Иван Габеров беше унил. Екът на абсурдна стрелба между приятели смущаваше дълбоко духа му. В безсилието си да поправи стореното той посегна към книжката си „Корона от лъжи. Притчи за хора и политически влечуги“ и намери текста, провокиран от „приятелския огън“, който уби наши сънародници в Ирак, от 12 март 2005 г.. Героите на притчата оживяха в спомените му. И така:
Вследствие на внезапно настъпилата пролет Издателят и неговият наместник по пчелите Аврам търсеха липови масиви край Имението в с. Емен. На една горска полянка голяма почти колкото базата ни в Дивания, Габеров и Аврам съзряха странна гледка. Переса се беше качил върху един велосипед и докато го управляваше държеше едновременно в ръцете си две багети, а зад него с къса сапьорска лопатка тичаше Батето и, щом Переса извикаше: „Тука е!“, Батето копваше по един нишан в земята. Дали заради факта, че теренът не беше от най-подходящите за колоездене, или защото Батето не успя да овладее инерцията си, в един миг двамата се сблъскаха. Переса се просна бездиханен на земята. Вследствие на тази приятелска грешка Батето за миг изгуби разсъдъка си и като видя проснатия си на земята другар отчаяно се развика: „ Убих го, убих го“. В това време на сцената излезе и третият участник – Пъчо, който трябваше да наблюдава за чужди хора, докато двамата му ортаци търсеха златни монетки от римско време. Като разбра, че положението е напечено Габеров отиде при групата и напръска Переса с вода от манерката си. Горкият човек се свести, но всички изчакаха, приседнали до него, да се оправи. Пъчо, който докато беше трезвен, обичаше да чете, погледна Габеров и някак риторично му зададе изключително смисления въпрос: „Ванка, вярно ли е, че царят, Борис де, бил лишен от имотите си от американците като репарации за туй, че сме изгубили войната“?
Габеров отпи глътка студена вода от манерката си и накратко обясни: „Борис не е бил цар, защото никога не се е клел в Търновската конституция пред нарочно свикано за това Велико народно събрание. Отнети са не неговите имоти, а тези на сина му и те не могат да му се върнат по Закона за реституцията, както противозаконно се случва в момента.
В този момент Переса, който се беше възстановил от инцидента, най-неочаквана се включи в разговора: „Значи за това не можем да си тръгнем от Ирак, докато той не си тръгне за Мадрид“.
– Ти го каза! – произнесе библейската реплика с усмивка Габеров и двамата с Аврам продължиха по пътя си.
Колко лесно беше преди, помисли си Габеров, имаше барикади и позиции, врагове и свои. А какво е сега? Кои са своите, какво сме ние и къде се стремим да идем? Нима не остана патриотичен огън в душите ни, че се отдадохме на „приятелския огън“ помежду си? Не бива.
