ЛИТЕРАТУРА
Стари притчи. Социализъм

Иван Габеров - 16 февруари 2018

 

Иван Габеров беше далеч от дома си. По-точно бе далеч от света. Съдбата го беше довела в самата пустош – град Сеново.

Всъщност град нямаше. Издателят, недоумяващ, стоеше пред един голям камък, захвърлен насред полето, сред хиляди декари магарешки бодил. Но върху камъка пишеше: „На това място на 5 септември /в чест на девети/ 1984 г. Сеново беше обявено за град“. Габеров отърка с крак местенце в буренака и седна в центъра на „града“. Макар и мрачно, вре­ме­то беше тихо, а стърчащите магарешки бодили дори не помръдваха. Не­надейно до Габеров достигна краят на една червена нишка и, тръгвайки по нея, той съзря гениалността на партийно-правителствения замисъл преди 20 години. Най-висшият стадий на обществото – виртуалният социализъм.

Обявяваш нищото за нещо, около това нещо създаваш още нищо и всичкото това нищо е нещото, с което се гордееш, за което се про­съл­зя­ваш, като си спомниш, и по което тъгуваш, когато говориш на внуците си за мла­достта си. Иначе как българинът, който е мързелив, уморява се като мисли, а като не мисли, се уморява безсмислено, докато създава недо­мис­лени неща, би се почувствал нужен.

– Гениално! – изрече на глас Габеров. Откъсна и положи върху ка­мъка един бодил и искрено благодари на социализма, че е останал при голямото си нищо.

18 септември 2004 г.

 

 

 

Иван Минчев ГАБЕРОВ е доктор на общественокомуникационните и информационните науки с дисертационен труд „Психологическата парадоксалност на историята в богомилски кон­т­екст“; доктор по психология с дисертационен труд „Отвъд християнската представа за саможе­ртвата“; магистър по история.Член на СБП. Роден на 10 март 1964 г. в гр. Сопот. През 1983 г. завършва ТМТ „Ген. Владимир Заимов“ със златен медал. През 1990 г. става…

Вашият коментар