Колко ли нашенски дюкянджии и сарафи са се подготвяли за ежедневния алъш вериш тогава, когато Левски е тръгнал към бесилото? Колко ли неразумен, да не употребим друга дума, е изглеждал той за тях? Тяхната тарикатска логика е несъвместима с неговото геройство. За тях свободата и търговията са различни работи. А все пак ние славим Левски,а не дюкянджиите.
19 февруари 2018