АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Нови притчи. Сън

Иван Габеров - 04 февруари 2018

И мъдреците спят. Прак­тично – мисълта им витае в ре­ал­но­ст­та, а тялото в постелята. Така и нашият герой, чрез съня движеше реалното. Ето, сега, насреща му, в златисти одежди на среб­ристи точки – иде жив Светец. Чист, светещ с божествена същи­на, но ни­кой освен Мъдрецът не го забелязва. А светият сноп светлина се обръща към всеки срещнат на висок глас и напевно нареж­да­:

– Братя българи, събудете се; не отвръщайте взор един от друг; не изоставяйте делата на света; имате важна мисия; спомнете си, че сте божи народ…

Обаче българите в съня на Мъдреца са си баш нашенци. Не се дават на високопарните слова на светлината. Имат си десет кли­па на патриотарската тема в телефона. Някои от тях дори са гледали, до някъде, разбира се.

По-странното бе, че зад Светеца крачеше здрав млад мъж, с разгър­дена бяла риза и чер панталон, запасан във високи военни обуща. Той бодро и някак наелектризиращо им докладваше:

– Ще избием по списък виновните; ще наложим със сила нов ред; ще върнем гордостта на угнетения народ; спра­вед­ливост и благоде­нс­т­­вие; долу банките; ще спасим Родината…

Тук, шикарни госпожи и тежки господа, трябва да поясним, че на съ­нуващия му бе стран­но, дори някак кинематографично стра­ш­но, да ос­тане насред тази сума­тоха. Той се хвана за мисълта си, и се понесе след нея докато не застана встрани. Защото, както ви е известно, има ли две проти­во­ре­чащи си тенденции, непре­мен­но трябва да има и наблюдател, иначе ще спрат суб­си­диите за изслед­ва­не на квантовата механика в БАН.

Мъдрецът повика Светлия и Тъмния и строго им каза:

– Искам баланс. Светецът да каже нещо агресивно, а Подст­рекателят – да огрее света с доброта и сми­­ре­ние в изказа.

– Сред тез консуматори на блага, кой ме брои на сериозно, не става  – избърза Све­тецът.

– Не обиждай – замахна шеговито младежът с кубинките.

– Ето, че можело – окуражи ги Мъдрецът – давайте.

– Да ти призная синко – каза Светлият на Тъмния – и на мен ми е странно да ви хваля с въображаемото ви минало, но като няма друго …

– Ха – бодро поде Тъмният – а ти да не мислиш, че някой от на­ши­те ще си даде зор да коли и беси без обещан келепир, я от Владимир, я от До­налд. Пъчим се – щото за пред хората трябват метафори.

Насред идилията, грамадна и тъмна сянка се спус­на връз ком­па­нията и сериозно я стресна.

– Да не иде Бойко – зачуди се притеснен Подстрекателят.

– Той е, но е прегърнал Павлова – треперещо тихо прошепна Све­те­цът.

– Лиле – викна в това време Бойко – дай на тия хубавци билбор­до­вете в цяла София, да се снимат как балансират нещата, че народът плаче за са­пун­ки и прег­ръдки, ама триполови; да има и джендър, че няма да одоб­рят от Брюксел.

Това с джендъра вече го ползвах – лениво се сети Мъдрецът – трябва ни друго. И понеже сънят се прозяваше на пробуждане, бър­зеш­ката отсече:

– Само заспалите вярват в измисленото си юнашко минало, докато със сапу­ни­сани голи обещания реално крадат бъдещето им.

Д-р Иван М. Габеров е роден на 10 март 1964 г. в гр. Сопот. През 1983 г. завършва ТМТ „Ген. Владимир Заимов“ със златен медал. През 1990 г. става магистър по история във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Управител и едноличен собственик на издателствата „Елпис“, „Е“ и „Габеров“. През 2015 г. защитава дисертация по социална психология в СУ „Св.…

Вашият коментар