АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Давос 2018: много мускули, малко мозък

Боян Дуранкев - 30 януари 2018

Световният икономически форум (WEF) в Давос за пореден път привлече вниманието, но за да се направи една тъжна констатация – решения за бъдещето на планетата Земя, за постигането на справедливо и достойно икономическо развитие на всички страни по света, не се търсиха и не се намериха. Фокусът през тази година бе поставен предварително върху „създаване на споделено бъдеще във фрактурирания свят“. Не се постигна консенсус как да стане това. Да припомним на по-младите

какъв е смисълът и защо точно в Давос

се провежда Световният икономически форум. Началото на форума е поставено преди 47 години, през 1971 г., когато роденият в Германия Клаус Шваб организира първата среща на WEF в швейцарските Алпи, на знаково място – там, където класикът Томас Ман поставя героите на своя шедьовър „Вълшебната планина“ (публикуван за пръв път през 1924 г., но започнат в болна и обречена Европа, която се приближава към Първата световна война). За разлика от класика Ман, Шваб решава да събере на едно място новите „герои“ на онова време – главните изпълнителни директори на големите корпорации, чиито мотиви са да разширяват бизнеса си. Оттогава Световният икономически форум се развива като място за годишна среща на главните изпълнителни директори на големите корпорации, които обсъждат бъдещите си планове със световни политически лидери. Раждането на този форум съвпадна с разпадането на установения световен ред след Втората световна война, когато САЩ изоставиха фиксираната доларово-златна система и когато кейнсианската икономическа политика не успя да се справи със „стагфлацията“. По онова време неолиберализмът беше като законника на дядо Боже, думичките „либерализацията на капиталовите потоци и търговията“ и „глобализация“ бяха като аксиоми за добро глобално управление. Така че за отците-основатели на форума светата Истина е, че компаниите са ключът към напредъка и че трябва да се създаде и развива атмосфера на доверие между едрия бизнес, „демократичните“ правителствата и чуждите инвеститори.

Представителите на Световният икономически форум и до днес вярват, че глобалният капитал е прекалено важен, за да се остави на „капризите на демокрациите“. Политиците оттогава приемат, по дефиницията на Маргарет Тачър, че „няма алтернатива“ на финансовите правила, определени от глобалните инвеститори.

Посочвам раждането и развитието на Световният икономически форум в Давос не само за да припомня неговите цели и икономическата му религия, а за да наблегна върху факта, че днес, почти половин век по-късно,

светът масово не вярва на тази демодирана религия за божествената роля и правомощия на капитала

Именно благодарение на глобализацията и „неограничената свобода“ на бизнеса светът е изправен пред глобални катастрофи, пред „шестото измиране“, които изискват единно решение за „създаване на споделено бъдеще в разкъсан свят“. Но „неочакваният възход“ на Доналд Тръмп, „неочакваният“ Брекзит, възходът на крайните десници в повечето страни от Европейския съюз и нарастващите геополитически сътресения показват, че решенията и средствата на Световният икономически форум са непълноценни.

И така, на тазгодишната среща отново доминираха помпани словесни „мускули“, лустросани самооценки и изгодни за някои световни сили предложения.

Най-пищната, най-обемистата делегация, представена на форума, бе тази на САЩ – 780 души. Великобритания бе втора по численост – 266 души, а Швейцария трета – 233 души. Най-населените страни – Китай и Индия, изпратиха съответно 118 и 129 делегати. Зад тях по численост останаха Германия и Франция, а Русия бе представена едва от 67 души. Няма данни за българската делегация, която (колкото и да са били нейните членове) е сред редовните интелектуални аутсайдери.

В рамките на тазгодишните делегации значителен дял бяха представителите на централните банки, на Международният валутен фонд, на агенциите за кредитен рейтинг и Световната търговска организация – основните „твърди идеолози“ на неолиберализма и главни виновници за лошото състояние на международните дела. Обратно казано, виновниците за кризисното състояние на света, които трябва да носят пълната отговорност за създаването на „фрактурирания свят“, за пореден път предлагат „правилните решения“. Очаква се светът да се подчини на „рационални очаквания“ на главните изпълнителни директори на големите корпорации под предлог, че отново „нямат алтернатива“.

