АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Нищетата на висшето образование. Огромни дългове и тлъсти пачки. Част I. САЩ

Боян Дуранкев - 08 февруари 2018

Ако някой си въобразява че само България има количествени и качествени проблеми с висшето си образование, нека погледне някоя еталонна страна. Например, САЩ.

Прилагам графика, която получих вчера от д-р Стефани Келтън – професор в Центъра за изследване на неравенството и социалната справедливост в университета „Стоуни Брук“ (Stony Brook University).

 Д-р Стефани Келтън е част от екипа на Института Сандърс (1). Да, това наистина е научен институт, обединен около достатъчно популярния Бърни Сандърс, който институт е посветен на следната мисия: да съживи демокрацията чрез активно ангажиране на хората, организациите и медиите в стремеж към прогресивни решения на проблемите на икономическата, екологичната, расовата и социалната справедливост. В института работят доста известни личности като д-р Джейн О’Меъра Сандърс, проф. Робърт Райх (професор по публична политика в Калифорнийския университет в Бъркли и старши научен сътрудник в Центъра за развиващи се икономики „Блум“; бивш секретар по труда в администрацията на Клинтън); Хари Белафонте (легендарен музикант и активист), проф. Джефри Сакс (световноизвестен професор по икономика, лидер по устойчиво развитие, старши съветник на ООН, автор на бестселъри), д-р Корнел Уест (виден и провокативен демократичен интелектуалец; професор по философия и християнска практика в Съюза на богословската семинария и почетен професор в Принстънския университет), Дани Глоувър (актьор, продуцент и хуманист; посланик на добра воля в Програмата за развитие на ООН), и т.н.

Подчертавам тези факти не самоцелно, а за да подчертая както огромната добавена стойност на всеки от членовете на Института Сандърс, така и да се запитам защо българската левица няма свой „институт“, който да се грижи за подобни изследвания на наша територия?

И така, какво показва графиката?

Факт: между 1971 г. и 2016 г. цената на следването е нараснала от 428 долара на 9 650 долара за 4-години обучение в обществените колежи. Ако цената на обучението се коригира с инфлацията от 1971 г. насам, днес ще е 2 536 долара. Обратно казано, нарастването на цената на обучението е 3,8 пъти по съпоставими цени! През това време реалните доходи на обикновения американец не са нараснали.

Паралелно с това изследване излезе и друго, също от авторитетна институция – Институтът по икономика „Леви“ на Бард Колидж (2). Изследването носи наименованието „Макроикономическите ефекти от отмяната на студентския дълг“ (The macroeconomic effects of student debt cancellation (3)).

Ето основните изводи:

Повече от 44 милиона американци са хванати в капана на студентски дълг. Колективно, те дължат близо 1,4 трлн. долара. Изследванията показват, че това ниво на задлъжнялост вреди на американската икономика по различни начини, задържайки всичко от възможностите за малък бизнес до покупката на ново жилище, а също и върху сключването на брак и простото възпроизводство.

Проблемът е, че политическите агенти се опитват да смекчат дълга с програми, които предлагат рефинансиране или частично отменяне. В България БСП не отива по-далеч от либералните политики: „БСП предлага по-ниска лихва за кредити за студенти“ е върху челото на партийната газета от 7 Февруари 2018, брой: 26 (4).

Но какво би станало, ако населението бъде освободено от каквито и да било бъдещи плащания върху текущия пасив от неизплатени дългове на студентските заеми? Може ли да се направи, и ако да, как? Какво би означавало това за американската икономика?

Споменатият доклад има за цел да отговори на тези въпроси. Анализът протича в три раздела: първият изследва настоящия американски контекст за увеличаване на разходите за колеж и зависимостта от дълг за финансиране на висшето образование; вторият раздел работи върху механизма на баланса, необходим за освобождаване на американците от студентски заем; а последната секция симулира икономическите ефекти от отмяната на дълга, използвайки два модела.

Този анализ стига до няколко важни изводи.

