Господа либерали, вие, които тласнахте страната ни твърде агресивно и лекомислено в прегръдките на пазарния фундаментализъм и изкривената „парламентарна демокрация”, обслужваща интересите на големите корпорации; които ни превърнаха ”просто в пазар” знаете ли, че:

– По индекс на човешко развитие България от 29 място през 1989г. се е смъкнала на 57 място в света.

– През 1989г. неравенството в България, изразено чрез коефициента на Джини е 0.22, което приблизително отговаря на доходите 20/20, т.е. доходите на 20% най-богати към доходите на 20% най-бедни в съотношение 3:1. През 2016 г. коефициентът на Джини е около 0.38 и символизира „Африканска бедност”,  а 20/20 достигна 8:1.

– През 2016 г. най-богатите 10% български граждани печелят 14  пъти повече в сравнение с най-бедните 10%.

– Доходите в България днес растат , но над 5 млн. българи живеят с доход по-малък от необходимия за издръжка на живота – от около 563 лв., алармират от КНСБ.

– Над 1700 000 български граждани получават заплати до 600лв. , а общо над 70% от тях са под средната работна заплата за страната.

– Средната пенсия на всички 2169 000 пенсионери е 334 лв., като 40% от тях вземат пенсия до 200 лв. или близо милион души.

– 237 000 са безработните в страната.

– Над 300 000 са според данни на Института за икономика и международни изследвания хората в трудоспособна възраст в България, които нито работят, нито учат, нито искат да търсят работа.

– Близо един милион българи принудително работят зад граница.

– Oxfam нарежда България по неравенство на незавидното 79-то място от 152 държави, като пред България са страни като Танзания, Папуа Нова Гвинея, Бенин, Таджикистан, Джибути, Малави, Буркина Фасо и др..

За неравенството

Мнозинството страни по света, бедни и богати в т.ч. и България,  изживяха през последните 30 години драстично нарастване на пропастта между най-богатите хора в обществото и всички останали. Икономисти и общественици ожесточено спорят: кои са причините, кой е виновен и какво да се направи, за да спре действително увеличаващото се неравенството, почти навсякъде в постиндустриалния капиталистически свят.

Известният икономист нобелист Джоузеф Стиглиц заявява по повод книгата си The Great Divide („Голямото разделение“); „Неравенството е плод на лоша политика, смисълът на една добре функционираща пазарна икономика е тя не само да създава работни места, но и да води до увеличаване на доходите от тях“.

Стиглиц поставя тъжна диагноза: „В САЩ има ерозия на средната класа, нейните доходи намаляват и тя повече не може да инвестира в своето бъдеще”.

Във връзка с неравенството той казва: „Историята, представена накратко: богатите стават по-богати, най-богатите стават още по-богати, бедните стават по-бедни и по многобройни, а средната класа се свива.“

Постулатът на неоконсерваторите е, че: „неравенството е задължителна цена за икономическия растеж. Всички останали опити за борба с бедността, свързани с преразпределение през държавата или изравняване на доходите и богатството, водят до подкопаване или унищожаване на стимулите и в двата края на икономическата скала „бедни – богати“. Техният дългосрочен ефект е намаляване на производството, спестяванията и капитала и достигане в крайна сметка до национално обедняване.“

Хенри Хазлет, американски общественик и журналист, ярък критик на Бретън-Уудското споразумение и привърженик на свободния пазар казва:  „Капитализма създава богатство”. А Дж. Стиглиц му отговаря: „Капитализма създава неравенство”.

Нобелистите Стиглиц и Кругман спорят за неравенството: Абсолютно зло ли е или спътник на растежа?

Естествено ли е неравенството, какво представлява и колко голямо е неравенството в България и по света?

Неравенството в доходите и богатството според някои е естествен процес. От една страна е резултат от различните умения и качества на хората, което води до различната степен на тяхната производителност, а от друга от общественото разделение на труда.

И дават примери с предприемачи като Хенри Форд или Бил Гейтс, които създават иновации,  добавят стойност в икономиката, създавайки огромно количество работни места и променяйки цели индустрии в полза на обществото. Тяхното богатство стъпва на редица фактори, сред които огромните усилия, качества, умения и предприемачески риск, който те поемат.

Американският икономист Стивън Хорвиц смята, че неравенството е проблем тогава, когато е резултат от интервенциите на държавата и централните банки.