Корпоратокрацията – над демокрацията, печалбите – над хората и природата!

Ще се опитам да синтезирам основните акценти на водещите военни, геоикономически и геополитически сили в света.

  1. САЩ

Началото на представянето на американската делегация бе повече от бурно. Американският финансов министър Стивън Мнучин отправи безкомпромисното послание: „Това, което е добро за САЩ, е добро и за останалата част от света, като се има предвид, че ние сме един от най-големите търговски партньори в световен мащаб и една от най-големите инвестиционни възможности.“ Изглежда, под Слънцето нищо ново, а само недобре забравено старо. Неолибералите обикновено твърдят, че защитавайки интересите на едрия капитал, всъщност защитават интересите на всички. Шефът на „Дженерал Мотърс“ (GM) някога изрази това с изречението: „Каквото е добро за GM, е добро и за Америка.“ Когато GM беше във възход, това ставаше, но когато тръгна надолу, формулата се промени: „Когато САЩ върви напред, ще върви напред и GM“.

След него министърът на търговията на САЩ Уилбър Рос постави акцент върху търговската политика на други страни, включително Китай, ден след като САЩ наложиха мито за внасяните предимно от Азия слънчеви панели и перални машини. „Търговски войни се водят всеки ден“, каза той, като добави, че страната му ще продължи да налага мита. След това си позволи да критикува европейските министри на финансите, които се оплакаха, че части от данъчната реформа на администрацията на Тръмп са антиконкурентни и нарушават международните правила: „Може би сте забелязали, че френските и германските министри на финансите повдигат въпроса дали новите ни, по-ниски данъчни ставки за корпорациите са всъщност търговски бариери. Струва ми се забавно, че някой мисли, че данъчното облекчение по някакъв начин възпрепятства търговията. Това, което предизвика много от действията, които предприехме, е неподходящото поведение на нашите търговски партньори. Много страни са добри в реториката на свободната търговия, но всъщност практикуват екстремен протекционизъм“, каза Рос.

Визитата на Доналд Тръмп е вторият случай в историята на САЩ, когато действащ президент взема участие в Световния икономически форум. Той представи три основни идеи – САЩ са привърженици на глобалния ръст и процъфтяване, поддържат свободната търговия и призовават към реформиране на международната икономическа система. Икономиката на САЩ е в подем през предходната 2017 г. „след много години стагнация“, се опита да убеждава Тръмп, а безработицата в САЩ е достигнала рекорден минимум, от момента на избирането на Тръмп са създадени 2,4 милиона работни места, а индексът на оптимизма на малкия бизнес достигна рекордно висок показател за цялата история. И още: „Американските фондови пазари бият рекорд след рекорд, никога досега не е имало по-добро време да се наема, строи, инвестира и отглежда в Съединените щати“. За успокоение отбеляза, че винаги ще се ръководи от принципа „Америка над всичко“, но очаква и от лидерите на другите страни също да поставят интересите на своите страни на първо място. „Но „Америка над всичко“ не означава „Америка сама“. Когато икономиката на САЩ расте, расте и целия свят“ – каза президентът. Що се отнася до световната търговия, то Тръмп ще съдейства за реформиране на международната система за търговия, за да донесе тя процъфтяване „на онези, които играят по правилата“. „Ние не можем да имаме свободна и открита търговия, ако някоя страна използва тази система за сметка на другите“.

Най-впечатляващата фраза от речта на Тръмп, която моментално обходи света бе: „Когато бях бизнесмен, медиите се държаха много добре с мен. Едва когато станах политик, осъзнах колко мръсни, злобни, гадни и фалшиви могат да бъдат медиите“ – една неоспорима истина и за САЩ, и за България.

В речта му не стана дума за „споделеното бъдеще“, за бъдещето на глобализма, за мултилатерализма и протекционизма. Все едно че Тръмп обърка конгрес на Републиканската партия със Световния икономически форум!

Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц веднага реагира на речта на Доналд Тръмп: „Той твърди, че има повече създадени работни места. Всъщност през последните години от управлението на администрацията на Обама имаше повече разкрити работни места, отколкото през първата годишнина на Тръмп в Белия дом. Тръмп е 20% под Обама по отношение на заетостта. Знам, че той мрази това, но такива са фактите.“ На свой ред  Черидуин Фрейзър – преподавател по биология от Австралийския национален университет, споделя: „Имаше оттенъци и неща между редовете, които будят притеснение. Тръмп говори много за премахване на регулациите за големите компании, но като учен еколог съм обезпокоена, че обмисля да премахне екологичните регулации за големите компании. Имаше много фокус върху големия бизнес в речта му, върху големите пари и твърде малко върху отделния човек.“

  1. Китай

Твърдата позиция на САЩ срещна твърд отпор от страна на Китай: „Китай стои твърдо против всички форми на протекционизъм.“ Още през тази година Китай иска да отвори финансовия си пазар, както и този на услугите, за да отбележи 40-годишнината от своята програма за икономически реформи. Но „отварянето е не само за Китай, но и за целия свят. Нека да вървим заедно към икономическата глобализация“ – формула, която звучеше преди десетилетия на същото място.

  1. Европейски съюз

Както се и очакваше, Европейският съюз няма и не подготвя единна своя стратегия за промяна на общоевропейската структура на икономиката. Европейският цар е гол, само че не го съзнава! Отделните европейски страни, в рамките на общоевропейската конкуренция, се стремят всеки да придърпа чергата по-близо към себе си.

  1. Германия

Германският канцлер Ангела Меркел формулира общоевропейската стратегия по следния начин: „Европейският съюз не трябва да се оплаква, когато други страни като САЩ реформират данъчните си системи, а е необходимо да реагира на това с такава реформа в съюза“. Даде пример как Франция и Германия създават общ корпоративен данъчен режим. Meркел и Тръмп остават на коренно различни мнения по много въпроси от световния дневен ред, сред които климатичните промени, глобализацията и други.

  1. Франция

В Давос Франция осъществи „голямото завръщане в световната политика“. Президентът Макрон си позволи за отбележи, че „икономическият ръст не е цел, а метод.“ Че резултатите от икономическия ръст не са облагодетелствали много хора и не са споделени с повечето от тях, което е причината за фрагментирания свят. Макрон предупреди, че ако хората не разберат смисъла на глобализацията, в бъдеще ще бъдем свидетели на масов популизъм и екстремизъм; че предизвикателствата, включително тероризмът, имигрантите и околната среда, трябва да се обсъждат от целия свят. Относно Парижкото споразумение за климата Макрон е категоричен, че „започваме да губим войната с климатичните промени“.

Икономистът Жак Атали беше много позитивен за посещението в Давос на Емануел Макрон, което привлече бизнес лидери и висши ръководни кадри. Факт е, че Емануел Макрон е една от големите звезди на Световния икономически форум. Това е най-малкото, според Жак Атали – президент на фондацията „Положителна планета“, като според него „държавният глава успя да даде на Франция отново своята привлекателност в очите на великите лидери“. „Франция се върна“, каза той със сигурност, „в разкъсана Европа, където изборите в Испания, в Обединеното кралство, в Италия и Германия са несигурни, Франция е единствената страна, която има дневен ред, президент, правителство, парламент за пет години напред, което дава чувство за стабилност. А за инвеститорите стабилността е много важна.“

 Основните проблеми след Световния икономически форум

Остава обявеният „Код червено за планетата“. Не се стигна до никакви решения относно глобалното затопляне и риска от природни бедствия. Не се откроиха решения относно достойното, справедливото и солидарното бъдеще на всеки от седемте и половина милиарда граждани на планетата Земя. Всъщност нито едно решение не бе взето, но участниците си тръгнаха доволни.

В речта си Доналд Тръмп посочи че „в тази зала се намират национални лидери, титани на индустрията и много от най-блестящите мозъци в различни сфери“.

Началото на Световния икономически форум наистина обещаваше много мозъци, но крайното впечатление беше за присъствието на повече „словесни мускули“.

Вашият коментар