оказа вярна. Пред ЕС е юридически Брекзит; същевременно е налице опърничава Вишеградска четворка, някои държави не признават указанията на Брюксел. Някаква Каталуния иска да се отцепи от Испания. Спорът за „бежанците“ продължава и днес, особено на фона на честите терористични актове. Едни страни са членки на НАТО, други не са; едни страни прилагат еврото, други – не. 4-те „големи“ в ЕС искат Европа на много скорости. В ЕС се говори на 24 езика. САЩ започват да конкурират данъчно доста страни от ЕС.

Затова и екзистенциалният въпрос „Какъв Европейски съюз искаме?“ е най-актуалният от всички. Жан-Клод Юнкер представи „Бяла книга“ на Комисията с 5 сценария, които предлагат поглед към потенциалното състояние на Съюза до 2025 г. в зависимост от избора, който Европа ще направи. На свой ред, Мартин Шулц предвижда създаването на „Съединени европейски щати“ (СЕЩ) до 2025 г. и федерализация на Европа; изчезващ национален суверенитет, неконтролируемо брюкселско правителство. Но, както навремето се усмихваше Чърчил, „политикът е длъжен да предсказва какво ще се случи утре, след седмица, след месец и след година; а после да обясни защо това не се е случило“.

При толкова много планове за ЕС остава да се уточни само датата, когато ще настъпи мир и спокойствие. Каква закваска обаче липсва на ЕС, за да се превърне съюзът в отлично функционираща и привлекателна система?

В момента „ЕС 1“ обхваща всички страни-членки на ЕС, които са зона на обща свободна „пазарна икономика“, частично регулирана от Брюксел. И толкова. „ЕС 2“ са страните от еврозоната, стремяща се към финансова интеграция. „ЕС 3“ са Германия, Франция и Брюксел, които държат на централна роля. Може би има и „ЕС 4“, където попадат страни като България, които нямат особено значение при вземане на общите решения. Какафоничен съюз, оставен свободно да плува по течението на историята; никаква обща външна политика, никакви общи социални правила; никакви общи фискални политики и т.н. Съвсем скоро се очертава ЕС да бъде обезглавен, ако си припомним бележката на Лудвиг Ерхард, че „Европа без Великобритания ще се окаже туловище без глава“.

И така, каква закваска отсъства на Европейския съюз? Един от бащите-основатели на ЕС Жан Моне предупреждаваше следното: „Европа никога не е съществувала. Европа не е сума от национални суверенитети. Европа трябва да се създаде!“. Добавяйки „Но ние няма да създаваме европейска нация вместо френска нация“. Очевидната закваска, която отсъства на ЕС, е общоевропейската демокрация. Гражданите на отделните страни-членки не участват във вземането на общите решения, те не са питани, мненията им не са проучвани, вождизмът надделява над общественото мнение.

Казано по друг начин, ЕС ще се превърне отново в силно привлекателна дестинация не само чрез икономическите си постижения, а чрез разгръщане на общоевропейската социална демокрация. Но тогава някои ще трябва да се смъкнат от троновете си: „началници“, комисари, еврочиновници.

Предизвикателствата пред ЕС са големи, но има ли по-добро общо бъдеще?

4. Черен лебед с вероятност 20%:
България привлекателна отново

Татковината (не на „Тато“!) има да решава само два проблема: вътрешни и външни.

Основният вътрешен проблем е с дълготраен характер: забележителна корупция (да не се бърка с подкупите!) и „дълбока държава“ на олигархията. Проблемът не е решим в кратък (две-три години) срок и само със закон против корупцията, а изисква система от колективни мерки на „десни“, „леви“, „патриоти“, „зелени“ и т.н. Гражданството не усеща нито корупцията да е притеснена, нито олигарсите да са обедняващи.

Основният външен проблем е дали по време на европредседателството сегашното правителство, президент и парламент ще представят предложение за „догонващо и иновативно развитие на по-слабо развитите страни-членки на ЕС“ до 2025 г. Добре ще е, в контекста на горното, евродепутатите да предприемат екскурзии до екзотични и приключенски дестинации като Столипиново, Северозападна България и други омайни нашенски красоти. Освен ако не прескочат от ужас обратно Дунава „като Левски, ако беше жив“, със сигурност евродепутатите ще се замислят за нашето общо бъдеще.

Ако през 2018 г. двата проблема не намерят решение, голяма е вероятността на свръхкраткосрочен „Борисов 3.0“ и нови избори с нови лица и нови идеи. Ако се намери решение, дай Боже, България ще е привлекателна отново. Даже за българите.

 

Източник - в. „Стандарт“ 

Вашият коментар