АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Тероризмът – автоимунната болест на човечеството

Никола Карадимов - 13 февруари 2018

 

Много са заплахите, пред които е изправен светът днес, като се започне от природните катастрофи, промяната на климата и унищожаването на природните ресурси и се стигне до глада, болестите, въоръжените конфликти и миграционните потоци. Но сред тях особено място заема тероризмът, защото той се отличава по своята уникалност, непредвидимост и изключителна опасност. Докато другите заплахи произтичат или само от природата, или само от човека, или от комбинираното действие на природата и човека, то тероризмът произтича от нарушената „имунна система“ на човечеството. Или ако погледнем на днешните заплахи в света като някакъв вид заболяване, то тероризмът може да се счита като един вид злокачествено заболяване.

За всяка от другите заплахи човечеството вече е изградило своеобразна „имунна система“, която макар и да не предпазва напълно света, поне до сега го е предпазила от гибел. Това са преди всичко международните договорености и  създадените международни организации, мрежи и структури за практическото им прилагане, сред които водеща роля играе Организацията на обединените нации с големия брой свои подразделения.

Така, че от всички големи заплахи по света днес, единствено заплахите от тероризъм останаха без международно правна защита, която трябва да бъде в основата на съответната „имунна система“. Нужната за случая Международна конвенция за борба с тероризма е стопирана от прозаичния факт, че страните в рамките на ООН до сега не могат да постигнат съгласие относно дефиницията на тероризма, независимо, че по нея се работи от дълго време, при активното участие на голям брой политици, дипломати и учени. Проблемът се корени в голямото разнообразие на терористичните прояви и по-специално, в различията на целите, участниците, обектите и средствата на тероризма.

Първи по важност са целите на тероризма, защото те дават отговор на въпроса „Какво искат терористите“. Отговаряйки на този въпрос, могат да се разкрият конкретните причини, които пораждат тероризма и атакувайки именно тях, биха могли да се ограничат до минимум терористичните прояви по света. Целите на тероризма са много на брой, но с известна условност те могат да се обособят в три основни групи: политически, етнически и религиозни. Политическите цели обхващат много широк спектър, като се започне от политическите убийства на влиятелни личности, в т.ч. на президенти и се стигне до промяна на политическата система в една или група страни, та дори и до промяна на световния ред. Етническите цели са по-ограничени на брой и обхващат основно искането за официално признаване на съществуващо етническо малцинство, за самоопределение на това малцинство и в крайна сметка, за отделянето му в самостоятелна държава. Религиозните цели също не са много на брой, но те се усложняват от преплитането  им с политическите и етническите цели, както и с някои социално-икономически предпоставки, които силно затрудняват търсенето на истинските причини за този вид тероризъм, но най-общо те се свеждат до искането за официално признаване на дадено религиозно малцинство и за получаване право то да упражнява легално своята религия. Но някои форми на религиозен фанатизъм отиват по-далеч, като с стремят да създадат своя собствена държава /халифат/, да наложат своята религия като доминираща в света и дори да унищожат физически всички друговерци.

В пряка зависимост от целите, участниците в терористичните прояви също са много различни. Дори потенциалните участници в политическия тероризъм на практика могат да бъдат всички граждани на света, независимо от тяхната политическа, етническа и религиозна принадлежност и ако те не се обозначат сами като съответни партии, фракции и групи, трудно могат да се идентифицират дори и след извършването на терористичните атака. Но в повечето случаи, за да постигнат политическите си цели, този тип терористи сами се позиционират в политическото пространство, какъвто беше случаят с „Фракция на Червената армия“ в Германия, „Червените бригади“ в Италия и „Пряко действие“ във Франция. Но във всички случаи, участниците в политическия тероризъм не са свързани пряко с военни структури и дори не са военизирани. Не така стоят нещата с участниците в етническия тероризъм, при който те са позиционирани в конкретната етническа общност, имат стройна организация и дори свои военни крила и формирования, каквито са случаите в Северна Ирландия, Испания, Палестина, Чечения, например. При религиозния тероризъм участниците принадлежат към съответната религиозна общност, като някои от тях са и военно организирани /Ислямска държава/, но други са разпръснати по света като „спящи клетки“, които се активизират само при определени обстоятелства или поводи. Това са най-дълбоко законспирираните участници в тероризма, защото в много от случаите те са пълноправни граждани на дадена страна и трудно могат да се идентифицират, преди те да се включат в  някоя терористична проява. Именно от такива „спящи клетки“ през последните години бяха извършени цяла серия убийствени терористични атаки във Франция, Белгия, Германия, Великобритания, Швеция и Испания.

