Известно е, че когато в средата на ХIХ век се налага да бяга от Париж и Брюксел, Маркс се колебае дали да замине за САЩ, където по това време в Тексас има голяма немска общност, и даже прави някои стъпки в тази посока, но накрая философски предпочита да отиде в Англия, защото смята, че тя предлага най-развитата форма на капитализма – своеобразен връх, от който може много по-добре да се види напред и назад или, както сам се изразява той, „за анатомията на маймуната можеш да съдиш по анатомията на човека“. Ако обаче бе изправен пред тази дилема век по-късно, вероятно би избрал Съединените щати, защото по това време те излизат на първо място по БВП и постепено ще се оформят като новия световен хегемон, насочващ световното развитие? Оттам обаче би водил активна писмовна връзка със съветски изследователи, би участвал в конференции и конгреси в Москва. Вероятно би пътувал между Вашингтон и Москва, за да види как изглежда светът от едното и от другото място.
Днес можем да очакваме, че би се преместил в Пекин. Ще живее в Пекин, ще следи внимателно и пише впечатленията си от наскоро приключилия 19-ти конгрес на Китайската комунистическа партия с нейната най-голяма членска маса (85 млн. души) в света, но ще води всекидневна мейл кореспонденция, разговори по Вайбър и Скайп с Джеръми Корбин, лидер на най-голямата партия в Европа, с членска маса от около 600 000 човека, пълна с млади и ентусиазирани, за да обсъжда с него поредния манифест на партията му и да пише по този повод аналози на „Критика на Готската програма“.
Ще чете излизащите на всеки 15 дни анализи в блога на водещия теоретик на световната система Имануил Уолърстейн и ще споделя идеята му за тактиката и стратегията на левите сили днес, които трябва да отчитат мощта, но същевременно и ускорено разгръщащата се тенденция на криза и излизане от равновесие на световната система.
Ще си пише и с Пол Мейсън, автора на дебело изследване, озаглавено „Посткапитализмът“, реализиран с помощта на споделената икономика, с Джеръми Ривкин, автора на „Третата индустриална революция“, с Кевин Кели, създателя на световно известното списание „Wired“ за новите характеристики на капитала и стоките, с Ричард Барбрук за киберкомунизма. Това са все знаменити мислители, търсещи път отвъд капитализма чрез анализ на тенденциите на дигиталните икономики, в които невеществените фактори на производството са превърнати във водещи, а интелектуалните продукти, информацията, големите данни имат характеристики, различни от традиционните селскостопански и индустриални стоки.
Ще отчита тенденциите на развитие на капитализма през изминалите 134 години след смъртта му, особено тези на финансиа
лизация, на разнообразяване на формите на експлоатация, на империализъм, на появата на различни модели на социализъм в различните части на световната система, на усложняването на понятието за класа, поради огромната диференциация на дейности, квалификация и заплащане на наемните работници, на нов възход на експлоатацията при неолибералния капитализъм, при който нарастваща част от новосъздадения продукт отива у капиталистите, а не у наемните работници.
Какъв ще бъде моделът на общество отвъд капитализма, който би могъл да се реализира в средносрочен план?
Този въпрос тепърва ще се дискутира и решава в реалната практика. В момента функционират множество негови версии – от китайската конвергентна версия, през множество автономистки и кооперативни форми до най-различни модели, обвързани със социално-икономическите и технологическите промени, носени от сегашната четвърта технологична революция, като платформен кооперативизъм, дигитален социализъм, дигитален комунизъм, леви версии на политики на универсалния базов доход и т.н.
Ако Лениновата версия на социализма го свързва с „електрификацията на цялата страна“ и фабриката за масово производство, характеризираща фордизма, то сега става дума за версия, която трябва да се съчетае с технологиите и свързаната с тях организация, а също и производство, размяна, разпределение, потребление, характеризиращи четвъртата индустриална революция. В най-висока степен можем да кажем, че на този етап две от тези версии, проявяващи се в действията на политически сили и партии, ще имат значение.
Първата от тях е китайската конвергентна версия на начален етап на изграждане на социализъм с китайски характеристики, специфична версия на пазарен социализъм, опиращ се на силната държава, регулация и държавна собственост, на държавата като най-голям собственик, притежаващ земята, голяма част от жилищата, големи компании, и на гражданите като стопани, включително и силно развит частен сектор. Става дума за модел, довел до извеждането от състояние на бедност на близо един милиард души за три десетилети, т.е. със скорост и мащаби, непознати в цялата световна история. Благодарение именно на него ООН се хвали как от 90-те години насам бедността в света била намаляла.
Маркс би анализирал внимателно успеха на държавата, която реализира успешно технологични стратегии, поради което Китай вече е страната с два пъти повече роботи от САЩ, с много повече специалисти в областта на новите технологии, с едни гърди напред в квантовите компютри, прие стратегия за инвестиране на десетки милиарди долари в изкуствен интелект, продължава да се развива с 3 пъти по-високи темпове от САЩ и ЕС и да променя с невиждана в историята скорост живота на над един милиард души.