Според мен неравенството е неизбежен продукт на:                                          

– Капиталистическото общество и лошата политика на правителствата, които определят начина на разпределение на доходите.

Потвърждение на това е книгата на Тома Пикети „Капиталът на XXI век”, в която той доказва, че в съвременния капитализъм разпределението на доходите става толкова забележимо неравномерно и увеличава в пъти богатството на капитала спрямо този на труда. Базирайки се на богат цифров материал, облечен в множество от таблици, Пикети доказва, че икономическото неравенство расте, придобива неприлично големи размери и най-богатите присвояват все по-голяма част от доходите.

И не само това, анализирайки данните, Пикети убедено заявява, че неравенството не е случайност, а същностна черта на капитализма, която може да се коригира само с държавна намеса. Нормата, определяща възходящия тренд на неравенството е, че когато възвръщаемостта на капитала e по-висока от икономическия растеж r>g,  доходът от капитала расте по-бързо от трудовото възнаграждение.

На база емпиричните данни от  резултатите в икономиката от последните три века Пикети доказва, че възвръщаемостта на доходите на капитала спрямо труда е в съотношение 3:1, като получава следния резултат:

-1,6 % икономически растеж на БВП за година;
-5% годишен ръст норма на възвръщаемост на частния капитал.

Вярно ли е, че неравенството на доходите и богатството расте?

Убедително доказателство за това е емблематичната диаграма на Пикети и Саез за относителния дял на 10% най-богати американци в брутния национален доход на САЩ през ХХ век, която разтърси света през 2013 г. и възмути прогресивното обществено мнение.
Съгласно данните в нея малко преди да избухне Голямата рецесия през 2007 г.:

– делът на дохода на 10% най-богати американци преди да си платят данъците достига 50% от общия доход и продължава да расте стръмно до 2013 г..

Данните за най-горния “нарицателен” 1% са още по-стръмни, като максималните стойности от  2012 г. стигат до 25%.

Най-голямият шок предизвикват данните на Пикети за галопиращото растящо неравенство като:

-95% от растежа на доходите в САЩ между 2010 и 2012 г. се пада на най-горния 1%;
-относителният дял на дохода на най-богатите американци е над 2,5 пъти по-голям сега, отколкото през 70-те години;
Последните проучвания на Oxfam през 2017г. показаха, че:

– милиардерите никнат като гъби, като само 8 души притежават същото богатство, каквото общо имат най-бедните 3,5 милиарда души на планетата;

-от началото на века най-бедната половина от населението на света е получила само 1% от общото нарастване на световното богатство, докато горният 1% е получил 50% от увеличението;

-четири от всеки пет долара богатство, генерирани през 2017 г., са отишли в джобовете на най-богатият един процент от населението на света;

-същевременно 82% от новосъздаденото през миналата година богатство се е оказало в ръцете на най-богатите 42 души в света. Неравенството в България

Oxfam нарежда България на незавидното 79-то място от 152 държави, като пред България са страни като Танзания, Папуа Нова Гвинея, Бенин, Таджикистан, Джибути, Малави, Буркина Фасо и др.

Пропастта между бедни и богати в България е не просто видима с просто око, но категорично е потвърдена от Евростат за 2017 година – страната ни е на първо място по неравенство в Европейския съюз заедно с Литва, като разликата в доходите на най-богатите и най-бедните 20% от населението в последните години достига парадоксални нива и се е повишила до 7.9 пъти!

България е най-бедната страна в ЕС! Доходите на българите са два пъти по-ниски от това, което трябва да са при нашата роизводителност! Обществената производителност у нас е 47% от тази в ЕС, А СРЕДНИТЕ НИ ДОХОДИ СА 20% от техните! Ниските доходи имат огромна икономическа и социална цена.

Над милион и половина българи или 22% от населението живеят под линията на бедност. Близо половината от българските граждани са в риск от бедност или социално изключване, по данни на Европейската комисия. Разходите за социална защита формират около половината от държавния бюджет или над 16 млрд. лв. през 2017 г.

Ниските доходи задълбочават и демографската криза!

Наложените ни  виртуални ценности като „демокрация“ и „човешки права“, идеите на „отвореното общество“, либерализацията на търговията, свободното движение на капитали, стоки и хора, приватизацията, ускореното помпане на кредитния модел, на скъпи комунални услуги и имотни данъци,  брутално нахлуха в живота ни и родиха лавинообразно разслоение на доходите.

