АНАЛИЗИ > ИНТЕРВЮТА
Проф. Иво Христов за Балканите, Китай и Близкия изток

Иво Христов - 15 февруари 2018

Интервю на Виктор Стоилов за SouthFront

Професор Христов, да поговорим за ситуацията на Балканите и по-конкретно за антиправителствените протести в Албания. Кой стои зад тези протести? Изглеждат много добре организирани, което рядко се случва без външна помощ.

Първо, има основание за такива протести. Хората там протестират срещу корупцията в правителството и връзката му с организираните престъпни групи. Тези причини могат лесно да се използват за подстрекаване на протести във всяка балканска страна, тъй като проблемите са сходни почти навсякъде. Не мога да кажа кой стои зад протестите, но със сигурност има обективни причини за тях. Освен това в Албания се появиха много „лесни пари“, особено от албанската диаспора отвън, главно в сектори като туризма, които може да са причина за такива протести. Но и за тях има обективни причини.

Виждаме, че западна Македония и особено районът около Охрид буквално се изкупуват от албанци. Можем ли да очакваме нов етнически конфликт там?

Не, предишният етнически конфликт беше предизвикан от външни сили, предимно от Запада, и целеше Македония да се откъсне от сферата на влияние на Сърбия и да се превърне в страната, която е днес – западен политически, военен и икономически протекторат.

Има исторически наследен конфликт между разрастващото се в демографско отношение албанско население и т. нар. „македонци“, който според мен може да завърши с етническо прочистване и пълно премахване на славянските елементи на запад от Вардар. Процесът е в напреднала фаза и затова ситуацията е такава – бивши български градове, като Тетово, Дебър, Гостивар, Струга и други, са напълно албанизирани. Струга, градът на братя Миладинови, сега е изцяло албански. Селата около Охридското езеро също са албанизирани, с изключение на някои в югоизточната част на езерото. Албанският фактор не се нуждае от въоръжен конфликт, той ще постигне целите си по естествен демографски и икономически път. Същото може да се каже и за Скопие, което сега наполовина е албанско. Албанците официално заявяват, че Скопие ще бъде столица на албанска Македония.

Тук трябва да споменем и Сърбия. Не са минали и 20 години, откакто НАТО бомбардира Белград, и въпреки това те изглежда се насочват към ЕС и така наречените евроатлантически ценности.

Те нямат избор. Въпреки убеждението, че Сърбия е основният руски съюзник на Балканите (просто други не са останали), поради слабата си външна политика, включително на Балканите, Русия загуби традиционно проруски държави, като Черна гора, Македония и България. Поради все още прясната травма от агресията срещу нея Сърбия ще влезе не в НАТО, а в западната сфера на влияние, имам предвид в ЕС в някакво бъдеще. Това е просто въпрос на време.

Разполага ли Русия в момента с необходимите ресурси, за да противодейства на американското влияние на Балканите?

Най-вероятно не. Русия е заела отбранителна позиция и е принудена да защитава собствените си територии и интереси. Очевидно е, че западните елити са решили да постигнат „окончателно решение“ (позовавайки се на германското) на „руския проблем“. Те обявиха война на Русия във всяко едно измерение – икономическо, политическо, културно, идеологическо, а както виждаме в последно време, дори в спорта и т.н. Единственото нещо, което спира Запада да започне пряка военна конфронтация с Русия, е фактът, че Русия има огромен ядрен арсенал.

Обществена тайна е, че Балканите са център на групи, свързани с „Ал Кайда“. Каква е тяхната цел и кой стои зад тях? За какви цели могат да бъдат използвани?

Първо, не съм сигурен дали има групи, свързани с „Ал Кайда“, тъй като не знам какво всъщност е „Ал Кайда“, колкото и странно да звучи. „Ал Кайда“ е много удобен етикет за всякакъв вид ислямистки групи и творения, с много неясен и интересен произход. Следователно, най-вероятно е структура, създадена с цел да плаши обикновения западен човек, за да бъде „дресиран“ той в „правилната“ посока.

Що се отнася до наличието на ислямистки групи на Балканите, повече от очевидно е, че ги има, особено на територията на бивша Югославия: Босна, Косово, Санджак и Западна Македония. Това обаче не е така в Албания, където религията не е толкова силна и не може да се използва за мобилизиране на големи групи хора, за разлика от албанското население в другите бивши югославски републики. Съществуват сериозни културни различия между албанците в Албания и тези извън страната.

Професор Христов, да поговорим малко за ситуацията в Сирия. Нека обаче отидем отвъд комерсиалните въпроси и теми и да се съсредоточим върху един ключов играч, чиито интереси прозират, без никой да забелязва. Какви са интересите на Китай в Сирия и Близкия изток като цяло?

Китай има сериозен икономически интерес в Сирия, заради голямата ѝ роля в новия китайски Път на коприната, който минава през Халеб и крайбрежието на Средиземно море. Сирия е важна като географско местоположение. Китай няма сериозни военни и политически ресурси в Сирия, както например Русия, Иран, Турция и Съединените щати. Китайските интереси се налагат чрез Иран на бойното поле. Китай има огромен интерес от разрешаването на ситуацията в Сирия, те изпратиха 5000 души от специалните си сили в Дамаск, за да помогнат за освобождението на Източна Гута, пряко свързана с решаването на техните проблеми в Източен Туркестан.

