АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Ново раждане на Църквата? Дай Боже!

Людмил Георгиев - 24 януари 2018

Признавам си, че бях изненадан от реакцията на Светия Синод на Българската Православна Църква по повод педерастката Истанбулска конвенция. Не, че не съм очаквал Отците да се обявят против това творение на Сатаната! Не, но смятах, че тонът отново ще бъде мек, благ и достатъчно деликатен, какъвто е бил в редица други случаи през последните години. Този път, признавам си, нашата Света Православна Църква ме изненада, толкова ме изненада, че дори се възхитих на смелостта на нашите Църковни Духовници! Дори възхитих е меко казано, защото с думите и действията си те породиха у мен надеждата, че най-после нашата Света Църква ще заеме полагащото й се място в народните дела!…

Казвам надежда, защото, за съжаление, не винаги в историята нашата Църква е успявала да бъде толкова очакваният Духовен Водач. В далечните, мрачни и мъчителни за българските „обикновени“ хора векове и години на Средновековието, нашата Църква по-скоро обслужва идеологически властимащите светски „елити“, отколкото да се вслушва в народните страдания и да се превръща в Духовен Лидер на изстрадалата селска маса. Патриарх Евтимий и няколкото известни български Светци са по-скоро изключение, отколкото правило – правилото, вменено още от Божия Син, Неговата Православна Църква и нейните Служители да бъдат винаги на страната на народа и да му помагат да се справя с неволите. Да, през вековете в Османската империя, Църквата устоява запазването на българската и православната идентичност на нашите прадеди, но след възстановяването на държавността чрез Третото Българско царство властващите атеисти забравят всичко това, а дори един Захари Стоянов ще възкликне: „Стига с това православие!“… За да дойде величавият момент около спасяването на българските евреи, в който Българската Православна Църква категорично ще шамароса поредния продажен политически „елит“ и ведно със своя народ ще извърши своето историческо дело! Колкото и странно да звучи за неграмотните днешни антикомунисти, Българската Православна Църква запази себе си и по време на социализма, макар че по идеологическите постулати беше превърната в една безгласна буква… Но пък още в началото на „демократичния преход“, новите либерални варвари се опитаха да разрушат онова, което нито Османската империя можеше, нито „тоталитарният режим“ успя – да затрият окончателно православието по българската земя!… Светата Българска Православна Църква устоя и на този мракобесен побългарен „демократичен напън“, за да може лека-полека, но категорично, да възкръсне и здраво да стъпи на краката си! И да дойде мигът, когато отново застана с народа си, шамаросвайки днешния продажен властови „елит“, който, за да угоди на началниците от Брюксел, е готов да стане проводник на Сатаната! Това е Исторически Миг и за Българската Православна Църква, и за Българския Народ, които заедно отново намериха себе си един чрез друг! Ако, Дай Боже, това единение укрепне и се превърне в постоянна взаимност, то няма да има сила, която да го разруши!

Хвала и на отец Дионисий, който, със сигурност вдъхновен от Бога, призова за категорична анатема, отлъчване и недопускане до Православните Храмове на всички продажни властници, които в името на Брюкселското одобрение имат намерение да подкрепят или като онези гербави министри вече са подкрепили Сатанинската Конвенция!…

Това е Пътят, това е Пътят, чрез който възродената Българска Православна Църква ще се превърне окончателно в това, което Българският Народ очаква – да се превърне в негов Духовен Водач, защото българските хора, макар и поставени от продажните властници в условията мизерно да оцеляват, най-много имат нужда от Духовен Водач, от духовните ориентири на православието, които да му възвърнат вярата в собствените сили!

И накрая, но не по значение – превръщайки се в истинският Духовен Водач, Българската Православна Църква заедно с Народа си ще могат да осъществят заветния смисъл на нашето българско християнско съществуване – да разберем, че ние, православните българи, сме Собствена Цивилизация, която няма нищо общо с разкапващата се в грехове Западна цивилизация! Да разберем, че ние, православните българи, няма нужда непрекъснато да правим нови и нови „цивилизационни избори“, защото самите ние сме Исторически Субект на Цивилизация – Цивилизацията на Кирилицата и произтичащото от Нея Православие!!!

Бог да пази България, Светата Българска Православна Църква и гордия Български Народ!!!

Людмил Георгиев е роден на 23 юли 1960 г. в гр. Трън, Пернишка област. През 1985 г. завършва СУ "Св. Климент Охридски" с първа специалност психология и втора специалност философия. От 1988 г. е редовен асистент в СУ. През 1990 г. става доктор по социология, а през 1999 г. - доктор на психологическите науки. От 2000 г. е професор по…

Вашият коментар