АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Приятелски огън

Иван Габеров - 18 февруари 2018

Иван Габеров беше унил. Екът на абсурдна стрелба между приятели смущаваше дълбоко духа му. В безсилието си да поправи стореното той по­сегна към книжката си „Корона от лъжи. Притчи за хора и поли­тически влечуги“ и намери текста, провокиран от „приятелския огън“, който уби наши сънарод­ни­ци в Ирак,  от 12 март 2005 г.. Героите на прит­ча­та оживяха в спомените му. И така:

Вследствие на внезапно настъпилата пролет Издателят и не­говият наместник по пчелите Аврам търсеха липови масиви край Име­ни­ето в с. Емен. На една горска полянка голяма почти колкото базата ни в Дивания, Габеров и Аврам съзряха странна гледка. Переса се беше ка­чил върху един велосипед и докато го управляваше държеше еднов­ре­менно в ръцете си две багети, а зад него с къса сапьорска лопатка тича­ше Батето и, щом Переса извикаше: „Тука е!“, Батето копваше по един ни­шан в земята. Дали заради факта, че теренът не беше от най-под­хо­дящите за колоездене, или защото Батето не успя да овладее инер­ци­ята си, в един миг двамата се сблъскаха. Переса се просна бездиханен на земята. Вследствие на тази приятелска грешка Батето за миг изгуби разсъдъка си и като видя прос­натия си на земята другар отчаяно се раз­вика: „ Убих го, убих го“. В това време на сцената излезе и третият уча­с­т­ник – Пъчо, който трябваше да наблюдава за чужди хора, докато двамата му ортаци търсеха златни мо­нетки от римско време. Като разбра, че положението е напечено Габеров отиде при групата и нап­ръска Переса с вода от манерката си. Горкият човек се свести, но всички изчакаха, приседнали до него, да се опра­ви. Пъчо, който докато беше трезвен, обичаше да чете, погледна Га­беров и някак риторично му зададе изключително смисления въпрос: „Ван­ка, вярно ли е, че царят, Борис де, бил лишен от имотите си от аме­риканците като репарации за туй, че сме изгубили войната“?

Габеров отпи глътка студена вода от манерката си и накратко обясни: „Борис не е бил цар, защото никога не се е клел в Търновската конституция пред нарочно свикано за това Велико народно събрание. Отнети са не неговите имоти, а тези на сина му и те не могат да му се върнат по Закона за реституцията, както противозаконно се случва в момента.

В този момент Переса, който се беше възстановил от инциден­та, най-неочаквана се включи в разговора: „Значи за това не можем да си тръгнем от Ирак, докато той не си тръгне за Мадрид“.

– Ти го каза! – произнесе библейската реплика с усмивка Габеров и двамата с Аврам продължиха по пътя си.

Колко лесно беше преди, помисли си Габеров, имаше барика­ди и позиции, врагове и свои. А какво е сега? Кои са своите, какво сме ние и къде се стремим да идем? Нима не остана патриотичен огън в душите ни, че се отдадохме на „прия­тел­ския огън“ помежду си? Не бива.

 

 

Д-р Иван М. Габеров е роден на 10 март 1964 г. в гр. Сопот. През 1983 г. завършва ТМТ „Ген. Владимир Заимов“ със златен медал. През 1990 г. става магистър по история във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Управител и едноличен собственик на издателствата „Елпис“, „Е“ и „Габеров“. През 2015 г. защитава дисертация по социална психология в СУ „Св.…

Вашият коментар