Също както пустинните пясъци поглъщат водата, така китайските социални и икономически структури, военни и разузнавателни сили са влезли във всички страни в Близкия изток и Северна Африка, от Джибути до Мароко и дори Ангола на юг, откъдето получават важни ресурси. Иран е много важен за Китай, тъй като е ключов елемент от китайския Път на коприната и 40% от китайския внос на петрол идва оттам.

В такъв случай проектът за транспортен коридор Север-Юг противоречи ли на китайските интереси?

Да, той противоречи на китайските интереси. Но този коридор не може да бъде построен, тъй като ще прекъсне геополитическия и военен гръбнак на Русия, което няма да се случи. Китай използва руската военна мощ в региона на този етап, за да си пази гърба, като същевременно налага своите икономически, политически и военни интереси.

Китайската стратегия е различна от руската. Те планират да постигнат целите си постепенно и засега успяват. Мисля обаче, че основните геополитически субекти, главно САЩ и до известна степен Русия, са оформили стратегията си. Засега китайците не искат да влизат в пряка конфронтация със Съединените щати, защото най-вероятно не се чувстват достатъчно подготвени за това. Те искат да поставят световния хегемон в бъдеще в ситуация, в която ще бъде твърде късно да бъдат спрени. С други думи, скрито да натрупат ресурс и да постигнат целите си. И вече имат значими резултати, правейки това.

Нека да сменим темата. Предаде ли Русия кюрдите в Африн?

­Не. Начинът, по който се поставя въпросът, е неправилен. Операцията в Африн облагоприятства руския стратегически интерес в Сирия, тъй като кюрдите играят ролята на „прокси“ армия на Съединените щати в защита на техните интереси. Създаването на голяма кюрдска държава означава да се създаде голяма клиентелистка държава на САЩ и да се поставят в шах едновременно Иран, Ирак, Сирия, Русия и Турция. Ако ми позволите да направя тази аналогия, кюрдите играят в Близкия изток ролята, която албанците играят на Балканите само с един играч да поставиш в шах пет  играчи.

Кюрдите се довериха на американските си „наставници“ твърде много и се опариха. Първият път това се случи в Киркук, където иранците ясно показаха кой командва парада. Точно същото се случва сега в Африн, където руснаците преследват своя интерес, използвайки турската армия. По този начин те постигат съвкупност от цели:

Първо, Турция върши неблагодарната работа на Русия, като вреди на американския военен и геополитически интерес в региона.

Второ, тези кюрдски групировки, които не са лоялни на сирийското правителство ще бъдат елиминирани или поставени под контрол и тези територии вероятно в бъдеще при някакви условия, договаряни между Русия и Турция, ще бъдат върнати под контрола на Асад.

Трето, докато всички са се вторачили в Африн, междувременно сирийската армия и руския спецназ унищожават, без много шум ислямистките сили в Идлибския котел, където има повече от 30 000 джихадисти, които бяха събрани от цяла Сирия, включително от Халеб.

Засега това е успешeн шахматeн ход на Русия, а шумът по медиите служи само като отклоняващ маньовър за обществено ползване. Според някои източници операцията в Африн е била координирана в Москва от началник – щабовете на руската и турската армия и координирана с Иран, най-малко един месец преди началото ѝ.

Ще се опитат ли САЩ да се намесят в процеса?

– Те са там и се намесват непрекъснато, включително чрез тежкия удар върху руската ЧВК „Вагнер“. Същевременно калкулацията е, че колкото по-голям е сблъсъкът и напрежението между САЩ и Турция, толкова е по-добре за Русия.

Може ли това да се случи в предстоящите месеци?

Това вече се е случило на бойното поле. Турските и американските сили вече се сблъскаха в Сирия. Въпросът е дали ще се случва редовно или просто ще бъде спорадично.

Това подрива ли мита, че НАТО е единна организация?

Рано е да правим такива заключения, но е ясно, че напрежението се покачва. Турският политически и военен кораб бавно, но постепенно отплава от западния блок. Турция започва да играе игра за защита на собствените си геополитически интереси, която не винаги съвпада с тези на Запада. Русия използва това и се опитва да направи празнината по-голяма и ми се струва, че засега успява.

Последeн въпрос: Каква е ролята на неочакваната кандидатура за президент на Грудинин от Комунистическата партия на Руската федерация? Какви цели са поставени?

Идеята е да се динамизират иначе предопределените президентски избори в Русия и опит да се разшири политическата основа, но нищо повече. Моделът на т.нар. „суверенна демокрация“, така както е замислен от Сурков, не позволява да се допускат никакви „грешки“ в системата.

Превод от английски: Ана Борисова

Източник - SouthFront
Проф. Иво Ангелов Христов е роден е на 5 септември 1966 г. в Киев.  Завършва средно образование в 31 СОУ, София (1984). Магистър по право и доктор по социология на правото на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с дисертация на тема „Правна регулация и модерност – социологическо изследване на два типологични случая: Западна Европа и България“ (2003). Доцент  в катедра…

Вашият коментар