Обектите на тероризма също са много разнообразни, защото освен хора, те могат да бъдат и превозни средства /самолети, кораби, влакове/, но също така сгради и съоръжения с голяма обществена значимост. Когато хората са обект на тероризма, те в повечето случаи са обикновени  и невинни цивилни граждани, включително и деца. Но при други случаи, обекти на тероризма стават и конкретни политически лица или пък представители на полицията и военните /Афганистан, Ирак, Сирия, Израел/. Така, че при избора на своите обекти, терористите по-рядко търсят отмъщението или наказанието, отколкото насаждането на страх сред обикновените хора и подкопаване доверието към институциите, които са отговорни за опазването на тяхната сигурност. Най-зловещ и драстичен пример за целенасочен подбор на обектите на атака е терористичното нападение на 11 септември 2001 година в САЩ, когато терористите отвличат четири  американски пътнически самолета и с тях атакуват Пентагона във Вашингтон и двете кули на Световния търговски център в Ню Йорк. Освен хилядите невинни човешки жертви, терористите удрят двата големи символа на американското военно и икономическо превъзходство в света и с това нанасят удар и върху престижа на най-голямата супер сила в света. Не случайно, участниците в тази най-голяма в историята терористична атака са хора извън САЩ, които са готови да жертват живота си в името на своя Бог.

Средствата, които използват терористите също са различни при различните случаи, но досега, слава богу, те не са прибягнали до използването на тежко военно оръжие от типа на ракетите и авиобомбите. Най-обемното и модерно „оръжие“ което те са използвали до сега са пътническите самолети и тежкотоварните камиони. Но в повечето от случаите нападенията са извършвани с леко стрелково оръжие, а в по-редки случаи и с хладно оръжие. Широко употребявани от терористите са и самоделно направените бомби, които са станали патент при само-убийствените атентати. Но отчитайки мащаба и сложната логистика при атентатите на 11 септември 2001 година, която успя да преодолее едни от най-модерните системи за сигурност в света, не трябва да се изключва предположението, че ако терористите се доберат до ядрено /най-малкото „мръсна бомба“/, химическо и бактериологично оръжие, те не биха се поколебали да го използват. И именно поради това, тероризмът следва да се счита за една от най-големите заплахи в света и борбата с него трябва да стане приоритетна за цялото човечество.

Още повече, че след появата на Ал Кайда в Афганистан в края на миналия век и смъртоносната атака на тази терористична организация в САЩ в началото на настоящия век и особено след създаването Ислямската държава в Близкия изток, финансирана отвън и привличаща за свои бойци чуждестранни  наемници от целия свят, тероризмът доби глобални измерения. От друга страна зачестилите през последните години терористични атаки в Западна Европа, показаха, че участниците в тях не идват отвън, а са граждани на съответните страни. В повечето случаи те са деца на емигранти, трето и дори четвърто поколение. А при атентатите в Бостън и в Ню Йорк, те са емигранти последно поколение. Но във всички случаи, това са млади хора, останали в периферията на обществото, без никаква перспектива за лична реализация и докарани до само-убийствено отчаяние, те са приели най-екстремните форми на своята религия за свое последно убежище. Това показва, че заплахата идва отвътре в обществото и че то няма вътрешен имунитет да се самозащити. Това също значи, че за да се защити човечеството срещу тази „чума“ на 21-я век, то трябва преди всичко да изгради своя собствена имунна система.

