АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Пред всеки от нас

Иван Габеров - 03 март 2018

В утрото на празника по една телевизия видях с радост  две наследнички на Левски.

Но както е редно за български журналисти, не забравиха да попитат за убития ловешки ратай.

Никой не запита: „Левски биволи ли е продавал в града, или е бил изобличен с чужда булка, че е бил там? Способен ли е бил, щом е оръдие на народния копнеж за свобода, да пожертва великия народен план, на който е обрекъл най-вече себе си, но и който без него не може? Ако някой убие, за да те спаси, как е естествено да го приемеш?“ И  имаш ли право да го съдиш, още повече  посмъртно?

Признавам, че не се въздържах. Ето резултата:

Пред всеки от нас времето изважда из причините си един ратай, който трябва да бъде убит. Ако съдбата е благосклонна към нас, а ние сме свободни от непреодолими обстоятелства – ратаят, който трябва да бъде ритуално пожертван, е в нас самите. Той е образът на нашите лични страхове и интимни пречки. Той стои и вреди на нашето величие, прави ни слепи пред истината, че сме част от висшият план на намерението – от Бог.

Ако обаче от нас се очаква и сме проектирани за по-сложни взаимовръзки със съдбата, ратаят е някой отсреща. Той има живи очи, които ни гледат, и ръце, които ни блъскат; има семейство и родова история; дори е познат наоколо с правилни лични качества, а в жилавото му, готово на всичко, за да съществува, тяло, тече топла родна кръв. Тогава, както се случва с Апостол Васил Левски, с едно-едничко забранено действие излизаме от геометрията на ограничената си котловинна представа за правилно и вли­за­ме в Космоса, от дву­мерни ставаме многоизмерни, така както и дей­ст­вието ни се превръща във вселенски проблем, а мракът на съм­ненията трансформира ракур­сите на тази сложна ритуална и космическа фигура в заплашителни чудовища, в ужасни дилеми и в гнусен срам.

Тогава, както при Апостол Васил Левски, като пред участник в култ се отваря свещеният контекст на космическото случване и той от жи­ва топка съмнения се трансформира в кълбо от митична свет­лина, призвана да огрее, по инакъв, свещен начин, тези съмне­ния, страхове и цялата динамика на слугинските предс­та­ви.

Тогава, колкото и да ви е странно, насилникът Васил става Све­ти Апостол Васил Левски, но и ратаят се прев­ръща в нацио­на­лен герой, като участник в тази велика ритуална жерт­ва.

В тази мистерия не може без кръв и жертва, но те са свети, как­то това, което предстои да се случи – отварянето на онуй чудо, наречено бъдеще, което се е стру­вало непостижимо.

Този акт на космическа алхимия не може да бъде осъждан и обругаван, нито участниците в него да бъдат дамгосани и стигмати­зирани.

Това, което е написано или все още не е казано за казуса на кри­ми­нал­ното деяние на Васил Иванов Кунчев, няма никакво отношение към мистерията на Свети Апостол Васил Левски. Това са различни нива на случване, това са различни народни приказки за делата на един герой, за израстването му в различни епохи от живота, за различните нива на величие на народа ни, но и на жертвата на Апостола.

Трети март има в утробата си тази ритуална кръв и поради това на Трети март честваме кръвта – свещената, топла, жива, непрежалима, лична и всеотдайна червена кръв на нашите братя и сестри, които тогава, в Руско-турско-българската война завърши­ха цикъла на това мистерийно случване, при което българите се превърнахме от име в султан­с­ките фермани в име на светов­ната политическа карта.

Чудото на Трети март е заченато и с кръвта на онзи ратай, който трябваше да умре, както и Господ трябваше да умре разп­нат на Кръста си, подбуждайки към ритуалното си предателство великия си събрат Юда, преди и двамата да се възкресят.

Братя и сестри, ние сме по-големи, по кръв, от битийните си представи за добро и зло, от криминалните ракурси на спасението и от ратайската примиримост към робството.

Нека оставим онази топла, жива, лична, обична и червена кръв на героите ни да говори с нашата травмирана и смачкана от безсилието ни днес психика, нека дадем заслуженото на жертвата и да приемем саможертвата на представите си в името на кос­мическия Орфей – Свети Апостол Васил Левски; вместо и на Трети март да вадим костите на ловешкия ратай, на когото не знам името, но без съпротивата на който Дяконът нямаше да се пре­върне в национален Светец.

Честит празник, скъпи мои, честита само­жертва!

Д-р Иван М. Габеров е роден на 10 март 1964 г. в гр. Сопот. През 1983 г. завършва ТМТ „Ген. Владимир Заимов“ със златен медал. През 1990 г. става магистър по история във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Управител и едноличен собственик на издателствата „Елпис“, „Е“ и „Габеров“. През 2015 г. защитава дисертация по социална психология в СУ „Св.…

Вашият коментар