В България до 1990 година имаше нещо, което наричахме реален социализъм, а всъщност то беше реален държавен капитализъм, в много измерения по критериите на Маркс, на Ленин, по-късно – на Стиглиц и Рубин, казва в интервю за ямболската телевизия „Диана кабел“ икономистът проф. Боян Дуранкев.
От чисто икономическа гледна точка той определи днешния модел в България като „родово-общинен и семеен държавен капитализъм с европейски и обществени фондове“.
Реалното потребление на човек от населението в момента е под нивото на 1990 г. и по този измерител сегашният строй се оказа по-неудачен от предишния, отбеляза проф. Дуранкев.
„Включително след влизането ни в ЕС темповете на развитие и растеж са изключително бледи, имаме деструктуриране на икономиката, диспропорции. Обикновеният човек няма усещането за забогатяване и големи успехи, с каквито парадират управляващите. За тях обаче това вероятно е така. Всички ние, с нашите данъци, плащаме на общия европейски бюджет българската вноска, след което около 30 български компании получават големите европейски пари – около 80 процента. В крайна сметка от еврофондовете се ползва едрата олигархия и свързаните с нея политици.“
Намираме се в ерата на шестото измиране, в епохата на глобалното затопляне, което трябва да бъде спряно, в епохата на масовото опростачване и т.н Това трябва да бъде спряно. Нуждаем се от промяна на модела и промяна на мисленето, казва още проф. Дуранкев.
За България след края на еврофондовете, за възможностите да бъде спряна демографската криза, за липсващото у нас „социално лепило“ между държавата и нейните граждани, за разместването на икономическите и социалните пластове в света…
Чуйте още в интервюто на Росица Бакалова – част от дълъг разговор с проф. Иво Христов, проф. Боян Дуранкев и проф. Людмил Георгиев, излъчен по телевизия „Диана кабел“ на 1 февруари 2018 г.
Целият разговор – тук.
