АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Друго е, не е това, което изглежда…

Людмил Георгиев - 15 февруари 2018

 

Какво ли не чух по мой адрес през последните години, в които твърдя, а и продължавам да твърдя, че идеологическата догма „ляво – дясно“ не може, по никакъв начин не може да изчерпва нашето познание за действителността, за хората и света?! Отвъд тази, определено Хегелианска претенция, винаги съм настоявал, че Критическата философия на Имануел Кант ще ни спести илюзията, че сме познали неща, до които всъщност въобще не сме се и докоснали, камо ли да ги разберем!… Ако оставя настрана опитът критически, но и психологически, да се осмисли тази драма в глобален мащаб, тоест фактът, че не са само идеологически, а по-скоро дълбоко културни, религиозни и цивилизационни са предпоставките за възпроизвеждащата се конфликтност в света, то ще ви помоля да видите същата парадоксалност и в нашата, българската ситуация, която на пръв поглед е съвременна, но пък в основата си е тъкмо исторически-традиционна, но с определено психично съдържание! За какво става дума, впрочем?

Фундаменталното идеологическо противопоставяне, което по категоричен начин се възпроизвежда през последните 100 години в българската история, но със своите конкретизации по отношение на убийствата, продължава да се интерпретира през догмата „фашизъм – комунизъм“?! Иначе казано, „фашистите“ са „клали народа си така, както турчин не го е клал“, по достоверните свидетелства на Антон Страшимиров, после съвсем логично намира своето „комунистическо“ възмездие чрез Народния съд, за който моят студент Валери Жаблянов е абсолютно прав – обективно възмездие във военно време!… Няма как, няма как да бъде друга идеологическата логика към нашата история – „фашистите“, които са побългарена карикатура на италианския фашизъм и германския националсоциализъм, и „комунистите“, които са побългарена карикатура на автентичния марксизъм, в крайна сметка се убиват едни други, в името на въобразени идеологически цели! От тази гледна точка, идеологическата, всички български идиоти – да ме прощава моят приятел проф. Иво Христов, тъй като това не са дебили, а откровени идиоти, та българските идеологически идиоти се противопоставят и до днес, за да твърдят, че едните убийства на българи от българи са „оправдани“, докато другите не са „оправдани“?!…

Вие разбирате ли, драги, за какъв абсурден идеологически идиотизъм става дума – да се оправдават собствено българските кървави убийства от гледната точка на тяхната… идеологическа целесъобразност?! „Фашистите“ са били прави да убиват собствените си български братя и сестри заради тяхната „комунистическа“ ориентация, а на свой ред „комунистите“ в реда на нещата си отмъщават на „фашистите“, убивайки отново собствените си български братя и сестри?! Проблемът, поне от позицията на моя критически психологически прочит на българската история, не е в това, че така се е случвало в онези исторически ситуации; проблемът е, че тази абсурдна идеологическа догматика продължава и до днес да регулира мисленето и поведението както на българската „общност“, така и на българските „елити“!…

В заключение, с две думи, възпроизводството на тази абсурдна идеологическа претенция да бъде единствената обяснителна философска парадигма, в крайна сметка предполага и собствено българската историческа драма! А тя се свежда до това, че и до ден-днешен целокупното народонаселение така и не е в състояние да реализира собствената си национална идентичност чрез осъзнаването на своята държавна самоличност! За съжаление, през всичките тези последни 140 години не държавната, да не говорим цивилизационната идентичност, са абсолютно отчуждени в българските хоризонти, които, за съжаление, се изчерпват от привнесената отвън идеологическа догматика, било „лява – дясна“, било „фашистка – комунистическа“?!…

Искам да ви кажа, скъпи мои сънародници, обични мой народе, че ще трябва да се опитаме заедно да разберем всичко онова, което ни пречи да бъдем общност, а не сбор от отделни индивиди, чиято цел е само да оцеляват поединично!…

 

Людмил Георгиев е роден на 23 юли 1960 г. в гр. Трън, Пернишка област. През 1985 г. завършва СУ "Св. Климент Охридски" с първа специалност психология и втора специалност философия. От 1988 г. е редовен асистент в СУ. През 1990 г. става доктор по социология, а през 1999 г. - доктор на психологическите науки. От 2000 г. е професор по…

Вашият коментар