АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Оглушителното мълчание на стабилизаторите

Людмил Георгиев - 15 януари 2018

Откакто модерното правителство на Тракийския войн от Банкя, по-известен като бивш охранител, бодигард и правоверен СИК-аджия – Светиня Му, прие Истанбулската конвенция, регламентираща „социалния пол“, обществените страсти започнаха постепенно да се нагорещяват. Те са нажежиха до краен предел след като стана ясно, че прогресивните сили на партията на обслужващия персонал на бившата червена аристокрация, приела името Граждани за европейско развитие на България, ще вкара същата тази конвенция за ратификация в Парламента. На пръв поглед странно, но всъщност съвсем закономерно, имайки предвид всеобхватността на българското светоусещане и разбиране за човешкото, срещу тази евроатлантическа измама у нас се обединиха „леви“ и „десни“ интелектуалци, про- и анти-правителствено настроени журналисти, анализатори и партийци от различни точки на т.нар. „политически спектър“. Техните трезви и национално споделени нагласи бяха подложени на прицел от „модерни европейци“ като Сергей Станишев, Цецка Цачева и други подобни крякащи хора, чиито ТОЙ/ТЯ/ТО идентификации вероятно се разглеждат като Брюкселски гаранции за бъдеща кариера. Срещу либералната параноя на подобни сбъркани люде, които дори заплашваха с изключване на опоненти от европейски партийни и административни структури, се изправиха с достойнство знакови фигури в държавата.

Може би за първи път президентът Румен Радев си спомни, че е български генерал, и реши да се дистанцира от евроатлантическата догма, заемайки страната на българските традиции.

Смелата позиция на Корнелия Нинова, която се опълчи срещу евро-бюрократа и лидер на ПЕС, ме възхити и даже ми се ще да я разцелувам, защото знам, че тя няма да разглежда това като сексуално посегателство.

Към тях се присъединиха и ред други политици, които също заслужават адмирации. В същото време някои основни играчи, които сипеха мантри за стабилност, оглушително мълчат.

Оглушително мълчи Светиня Му, което ме кара да се питам, дали не е изпълнил намерението си, споделено в един разговор от преди години с Кокинов и Миро Мършата, че „ще вземе да стане педераст, за да изглежда по-интелигентен“?!…

Оглушително мълчат от най-прогресивно-европейско-либерално- демократичната партия ДПС, чийто почетен председател призова за стабилност по Коледа. Чудя се дали пък Ахмед Доган не е започнал да се идентифицира с „третия пол“, а Мустафа Карадайъ тихо и полека да е преминал „на отсрещния бряг“?!… Знае ли човек какви неща могат да натворят прогресивните сили?…

Оглушително мълчи Българската православна църква, която вероятно трябваше да реагира първа. Да не би да се окаже вярна обществената мълва, че в църковния клир на почит са ласкавите отношения между божите служители?…

Оглушително мълчи Главното мюфтийство, което ми се струва в разрез с исляма, тъй като Коранът анатемосва хомосексуалността! А може би и там е проникнала същата отрова, поразяваща православната църква?…

Искам да кажа, че оглушителното мълчание на „стабилността“ се чува със страшна сила, а яростта изглежда все повече се задълбочава в душите на изтерзаните хора. Колкото и да е парадоксално на пръв поглед, то вероятно не бедността, а педерастията ще прелее чашата на народното търпение! И тогава жална им майка на стабилизаторите!…

Людмил Георгиев е роден на 23 юли 1960 г. в гр. Трън, Пернишка област. През 1985 г. завършва СУ "Св. Климент Охридски" с първа специалност психология и втора специалност философия. От 1988 г. е редовен асистент в СУ. През 1990 г. става доктор по социология, а през 1999 г. - доктор на психологическите науки. От 2000 г. е професор по…

Вашият коментар