АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
    Стари притчи. Сега е времето

Иван Габеров - 01 март 2018

 

Днес, 1 март 2018 г. Иван Габеров не можа да излезе от Имението си в Емен на главния път, за да се срещне с приятелите си от Клуб 24 май в София. Докато разриваше с подръчни средства пътя от снега, за да обърне и да се прибере вкъщи Издателят си спомни, че винаги когато някой самозабравил се премиер на Бъл­­гария се загледа в скромните й материални достойнства, а не в работата си, наро­дът затъва в преспи. Така беше през 2005, ко­га­то измам­никът от Мадрид въртеше сделки с немски влакове и ис­каше да сложи трона си на приватизиран връх – Мусала. Така е и днес, когато чешката енергоразпределителна фирма трябва да се приватизира от правилното подставено лице на властта.

Ето и притчата, която като че ли е писана сега:

05 февруари 2005 г.

Тези дни, докато в Парламента вреше политическия казан, България затъна в преспи от правителствено безхаберие. Хиляди хора и в момента са приклещени по родните пътища от снега. Иван Габеров попадна в една многохилядна колона, някъде около Нова Загора. Хората чакаха, чакаха някой да им помогне и като им писна запяха: „Сименс влак са композира за Мадрид през София“. Патриоти от другия край на стълпотворението им отвърнаха: „Мусала е снежно бяла, наша ще си бъде цяла“. Изда­телят и неговият спътник бай Върбан (мастит краевед – изследовател), се присъединиха към един от многобройните импро­ви­зирани огньове край пътя, където хората се топлеха и се бяха отдали на хумор сатира и забрава. Един разказваше виц, друг просто си псуваше управляващите – сиреч веселба. Когато дойде и редът на Габеров, той започна някак тържествено:

– Имало една Република, която се управлявала от премиер, който непрекъснато сънувал, че е цар. От това раздвоение на личността държавният мъж така се поболял, че нито премиерстването му вървяло на добре, нито царуването му било леко. Една нощ, докато сънувал, че е върху трона, той се обърнал към мно­горъкия Шива: „О, велики Шива, подари ми още един чифт ръце, че с тези не смогвам. Каквото захвана, остава недовър­шено, а в Парламента ме нападат и от ляво, и от дясно. Свалиха ми маската на способен човек, съблякоха ми и ризата на коронки, за която казват, че била кирлива – оставиха ме чисто гол. Чувствам се като в турска баня. С едната си ръка се пазя отзад от коалиционния си партньор, с другата ръка се крия отпред, все пак да не съм съвсем на показ, с левия крак управлявам парламентарната си група, която съвсем се разпада. С десния крак държа кормилото на държавата и гледам да не залитна, че падна ли – ставане няма.

– Добре – казал Шива, – но за какво се ти още две ръце?

– Как!? – възкликнал царят. – В таз страна от баламурници все някой може де не е видял, че съм гол, и да се опита да ми подаде короната. С какво да я взема“?

Бай Върбан, поклонник на дядото на премиера, беше дълбоко възмутен.

– Как!? Защо мъдър човек като теб, Иване, приглася на мижитурките в Парламента? Защо?

Габеров се усмихна на компанията и каза:

– Един баща искал да научи сина си на бизнес. Той пратил момчето на пазара да търси добра сделка. Момчето отишло и бързо се върнало.

– Тате, продават две камилчета за 100 лева. Ще ги купим, после ще ги продадем и ще спечелим.

– Рано е, – казал бащата.

След време синът отново отишъл на пазара, върнал се и споделил с баща си:

– Тате, продават едно куцо камилче за 1000 лева.

– Купувай! – казал бащата.

– Но защо сега? – удивил се синът.

– Сега имаме пари, синко, сега купуваме“.

Габеров погледна бай Върбан и каза:

– Сега му е времето…

Нужно ли е да поглеждам и вас, скъпи ми сънародници?

Д-р Иван М. Габеров е роден на 10 март 1964 г. в гр. Сопот. През 1983 г. завършва ТМТ „Ген. Владимир Заимов“ със златен медал. През 1990 г. става магистър по история във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Управител и едноличен собственик на издателствата „Елпис“, „Е“ и „Габеров“. През 2015 г. защитава дисертация по социална психология в СУ „Св.…

Вашият коментар