АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Еврозоната след Валутния борд- мерак или утопия

Кольо Парамов - 02 март 2018

 

Преди 20 години на 3 юли 1997 г. България въведе Валутния борд. В началото Бордът се наричаше по-често „паричен съвет“, но впоследствие проф. Стив Ханке успя да се пребори в терминологичното обозначение. През този период проф. Ханке, познат още като баща на Валутния борд, постоянно ни убеждаваше, че България не може без борд и приемането на еврото е възможно най-лошото решение. И днес той говори същото като ни заплашва с някакви мними европоследствия.

В края на м. януари 2010 г. премиерът Борисов ме покани за съветник в кабинета на министър председателя на половин щат. На този пост успях да се задържа едва 7 дни. Още на втория ден след като се разбра за моето назначение бившият премиер Иван Костов оцени като недалновидни действията на колегата си Борисов. Костов директно ме обвини, че съм негоден за съветническия пост, защото съм заплашвал Валутния борд. Не знам как той си представяше тези бъдещи мои действия. Все още се питам как един половин съветник разполага със силата и възможностите да блокира работата на Борда и да срути българската банкова система.

Както винаги и тогава Костов беше вулгарно нагъл. Наистина през 2007, 2008 и 2009 г. на няколко пъти в статии и интервюта аргументирах мнението си за Валутния борд. Уточнявах, че той се утвърждава в твърде негативен план и влияе много лошо на доходната политика на българите. Доказвах, че Бордът ще доведе България до дълготрайна, няколкогодишна дефлация, а това от своя страна ще ни закотви на последното място в Евросъюза. Бях дори написал статия за Монитор.бг с показателното заглавие „Бордът на Ханке в България е кух“.

Костов се възправи против мен, защото доказах горното уравнение, т.е. българският Валутен борд бе вече препятствие за бъдещото развитие на България. Апелирах да запазим Борда, но при съответните разумни вътрешни баланси, които да не изкривяват твърде много паритетния курс на лева към еврото. След изказването на Костов всички медии и финансови експерти ме оплюха. Те заявиха, че моя милост е най-големият враг на Борда и най-голямата опасност за него като съветник на министър – председателя. Дори е-Вестник.бг написа: „Бойко смени Михов с Кольо Парамов, който иска да маха борда. Всъщност у нас грешно припознаха Илиян Михов за враг на Валутния борд. Истинският враг е Кольо Парамов и той сега става съветник на премиера“.

Подадох веднага оставка и Костов и лакеите му се усмириха.

Месец по-късно, на 28 март 2010 г., Иван Костов заяви твърдо пред Нова ТВ: „Няма никакво основание да се пипа Валутния борд, защото в противен случай това би довело страната до истинска катастрофа. Той посочи, че сегашният разменен курс на лева спрямо еврото е икономически обоснован“.

След една година, на 23 март 2011 г., експремиерът Костов започна да осъзнава, че у Борда математически нещо му убягва. Тогава се попитах – това наглост ли е или пак е пак псевдопрофесионализъм?! Що се отнася до паритетния курс самият Костов като „магистър по математика“ много добре знаеше, че само той можеше да доведе до уникалната бедност на днешния българин. Но тогава повече го интересуваше провала на правителството на Борисов, а и Лабораторията все още не бе открита с очертаващия се негов нов хоризонт.

През м. юли 2011 г. бе изчислено, че инфлацията от началото на Валутния борд (юли 1997 г.) е достигнала до високите 126%, а инфлацията в Европа за същия период бе само 24,4%. Т.е. регистрираната разлика се равняваше на цели 101,6%. Тогава Костов наистина усети, че нещо му убягва по паритетния курс. Осъзнава, че като добави към това 36-39% сива икономика, грешното изчисление на БВП и още 18 фактора, проблемът вече става сериозен. Тъй като бе уникален демагог подобно на пакистанския Зулфихар Али Бхуто, той не се заинтересува до край от самовъзпроизвеждащата се бедност. Костов все още хранеше илюзии за връщане във властта с ореола на спасител и всичко друго оставаше на втори план. Повече от всичко важна бе единствено демагогията.

Като прекрасен познавач на комунистическата философия и дългогодишен преподавател по политическа икономия, той владее идеално философските категории. Какво, например, представлява за него „отрицание на отрицанието“? Преподавайки 15 години Маркс и комунизма първата му задача след идването на власт бе да събори паметника на комунистическия строй –  мавзолея на Г. Димитров. Това е поредното доказателство за приложение на посочената философска категория за отрицанието и другия му път към новото време.

Изминаха цели 6 години и на 27 февруари 2017 г. Иван Костов след многото лъкатушения заявява пред Медиапул остро и категорично: „България трябва да излезе веднага от Валутния борд. В противен случай страната ще продължи да изостава твърде много с икономическото си развитие“ и добавя „политическият елит твърди, че именно Бордът е в основата на финансовата стабилност на страната и премахването му би било сериозен риск, но не се коментира обстоятелството, че Бордът е и ограничение пред икономическото ни развитие и растеж“.

