И мъдреците спят. Практично – мисълта им витае в реалността, а тялото в постелята. Така и нашият герой, чрез съня движеше реалното. Ето, сега, насреща му, в златисти одежди на сребристи точки – иде жив Светец. Чист, светещ с божествена същина, но никой освен Мъдрецът не го забелязва. А светият сноп светлина се обръща към всеки срещнат на висок глас и напевно нарежда:
– Братя българи, събудете се; не отвръщайте взор един от друг; не изоставяйте делата на света; имате важна мисия; спомнете си, че сте божи народ…
Обаче българите в съня на Мъдреца са си баш нашенци. Не се дават на високопарните слова на светлината. Имат си десет клипа на патриотарската тема в телефона. Някои от тях дори са гледали, до някъде, разбира се.
По-странното бе, че зад Светеца крачеше здрав млад мъж, с разгърдена бяла риза и чер панталон, запасан във високи военни обуща. Той бодро и някак наелектризиращо им докладваше:
– Ще избием по списък виновните; ще наложим със сила нов ред; ще върнем гордостта на угнетения народ; справедливост и благоденствие; долу банките; ще спасим Родината…
Тук, шикарни госпожи и тежки господа, трябва да поясним, че на сънуващия му бе странно, дори някак кинематографично страшно, да остане насред тази суматоха. Той се хвана за мисълта си, и се понесе след нея докато не застана встрани. Защото, както ви е известно, има ли две противоречащи си тенденции, непременно трябва да има и наблюдател, иначе ще спрат субсидиите за изследване на квантовата механика в БАН.
Мъдрецът повика Светлия и Тъмния и строго им каза:
– Искам баланс. Светецът да каже нещо агресивно, а Подстрекателят – да огрее света с доброта и смирение в изказа.
– Сред тез консуматори на блага, кой ме брои на сериозно, не става – избърза Светецът.
– Не обиждай – замахна шеговито младежът с кубинките.
– Ето, че можело – окуражи ги Мъдрецът – давайте.
– Да ти призная синко – каза Светлият на Тъмния – и на мен ми е странно да ви хваля с въображаемото ви минало, но като няма друго …
– Ха – бодро поде Тъмният – а ти да не мислиш, че някой от нашите ще си даде зор да коли и беси без обещан келепир, я от Владимир, я от Доналд. Пъчим се – щото за пред хората трябват метафори.
Насред идилията, грамадна и тъмна сянка се спусна връз компанията и сериозно я стресна.
– Да не иде Бойко – зачуди се притеснен Подстрекателят.
– Той е, но е прегърнал Павлова – треперещо тихо прошепна Светецът.
– Лиле – викна в това време Бойко – дай на тия хубавци билбордовете в цяла София, да се снимат как балансират нещата, че народът плаче за сапунки и прегръдки, ама триполови; да има и джендър, че няма да одобрят от Брюксел.
Това с джендъра вече го ползвах – лениво се сети Мъдрецът – трябва ни друго. И понеже сънят се прозяваше на пробуждане, бързешката отсече:
– Само заспалите вярват в измисленото си юнашко минало, докато със сапунисани голи обещания реално крадат бъдещето им.