Анулирането на брутния студентски дълг води до положителни ефекти на макроикономическата обратна връзка, тъй като нетната стойност на средните домакинства и увеличението на разполагаемия доход водят до нови разходи за потребление и инвестиции. Накратко, установява се, че анулирането на дълга повишава БВП, намалява средната безработица и води до слаб инфлационен натиск (през целия 10-годишен хоризонт на симулациите на модела), докато лихвените проценти се увеличават само незначително. Въпреки че федералният бюджетен дефицит се увеличава, държавните бюджетни позиции се подобряват в резултат на по-силната икономика. Използването на два модела с контрастни дълготрайни теоретични основи предлага приемлив обхват за всеки от тези ефекти и демонстрира стабилността на резултатите.

Еднократна политика за отмяна на студентския дълг, при която федералното правителство анулира заемите, които държи директно, и поема финансирането на личните заеми от името на кредитополучателите, води до следните макроикономически ефекти (всички доларови стойности са в реално изражение, инфлацията – с коригирани условия, използвайки 2016 г. като базова година):

  1. Политиката за анулиране на дълга може да увеличи реалния БВП със средно от 86 млрд. до 108 млрд. долара годишно. По време на 10-годишната прогноза такава политика ще генерира между 861 млрд. и 1 083 млрд. долара (в реалния БВП по цени от 2016 г.).
  2. Премахването на студентския дълг намалява средната безработица с 0,22 до 0,36 процентни пункта за 10-годишната прогноза.
  3. Създаването на върхови работни места през първите няколко години след премахването на дълга на студентските заеми ще води до увеличаване приблизително с 1,2 милиона до 1,5 милиона нови работни места годишно.
  4. Инфлационните ефекти от отмяната на дълга са макроикономически незначителни. Очакваните допълнителни пикове на инфлацията са около 0,3 процентни пункта и се превръщат в отрицателни в по-късните години (по първия модел), докато в модела на Moody’s ефектът е още по-малък, като пикът на инфлацията се повиши с тривиалните 0,09 процентни пункта.
  5. Нетният бюджетен ефект за федералното правителство е скромен, като вероятното увеличение на съотношението на дефицита спрямо БВП е от 0,65 до 0,75 процентни пункта на година. В зависимост от бюджетната позиция на федералното правителство като цяло съотношението на дефицита може да се повиши по-скромно, като варира между 0,59 и 0,61 процентни пункта.
  6. Дефицитът на държавния бюджет като процент от БВП се подобрява с около 0.11 процентни пункта през целия симулационен период.

Изследванията сочат много други положителни странични ефекти, които не се отчитат в тези симулации, включително увеличаване на стартирането на малък бизнес, нарастване на семействата и тяхното възпроизводство, както и подобрен достъп до потребителски кредити и намалена уязвимост на домакинствата при спад в икономическия цикъл. По този начин резултатите предоставят консервативна оценка на макроикономическите последици от освобождаването на студентски дълг.

Кой ще спечели и кой ще загуби от отмяната на студентския дълг?

  1. Печеливши: обществото, гражданите, студентите, бизнеса.
  2. Губещи: тези, които увеличаваха дълговете на студентите: колежите и банкерите.

Има ли алтернатива?

Що се отнася до България, тук – понеже сме малка страна – нещата са по-сложни. За това – в продължението

 

(1)  https://www.sandersinstitute.com

(2)  Институтът по икономика „Леви“ на Бард Колидж, основан през 1986 г. благодарение на щедрата подкрепа на Леон Леви, е неправителствена, непартийна организация за изследване на обществената политика. Институтът „Леви“ е независим от всякаква политическа или друга принадлежност и насърчава разнообразието от мнения при разглеждането на въпросите на икономическата политика, като същевременно се стреми да превърне идеологическите аргументи в информиран дебат. http://www.levyinstitute.org

(3)  http://www.levyinstitute.org/pubs/rpr_2_6.pdf

(4)  http://www.duma.bg/node/160321

 

Прочетете още: Нищетата на висшето образование. Лошо прогнозиране, глупаво финансиране, посредствени резултати. Част II. България

Председател на Клуб "24 май" Боян Дуранкев е български икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. Роден е на 2 май 1951 г. в София. През 1980 година завършва специалност социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през…

Вашият коментар