За всички средноинтелигентни и непредубедени хора в нашата страна, подписаният договор за покупка на енергоразпределителното търговско дружество „ЧЕЗ Електро България” АД, компанията, която осигурява електроснабдяването на цяла Западна България, от една много по-малка по капиталова стойност и дейност, неизвестна българска фирма ”Инерком България”, събуди огромен интерес и съмнения.
Тази сделка запали Прометеев огън, който ако не бъде угасен, ще ни злепостави още повече и България ще стане окончателно нарицателно име за най-корумпираната държава в ЕС. Днес България е 71-а по Индекса за възприятие на корупцията за 2017г.!
През 90-те години страната ни беше принудена да извърши преход от планово към пазарно стопанство. Под натиска на Вашингтонския консенсус, 10 милиарда долара външен дълг, неконкурентноспособна икономика и агресивна опозиция, чийто основен лозунг и опорна точка беше девизът: „Държавата е лош стопанин” се извърши трансформация на икономиката ни, като се либерализираха цените, търговията, движението на капитали, извърши се приватизация на държавната собственост.
Резултатите от приватизацията се оказаха плачевни! Чрез масовата приватизация близо 1000 елитни предприятия се оказаха в повечето случаи в ръцете на алчни „предприемачи”, които разпродадоха, ограбиха и ликвидираха дейността им. Според оценки на специалисти, касовата приватизация на правителството на СДС е вкарало в хазната 5-6 пъти по-малко средства от реалната стойност на активите!
Твърдението за по-голямата ефективност на частния бизнес спрямо държавния не е аксиома. Поставени в условията на конкуренция и пазарна среда редица държавни фирми постигат чудесни резултати.
Според доклад от миналия януари на френската Сметна палата (Cour des Comptes) държавата притежава дялове в близо 1800 компании, като броят на тези, в които има мажоритарно участие, върви нагоре в последното десетилетие. Държавните корпоративни активи се изчисляват на общо 100 млрд. евро, а в тези компании работят около 800 000 души. Като например: Енергийната група Engie (бившата GDF Suez), автомобилната Renault, AdP /Aéroports de Paris/, която оперира с парижките летища Charles de Gaulle и Orly, телекома Orange.
Никой не оспорва правото на държавната чешка фирма „ЧЕЗ Груп” да продаде своето дружество „ЧЕЗ Електро България” АД, в което държи 67%. Но тук не става въпрос за продажба на квартален супермаркет. Тук става въпрос за осигуряването с електроенергия на милиони български граждани, за бизнес с милиарди левове и поддържане на сложна и изискваща модернизация енергийна инфраструктура.
Този договор събра, като във фокус вниманието на антиказионното обществено мнение и трезво мислещи журналисти и интелектуалци, раздвижи рязко политическите сили, позамръзналите пластове на либералните идеолози и икономисти, които десетки години пренебрегваха, игнорираха и бягаха като дявол от тамян от въпроса за разграбването на българската национална собственост.
За „Инерком България”. се знае, че е създадена през есента с цел участие в конкурса за продажба на българския бизнес на ЧЕЗ. Тя е част от по-голяма група компании, които се развиват повече от 10 години в областта на енергетиката, енергийната инфраструктура и строителството.
Говори се за „Инерком България”, че ще плати 320 млн. евро, срещу които ще добие „ЧЕЗ електроразпределение България”, „ЧЕЗ електро”, „ЧЕЗ трейд” и малки ВЕИ активи – видинския соларен парк „Фри енерджи проджект Орешец” и недовършената централа на биомаса в Смолянско.
Ако има някой, който може да накара държавата, чрез своите институции да изкара на светло този обществено значим договор за покупка на приблизително една трета от енергоразпределителната мрежа и бизнес на фирма „ЧЕЗ Електро България” АД от „Инерком България” това е българският президент. Той няма законови правомощия, но има моралното право да защити обществения интерес. Той може да насрочи заседание на Съвета за националната сигурност. Когато държавните институции са готови с информацията, може да се проведе закрито заседание!
Да се отговори на въпросите, които непрекъснато се задават в медиите, кой финансира сделката; има ли клаузи в приватизационния договор между българската държава и ЧЕЗ, които не са спазени относно следприватизационна продажба; как е проведен конкурса и избрана„Инерком България”;
участват ли офшорни компании; какво е участието в конкурса на другия претендент за купувач“Енерго-Про“. На 21 февруари, Яромир Тесарж, собственик на „Енерго-Про“- електроразпределителното дружество в Северозападна България, е написал в чешката преса отворено писмо до управителите на ЧЕЗ в Прага, в което ги предупреждава, „че са се доверили на странни и неизвестни български фирми, което едва ли могат да си позволят да купят толкова голям бизнес в България. Процедурата за продажба очевидно е повлияна от недостатъчната информация за кандидатите, което прави по-малко вероятно продавачите да получат възможно най-добрата цена. В допълнение, подобна ситуация създава възможност за спекулативни оферти, чиято стратегия е да успеят в търга като предлагат висока цена, но която впоследствие занижават”.
Изясняването на тези въпроси от държавните институции може да доведе до решения, различни от тези, които в момента са на прага да се реализират.
Може да се разгледа и „еретичната теза” за купуване на ЧЕЗ от българската държава или да се осъществи публично-частна сделка между държавата и големи частни фирми с опит в областта на енергетиката.
Държавата трябва да държи под силен контрол производството, услугите и дейностите, които засягат цялото общество, като производството и разпределението на тока, водата, комуналните услуги, язовирите и др. Държавата в такива сектори би могла да бъде добър стопанин, като чрез собственост и добро управление би могла да защити обществения интерес.