През 2014 г. след навлизането на руснаците в Крим вестник „Вашингтон пост“  публикува резултатите от социологическо проучване, питащо американците дали САЩ трябва да се намесят с военна сила в Украйна. Оказа се, че само един от шестима анкетирани може да намери Украйна на картата. Средно мястото, на което се сочеше, че се намира тя, беше на 1800 мили от реалното ѝ местоположение. Липсата на знание обаче не спира анкетираните да изразяват своето мнение. Всъщност подкрепата им за военна интервенция бе в пряко съответствие с тяхното невежество, т.е. колкото по-невежи бяха, толкова повече искаха интервенция. Най-ентусиазирани за използването на военна сила бяха тези, които мислеха, че Украйна е в Латинска Америка.

През следващата година в ново социологическо изследване голяма извадка от гласоподователи на Демократическата и Републиканската партия в първичните избори бяха попитани дали биха подкрепили бомбардирането на Аграбах. Около една трета от републиканските избиратели казаха, че подкрепят, а 13 % се противопоставиха. При поддръжниците на демократите бе обратното – 36 % се противопоставиха, а 19 % бяха за бомбардиране. Проблемът обаче бе, че Аграбах не съществува. Това е измислена страна, появила се през 1992 г. в американския анимационен филм „Аладин“. При оценката на данните от изследването обаче неподозиращите за това либерали злорадстваха, че проучването показва агресивността на републиканските избиратели.  Консерваторите отговаряха, че то показва пацифизма на демократите. Експертите по национална сигурност няма да пропуснат да отбележат, че 43 % от републиканците и 55 % от демократите имат определено и ясно дефинирано мнение за бомбардиране на място, което не съществува.

Все повече случаи като този са по-скоро нормата, отколкото изключението. Не става дума просто за това, че хората не знаят много неща, свързани с науката, политиката или географията. Те не са ги знаели и по-рано. По-големият проблем днес е, че САЩ стигна до най-високата точка, в която невежеството, поне по отношение на това, което се разглежда като знание за публичната политика, се възприема като добродетел.

(Текстът е от статията на Tom Nichols. How America Lost Faith in Expertise, Foreign Affairs, March/April 2017)

Превод: Васил Проданов