По повод 170-годишнината от рождението на Христо Ботев „История БГ“ на Българската национална телевизия с водещ Георги Ангелов покани снощи в студиото акад. Константин Косев, проф. Пламен Митев, проф. Валери Стефанов и д-р Мариана Кирова-Динева. Рядко съм виждала подобно сквернословие, преоблечено като „отдаване на почит“ на една от най-светлите личности в българската история. Всичките му идеи, както и самият акт на саможертва на Ботев, бяха потъпкани и захвърлени на бунището.
Започвайки с темата за саможертвата, стана ясно, че Христо Ботев е страдал от генералска болест (думи на Захари Стоянов, цитирани от Кирова-Динева), имал е самочувствието на лидер и в стремежа си да се превърне в герой е повел четата си на заколение. „Бил е въодушевен точно от това, че четниците отиват напълно доброволно на явна смърт… Толкова силно е впечатлен от този факт, че иска да пожертва живота си подобно на Хаджи Димитър“, каза Косев и уточни, че е изследвал всичко написано от Ботев и е стигнал до извода, че „Ботев е тръгнал на смърт и е направил сценарий на собствената си гибел…“ Водещият Героги Ангелов добави: „Ботев не е прагматик и това проваля намерението, което е прекрасно, да вдигне населението на бунт. Той често е обвиняван, че е направил един красив, но безсмислен жест. “
Кирова-Динева подчерта, че внимателно е прочела 20-те му стихотворения и е открила, че „в стиховете му е закодирано желанието за героична смърт“. Валери Стефанов изказа не по-различно мнение: „На мен ми се струва, че става дума за жертвоприношение и така дори прословутата английска дипломация ще чуе вика на кръвта.“
В даден момент дори един ученик от публиката отбеляза: „След като махнахме ореола на Ботев…“, на което водещият побърза да отвърне: „Не сме го махнали, разглеждаме го.“ Но забележката накара дори Митев да си даде сметка, че „малко прекаляваме с темата за саможертвата“, и най-сетне да добави това, което аз, като възмутен зрител, си мислех през цялото време: „Вярвали са, че свободата е постижима. Да си ги представяме като едни самоубийци, едва ли не ще ги сравним с някои днешни ситуации.“ Това закъсняло признание не можеше да изтрие лошия привкус на случилото се в ефира на националната телевизия.
Честно казано, 30 минути говорене какъв самоубиец е бил Ботев и то, едва ли не, само с цел да се превърне в мъченик, ми дойдоха в повече. Човек ще рече, че един революционер като Ботев няма никаква друга цел, освен да се впише в историята. Вместо да виждаме революцията като акт на освобождение и борба за по-добър живот, тя ни бе представена от гостите като пошъл стремеж на егото да властва над съвременниците си и над бъдещите поколения. Особено грозна беше препратката към думите на Стефан Стамболов, с които завърши предаването: „Ботев имаше буен нрав. Искаше да му се подчиняват. Ако беше останал жив, той би се борил за политическа кариера, да бъде водач на партия или министър.“
Вече си мислех, че по-голямо кощунство към паметта на Ботев не може да бъде направено, но се оказа, че греша. В последния половин час на предаването всички идеи на Ботев бяха методично отречени. Водещият Ангелов отвори темата с думите: „От училището ни се налагаше това единство „поетът–революционерът–човекът“, а като че ли би трябвало малко по-сложно да разглеждаме тези три страни на личността.“ Стефанов с готовност се съгласи: „Това е стереотип, който лесно се асимилира.“ Косев обобщи доста ясно как успява да раздели трите страни на личността: „Според мен Ботев е важен с това, което прави, а не като философ и теоретик. Не мога дори да си представя Ботев като философ и теоретик. Разбира се, чете много и знае, но той В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не е философ и теоретик.“
Ето за какво ставало дума, значи! Щом все пак няма как да подминем делото на Ботев (макар че то бе оплюто като ненужно, ненавременно, необмислено и егоистично), нека поне да подминем идеите му! Кирова-Динева, която с такова старание бе изчела поезията му, за да открие в нея закодираното му желание за героична смърт, явно е напълно неспособна да открие в същата тази поезия неговите ярки леви идеи! Но какво остава от Ботев, ако премахнем идеите му? Очевидно само его и стремеж към слава! Самата Кирова-Динева е била кандидатка на Реформаторския блок за изборите през 2014 г. и публикува статията си, оспорваща истинността на „Символ-верую на българската комуна“ в добре познатата ни дясна медия Клуб Z. Разбира се, в предаването на „История БГ“ ѝ бе дадена широка трибуна, за да представи тезите си, застъпени във въпросната статия. Но не това ме потресе толкова, колкото фактът, че на въпроса на водещия „Вие оспорвате автентичността специално на Символ-верую. Интересува ме, има ли друго мнение тук?“ се оказа, че в студиото друго мнение не съществува. Валери Стефанов дори я подкрепи, казвайки: „Илия Тодоров доказа, че става дума за късен фалшификат. Става дума за боравене с две понятия – комунарски и комунистически, които са коренно различни. Едно е Парижката комуна, друго е цялата тази идеология, която след това се опитват да прилепят към титаничната фигура на Ботев.“ Тук няма как да не попитам: коя е „цялата тази идеология“? Социализъм? Комунизъм? Анархизъм? Диктатура на пролетариата? Каквото и да е имал предвид Стефанов, под „тази идеология“, нека си го кажем направо:
Ботев е ляв и винаги ще бъде! Декларирал го е в множеството свои произведения. Не можем да отделим делото му от неговата вяра в комунизма и от омразата му към „тираните, чорбаджиите и великите царе на капитала“. И новото поколение, жертва на прокарваните от интелектуалци като вас исторически манипулации, трябва да го знае! Въпреки смехотворния опит на Кирова-Динева да прикрие този безспорен факт, твърдейки че „Той иска светло бъдещете за народите, без това да значи светлий комунизъм“, Ботев е един от най-ярките носители на левите идеи в нашата история. Защото идеите срещу чорбаджиите-изедници, идеите срещу духовенството, оплело в религиозните си догми въжделенията на народите, идеите за свобода, братство и равенство, идеята за народна революция, са леви идеи! А десните защитават изедниците.
Не можеш да бъдеш народен герой, ако си десен. Няма как.
