ЛИТЕРАТУРА
Стари притчи. Победата

Иван Габеров - 10 февруари 2018

Тинко се препичаше на бледото утринно слънце пред кръчмата на кака Ванчи. Главата го въртеше от снощи и някак неволно очите му си сто­яха затворени. През клепачите си терминаторът на алкохолни градуси до­лавяше блясъка на светилото. Представата за кръглата му форма не­волно го пренасяше към познатото кормило на Камаз. Някога, преди де­мок­рацията, Тинко беше шофьор на камион и с него бе обиколил целия соцлагер. Където и да го отвеждаше въртенето на волана, неизменно в ка­бината седеше и портретът на Сталин, строг, справедлив, с лула и закопчан кител. А в душата на Тината цереше ред и увереност в настоящето. Но точно сега спокойствието му бе нарушено от Къната.

Кънчо беше наследил от баща си прякора Сталинката и в случая това си беше повече от иронично. Докато някога, в златния Живков период, старата Сталинка сам и на гръб беше примъкнал спуканата задна гума на Беларус-а, в едно с джантата, от нивата при гората чак до ТКЗС-то, то наследникът му Кънчо можеше, понякога за цял ден, да напълни една ръчна количка с рохка пръст почти до половината.

На прага на кръчмата Кънчо поздрави вяло:

– Мара, Тина…

-Ъ-хъ – любезно отвърна нашето момче.

Щат не щат обаче, след тази дълбокомислена комуникация, най-вече докато гледаха към бирата на другия, те подхванаха тих разговор, защото си беше 9-ти май 2005 г. и парадът на Победата предстоеше на малкия, наплют от мухи телевизор в дъното до бара.

Към кръчмата, за да нахрани с хляб и кебапчета майсторите в Име­нието си, идеше и самият Габеров. По-скоро от уважение, отколкото от лю­бо­­пит­ст­во, двамата герои включиха и него в разговора:

-Ванка, защо нашият цар-премиер не е поканен на Парада на по­бедата в Москва, щом войската ни е участвала в разгрома на Хитлер.

Както беше прекрачил прага, без дори да се замисли върху оче­видността на отговора си Габеров отсече:

-Защото е бил малък за Нюрнберг, а Мадрид е в другата посока.

Иван Минчев ГАБЕРОВ е доктор на общественокомуникационните и информационните науки с дисертационен труд „Психологическата парадоксалност на историята в богомилски кон­т­екст“; доктор по психология с дисертационен труд „Отвъд християнската представа за саможе­ртвата“; магистър по история.Член на СБП. Роден на 10 март 1964 г. в гр. Сопот. През 1983 г. завършва ТМТ…

Вашият коментар