Шантава работа – мислеше и си говореше шепнешком баба Кера. Нито зима, ни пролет. Мазало някакво. Обърка и кокошките – кълват жито, а яйца – йок… Че и петелът някак небрежен към тях стана, дори кукури­га­нето му изтъня и пресипна. Ама инак се не дава, пристъпва, пъ­чи се, че и два пъти по­ве­че кукурига щом друг петел се обади от нейде.

За капак – мислеше си жената – печката гълта дърва, а не топли – сту­дено и бол­наво беше под дебелата одежда. Ни ищах за работа, ни ме­рак за почивка.

Шантаво, че два пъти по толкоз.

– Защо ми се случва това – мърмореше си Кера – да не е от туй дето дуднат по радиото, че и на телевизора показват? Жени се ежат като мъже, а мъжете – сбъркани като петела – за жени не мис­лят. Зараза ще е, какво друго.

Бабата взе един чист стар чаршаф, направи с паче от него маска за носа и устата си и цяла сутрин не я сваля от лицето си.

В това време, почти по обед , Сиси англичанката дойде за яйца.

– Хай, баба, хай Кера – бодро каза на чист балвански Сисито.

– Лисън, май дотър и май сан… – любезно й показа нещо на теле­фона си Сисито, но скрита зад парцала, Кера, която и така си недовиж­да­ше, не я разбра.

– Не е лисица – отвърна й бабата – болест е, ил доктор требе, ил кю­тек с вършина. Отгоре, от властта, по радиото иде, не по телефона – обясни тя на англи­чан­ката проблема с яйцата, и вместо тях й тикна пар­цал в ръцете.

Докато течеше този симултанен превод, синът на Кера, Гошо Ин­же­нера, майстор на всякакви безсмислени машинации или направо казано – на методи да не плаща ток и вода „на държавата” – също се раздвижи.

Тримата седнаха на по едно кафенце от ръж с леблебия, с много буч­ки захар и домашен кекс.

– Сиске – обърна се към гостенката Кера,  като придърпваше парцала пред устата си да не се изхлузи – когаж петелът си не върши работата – из­вий му врата и в тенджерата, инак ни яйца, ни нормални пиленца, ни щастливи кокошки. И с властта е тъй, изоглави ли се еднаж – на ти­га­на, че фай­да от сбъркан народ няма. И шепнешком завърши – ама не ду­май мно­го, не телефони, дела иска…

– Ъндърстен – допълни на чист лондонски Инженера.

Иван Минчев ГАБЕРОВ е доктор на общественокомуникационните и информационните науки с дисертационен труд „Психологическата парадоксалност на историята в богомилски кон­т­екст“; доктор по психология с дисертационен труд „Отвъд християнската представа за саможе­ртвата“; магистър по история.Член на СБП. Роден на 10 март 1964 г. в гр. Сопот. През 1983 г. завършва ТМТ…