„Тази теза Костов развива по време на дискусия в БАН и аргументите му са, че прекалено дългото поддържане на Борда води до формиране на различните дисбаланси в икономиката и до изоставане на България в икономическото си развитие. Той дори изрично отбелязва, че е имало доклад на МВФ в който е посочено, че държавите с валутен борд изостават в сравнение с тези, които нямат такъв строг паричен режим“ – уточнява в заключение Медиапул.

Уникалната метаморфоза е за цели 7 години. Костов вече бе на моето мнение и аз искрено го привествам за това. Жалкото в случая е, че през 2010 г. аз платих данък „Костов“ за експертното си мнение, а днес шефът на прогнозната лаборатория –  уважаемият бивш министър-председател, започва да разговаря с истината. Ето и голямата разлика. Да не би с Костов да имаме един и същ учител, за да стигаме до едни и същи изводи? Единият по-рано, другият десет години по-късно. В зависимост от изгодата, но аз изгода никога нямах. Напротив, още по-лошо. Костовите папагали като Мартин Димитров и сие тогава казаха, че такъв „неграмотен икономист като Кольо Парамов направо ще събори борда като съветник на премиера и не бива никога да се допуска до там“.

Ами сега същите работи ги говори техният идол, началникът им, създателят им… Какво става тогава, докъде ще стигнем? Колко е разстоянието от финансовата реалност и политическата пропаганда до срутването на Борда? Днес аз смятам, че е само една крачка. Тази крачка обаче е много, много голяма, когато човек има държавническа позиция и твърде малка, когато наглостта и омразата у него преливат. Трябва да забравим за наглостта и да видим държавата по-отблизо, за да признаем, че изграждаме и допускаме едни пазарни олигарси, които действат с извънпазарни принципи. И твърде много забогатяха благодарение на Борда, за да обеднеят още повече –  почти 80% от българите, именно заради Борда. Затова изследвайки мимикрията на Костов и отношението му към Борда в последните 20 години следва да си отговорим на няколко въпроса:

  1. Имаме ли сили да погледнем в очите голямата бедност на мнозинството от българите?
  2. Можем ли директно, ясно и точно да пресечем богаташите, крадливите олигарси и латифундистите в България?
  3. Може ли да се задоволим с грубия оценъчен ресурс като фалшименто в отрасловата структура на българското стопанство?
  4. Как да приемем прекалената стопанска свобода като слободия или нарочна бездържавност, анархия и чувство за тотална безнаказаност у мнозина?
  5. Съгласни ли сме, ние българите, че в нашата държава всичко е възможно като действие чрез политиката – да открием 400 -450 частни болници, за да разпределим „удачно“ едни 4,5 млрд. лв. всяка година, а в държавните болници да няма елементарни условия за работа?
  6. Може ли да допуснем организиран умишлен фалит на четвъртата банка – КТБ, да загубим 6 млрд. лв. досега и най-малко още 4 млрд. лв. до 2-3 години без последващата отговорност за инспирацията на фалита?
  7. До кога ще се заблуждаваме относно необходимостта от влизане в еврозоната? Защо постоянно уточняваме, пропагандираме, а практически нищо не правим за влизане в „чакалнята“?
  8. Ето че вече повечето икономисти в държавата „узряха“ за нуждата от едната крачка към еврозоната. Сега е 2018 г., а не 2010 г., когато само двама-трима в България говорихме за това, а останалите заработваха добри доходи…
  9. Сега имаме всички базови предпоставки, икономически условия за бързо кандидатстване до края на м. юни тази година с перспектива до края на 2019 г. или най-късно до средата на 2020 г. да сме редовни членове на еврозоната!
  10. Щом и Иван Костов вече склони да се маха веднага Борда, заменяйки го с еврото, значи нямаме причина за никакво оправдание. Нямаме научно-техническа пречка, нямаме политическа забрана, които да ни спъват по пътя на кандидатстването.

Започнах с Иван Костов и неговото „отрицание на отрицанието“ и смятам за редно и с него да завърша. Днес най-проблемният мъж в българската политика стои на друга реална и ясна позиция. Главният лаборант на Републиката е далече по – аргументиран, точен и прецизен. След м. юли 2014 г. у Иван Костов настъпи съществен прелом и той е много по-последователен и категоричен като друг профил, отразявайки действителността. След умишления фалит на КТБ и паричните несъответствия, породени от кризата в ПИБ, Костов разбра, че изградената от него представа за перфектна държавна властова пирамида е фикс идея. Тази грозна илюзия го принуди да слезе от небесата на майката Земя и да види пълнокръвната реалност. Днес този положителен подход като стил у Костов трябва да се ползва като принос за бъдещото развитие на България в еврозоната. За успеха към това важно намерение трябва да бъдат ползвани всички, които осъзнават държавната необходимост. Налага се новата голяма промяна. Тя започва със старта на еврото, елиминация на олигархията и коренно различно отношение към днешната бедност на българите. Това не е само мерак български или утопия. Това е най-важната ни национална задача.

 

 

 

 

Кольо Парамов
Кольо Парамов е финансист и политик. Роден  е на 2 август 1954 г. Завършва средното си образование в търговската гимназия в гр. Стара Загора, а висшето – в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Икономическа география“, с втора специалност „Философия“. В периода 1989–1991 г. завършва пълен преквалификационен курс по Международни икономически отношения в УНСС – София. Специализира финанси в Euromoney Management…

Вашият коментар