На 11 март през 1739 година е роден св.Софроний Врачански! Един от най-големите ни книжовници, апостоли, дипломати и политически мислители! Нека помним, че освен двата преписа на „История славянобългарска“, двата крупни Видински сборника, първата печатна книга на новобългарски език „Неделник“, книгата „Гражданское позорище“, Книгата за трите религии, със своята творба „Житие и страдание грешнаго Софрония“ Софроний Врачански може да бъде определен като първия белетрист в южнославянските литератури.
От друга страна, Софроний може да бъде разглеждан и като първообраз на политик и дипломат. По време на Руско-турската война (1806-1812 г.) той установява връзка с командването на руските войски. Според големия български учен и най-ерудиран изследовател на делото на Софроний Врачански, проф.Надежда Драгова, може да се предполага, че в онзи период (началото на ХІХ век) българският книжовник анализира детайлно ситуацията в Османската империя и положението на българите в нея и стратегически очертава възможността освобождението на България, постигането на свободна българска държава, да бъде ускорено с помощта на Русия. Във връзка с това е и хипотезата, че Софроний си разменя писма лично с ген.Кутузов, на когото разказва за българския народ, подчертавайки духовните и генетични връзки между руснаци и българи. Нека имаме предвид, че за българския народ (ХVІІІ – началото на ХІХ век) се мисли, в повечето случаи, като за претопен или изчезнал народ. Подобна кореспонденция, но преди всичко реалните стъпки, които Софроний прави в онзи период, за да обърне внимание на Русия и Европа върху ситуацията с българския народ, го оформят като една от най-видните фигури през Възраждането ни – на духовник, на писател, на дипломат, на политик, на оратор.
Така, в началото на ХІХ век Софроний вижда в руското настъпление освободителен за българите поход. Ето защо той отправя призив и към българския народ да посреща русите като освободители. Със съдействието на големия ни книжовник през 1810 г. се формира боен отряд, наречен „Болгарское земское войско“. Този отряд взима участие във войната, като се отличава особено при щурма на Силистра. След приключване на войната Софроний полага особени грижи за българските бежанци, напуснали България заедно с изтеглящите се руски войски. Внуци на Софроний Врачански са Стефан и Атанас Богориди.
Това, което предизвиква учудване е, че името на Софроний Врачански липсва от програмите както по литература, но така и по история. Дано това да е само пропуск, който се дължи на бързина или на незнание за възловата роля на Софроний Врачански за формиране на българската култура и самосъзнание…
