Продажбата на активите на ЧЕЗ България беше за последните десет години най-големият тест за антилибералните партии у нас. Обобщавам с „антилиберални“, защото тук влизат както левите, така и обявяващите се за националистически партии като „Атака“.
И основният въпрос не е защо една малка фирма с активи от 90 хил. лв. и загуба от 11 хил. лв. за миналата година (по Делян Добрев) си позволява да купи активи за 300 млн. евро. Тя явно е подставена. На такива изпълнения се наситихме през годините.
Тук основният въпрос е защо българската държава не купи обратно от чешката държава едно стратегическо предприятие, изключително важно и за националната сигурност, и за социалната й политика. Защо управляващите от „Атака“ и опозицията от БСП проспаха целия период от обявяването на намерение за продажба, през подбора на фирми за конкурса, до избора на купувач. Защо проявиха абсолютна незаинтересованост към едно предприятие, чийто собственик ще има инструменти да провокира държавата, да изнудва държавата, да държи за топките държавата. Май БСП отдавна не се възбужда вече от въпроса за икономиката и ролята на държавата в нея. Май БСП се възбужда повече от Главчев, Караянчева и Гърневски. Май повече се възбужда от въпроса за демокрацията по принцип и от въпроса „Ти мене уважаваш ли ме?“ в частност.
А от какво се възбужда „Атака“, не знам. Откакто влезе във властта, тя заспа летаргичен сън, що се отнася до всичко вътрешнополитическо, което я вълнуваше доскоро.