Китай отрича категорично твърденията на десницата, както и на лявоанархистки и троцкистки ориентирани автори, че огромният успех на страната през изминалите десетилетия е защото тя е приела „капитализма“ и че позоваването на „марксизма“ в него е останка от миналото, а Китайската комунистическа партия води страната към капитализъм, а не към „социализъм с китайски характеристики“. На 19 конгрес на ККП през октомври 2017 г. бе поставена задачата този преход, в резултат на който да се изгради напълно модернизирано социалистическо общество на всеобщото благосъстояние с висока материално, политическа и духовна култура, чрез адаптация на марксизма към китайските условия, да приключи през 2050 г.
На 5 май 2018 г., когато се навършват 200 години от рождението на Маркс и 40 години от началото на китайските реформи, в Пекин ще се проведе Вторият световен конгрес по марксизъм, на който ще присъстват 300 учени от целия свят, чиято задача ще бъде да очертаят посоката на развитие на социализма и комунизма през ХХI век.
Но има и още нещо, което е изключително важно. Китай се превръща в новия световен хегемон, а залезът на САЩ е залез на неолибералния капитализъм, който в момента се тресе от нарастващото неравенство, олигархизация, упадък на средната класа и възход на прекариата, които все повече ще изпращат на боклука на историята сегашната неолиберализирала се левица навсякъде, където тя не успее да реагира в духа на времето. Превръщането на Китай в хегемон ще засилва неговата мека сила и ролята му на модел на развитие, който през следващото десетилетие ще изпревари изцяло САЩ и технологически, дигитализирайки цялата система на стимулиране, мотивиране, активизиране, удовлетворяване на потребности от престиж и растеж на населението чрез въвежданата от него система на дигитално оценяване и рейтингуване.
Втората в момента възхождаща лява вересия е в капиталистическия център. Тя характеризира идейните основи на възход на отхвърлилия като вреден и ненужен „трети път“ Джеръми Корбин и неговата Лейбъристка партия в условията на засилени кризисни процеси и поляризация на британското общество, които постепенно създават условия за край на епохата на Тачър и появата на нова лейбъристка партия, алтернатива на неолиберализиралите се лейбъристи на Тони Блеър. За няколко години Корбин възроди партията, умножи членската ѝ маса и я превърна в най-голямата партия в Европа – през май 2015 г. нейните членове са под 300 000 души, а към края на 2017 са вече близо 600 000 човека.
След 1979 г. политиката на Маргарет Тачър породи думата „приватизация“ и ѝ придаде позитивен смисъл. Десетилетие след това тази политика доведе до най-големия грабеж в историята в Източна Европа. Сега обаче Корбин печели с противоположните лозунги. Предлага национализация и завръщане на държавата в основните инфраструктурни обекти – железниците, енергетиката, водоснабдителните мрежи, пощенските услуги, комуникациите.
Събрал е интелектуално най-добрия екип от експерти, превъзхождащи всичко, което имат останалите партии в Европа. Експерти, занимаващи с перспективите на отиване отвъд капитализма, на разгръщане на така нар. Р2Р икономика, с опиращ се на колективната собственост социализъм, с помощта на взривно нарастващата днес роля на дигиталните технологии – нещо, което изобщо отсъства не само в политиките, но и в представите и интелектуалните интереси дори на традиционните неолиберализирали се социалдемократически партии. В специален „Манифест за дигитална демокрация“, качен на неговия сайт, той говори за дигитално гражданство, създаване на отворени дигитални библиотеки за всеки гражданин, за програми с отворен код, а не собственост на капиталистите, за създаване на харта с дигитални свободи, за разгръщане на онлайн делиберативна демокрация. Отбелязва, че новите технологии водят до „по-грабителска и експлоататорска икономика“, предлага икономиката на глобални компании като Uber да бъде заменена от платформени кооперативи, както и роботите на работните места да бъдат притежавани и контролирани от работниците.
Корбин поема ангажимент, ако спечели изборите, да удвои броя на кооперативите във Великобритания по време на мандата си. При това става дума не за традиционните аграрни кооперативи, появили се отдавна, каквито съществуваха и у нас, а за нов тип дигитални кооперативи, противодействащи на днешния дигитален капитализъм. В този смисъл е много радикален. Предлаганият „Манифест за дигитална икономика“ се опира на механизмите на четвъртата индустриална революция, които в момента тресат неолибералния капитализъм, опитващ да се измъкне чрез тях от проблемите си, но по същество допълнително засилвайки противоречията си. В този контекст именно ще се търси и новата социална база на лявото, свързана не с индустриалната работническа класа, а с прекариата, гиг работниците, кибер пролетариата, при които интелектът, а не физическите операции имат водещо значение.
В контекста на разпадните процеси и залеза на неолиберализиралата се социалдемокрация, каквато наблюдаваме дори в страните, в които тя е била най-мощна и давала пример на останалия свят, като Германия, Австрия, Холандия, Швеция и пр., може да се очаква това да бъдат двата основни модела, които вероятно ще конвергират, но ще определят бъдещето на лявото в съвременния свят. Какво точно ще се наложи, ще бъде резултат на бъдещи дискусии и социално-исторически практики.
Там, където левите са в крак с историята, може да се очаква нов „червен век“, другаде ще се сринат и изчезнат, както социалдемократите след Първата световна война, които разчистиха пътя на фашизма в Германия.
Източник - Нова зора