Задължителното условие за изграждане на такава имунна система е създаването на необходимата международно-правна рамка за борба срещу тероризма, а първата стъпка в тази посока е да се намери точната дефиниция на тероризма, която да е приемлива за всички страни по света. Но именно тази обща за всички дефиниция на тероризма засега е почти непреодолима пречка. Причините за това са много, но три от тях са от ключово значение:

Първата е, че тази дефиниция винаги се формулира от определени политически, идеологически, етнически или религиозни позиции, които внасят принципно неприемливи различия. Например, стремежът на отделни националности и етноси и да извоюват своята независимост или да се обособят в самостоятелна държава, се определят от засегнатите държави като тероризъм, какъвто е случаят с Израел по отношения на някои палестински организации и на Турция по отношение на някои кюрдски организации. Съгласно дефиницията на тероризма, която дават тези две държави, героичната проява на Ботевата чета, която завладява  със сила пътнически кораб по Дунав, за да се прехвърли на българския бряг и да се бори за освобождението на България, би била определена като „терористична проява“. А според друга дефиниция, за терористични се обявяват цели държави, между които Северна Корея, Иран и Сирия, без да става дума за Ислямска държава, която не се вмества в никаква съществуваща досега дефиниция.

Втората причина е, че редица терористични организации, получават подкрепа от определени държави, които осигуряват в повечето случаи тайно, но в редици случаи  и явно, необходимото финансиране, въоръжение, обучение и логистична подкрепа на терористите.

И третата причина е, че някои държави използват тероризма за своите геополитически цели или за да свалят неудобните им режими в някои страни, или пък да прогонят инвеститорите от страни, които се явяват сериозни конкуренти на световните пазари.

Така, че формулирането и приемането на обща за всички дефиниция на тероризма е възможна само при условие, че всички страни загърбят своите политически, идеологически, национални и религиозни различия и се обединят като едно цяло, което да действа от името на човечеството. Една действително много трудна задача, но не невъзможна. Но ако тя бъде изпълнена, човечеството трябва да направи още много неща, за да се пребори с тероризма, но три от тях са от особена важност:

Първо, трябва де се изгради Световен алианс за борба с тероризма, който да обединява всички специални служби по света. Обединени в такава структура и въоръжени с обща информационно-аналитична  система и със система за взаимно подпомагане и бързо реагиране, специалните служби ще бъдат в състояние да знаят не само съществуващите в момента терористични заплахи във всички страни по света, но и да ги прогнозират достатъчно точно и в бъдеще, за да могат да ги предотвратят.

Второ, трябва да се спрат всички източници за финансиране на тероризма. Това съвсем не е лека задача, като се имат предвид многобройните „спонсори“ на тероризма, прикрити в сложната плетеница от легални и нелегални финансови трансакции и търговия на оръжие. Всъщност, един от прерогативите на Международната конвенция за борба с тероризма трябва да бъде именно създаване на международно-правни условия за разследване но тези нелегални дейности и пълното им изкореняване, а предлаганият Световен алианс би следвало до предостави необходимата разузнавателна информация.

Трето, трябва да се разработи пакет от специални международни програми за работа за работа с маргиналните групи в обществото, които са истински инкубатори на потенциални терористи. Тези програми трябва да бъдат насочени към интегрирането на тези групи към обществото чрез целенасочено образование и квалификация, чрез осигуряване на постоянна трудова заетост, чрез различни форми на социална ангажираност и чрез поощряване и засилване на между-религиозните контакти. Тези програми трябва да осигуряват и специална закрила на жените срещу ограничаване на техните човешки права по чисто религиозни или семейни причини, както  и да ги подпомагат ефикасно при тяхното равноправно включване в социално-икономическия живот на страните, в които живеят. И не на последно място, тези програми трябва да стимулират и подпомагат широкото използване на социалните мрежи за виртуално общуване между различните етнически и религиозни общности, което би могло до доведе и до по-добро взаимно опознаване, като задължителна предпоставка и за бъдещо разбирателство. Вече е крайно време светът да се противопостави на агресивните религиозни форми, каквито са екстремизмът и фундаментализмът, които манипулират вярващите, като ги насочват към крайните действия на тероризма. Светът трябва да предложи на всеки вярващ ясната и реалистична перспектива да бъде пълноценен и лоялен гражданин на своята страна.

 

 

 

 

 

Вашият коментар