Както масовото производство трябва да върви заедно с масово потребление, а масовото потребление, на свой ред, предполага разпределение на богатството, което дава на хората покупателна способност, вместо да създаде такъв тип разпределение, една гигантска смукателна помпа започна да изсмуква в ръцете на малцина нарастващата част от произвежданото богатство. Останалите можеха да останат в играта със все по-малко средства и с теглене на кредити.

Процесите на бързо нарастващо социално неравенство протичат още от първите години на промените след 1989 г.                              Какви са последиците от това колониално заробване и плячкосване изразени в динамиката на-КОЕФИЦИЕНТА НА ДЖИНИ:

1989-0.22

1995-0.36-

1997-0.34

2000-0.31

2002-0.34

2006-0.31

2007-0.35

2008-0.36

2011-0.35

2012-0.36

2014-0.35

2015-0.37

2016-0.38

Независимо, че през последните няколко години доходите растат, бедността остава и относителното неравенство расте.

На база последна актуална справка от данни към септември 2016 г., извлечени от поле „Начислен месечен облагаем доход по чл. 24 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица” (въз основа на подадените в НАП декларации по образец 1), която
обхваща общо 3 015 058 българи.

Групата на гражданите с доходи до 600 лв.             – 1703 450 души;

Групата на гражданите с доходи от 600 до 800 лв.    -393 947 души;

Групата на гражданите от  800 лв. до 1000лв.            -271455 души.

Общо българите, които припечелват до 1000 лева бруто на месец т.е. вземат под средната работна заплата за 2016 г., са

2 368 852, и представляват  78% от всички. Само 22% от българите вземат работни заплати над 1000лв и те са съответно 646 206 души.

Във връзка с дискусиите за отмяна на плоския данък, десните сили коментираха, че това би засегнало средната класа, която била тази с доходи от над 1000 лева. Ако приемем условно, че средната класа е с доходи между 1000 и 2000 лева, то в случая става дума за общо 470 290 български граждани, които попадат в тази категория.
А по-точно: 253 561 българи взимат между 1000 и 1300 лв.; 126 718  между 1300 и 1600 лв.; и 90 011 – с между 1600 и 2000 лева.

Българите с големи месечни доходи от над 2000 лв. са общо 175 916.
Като тези с между 2000 и 3000 лв. са 97 361; а от 3000 до 10 000 лв. взимат 71 141 български граждани. Над 10 000 лева вземат 7314.
Трябва да отбележим, че предоставените от НАП данни са официални и не обхващат сивия сектор на плащания „под масата”, които целят спестяване на данъци и осигуровки.

Близо 77% от домакинствата или малко над 5 млн. души живеят с доход под 563 лв. Близо половината от домакинствата живеят с доход между 300 и 563 лв. Според президентът на КНСБ, бедността остава висока и социалното изключване е проблем номер едно, 1.5 млн. пенсионери получават пенсия под линията на бедността.

А с основна пенсия под 200 лв. живеят 40 на сто от всички пенсионери.

Неравенството в България е рожба на компрадорска политика.

Защо прекомерното неравенство е лошо за всички и кои са причините за този социален антифеномен?

Най-често на първо място се посочва съществуващата данъчна система с ниските си плоски преки данъци от 10% върху доходите на физическите лица и върху фирмите, като реално плоските ставки прехвърлят данъчната тежест от корпоративния сектор към физическите лица, от хората с по-високи доходи към тези с по-ниски, и още по-важно – от преките данъци към косвените като ДДС и акцизи, което е в ущърб на потреблението.

Управляващите през последните 9 години продължават упорито да леят крокодилски сълзи и защитават плоския данък  и ролята му  с „изтърканата до болка опорна точка” за стимулиране на бизнеса и чуждестранните инвестиции, за увеличаване и изсветляване на приходите. Финансовата статистика показва от години, че плоският данък прехвърля данъчната тежест първо от бизнеса към физическите лица, второ приходите не са рязко увеличени, а ПЧИ /Преки чуждестранни инвестиции/ вече са почти мъртви!

Безспорно плоският данък трябва да бъде премахнат завинаги!

Главният проблем генериращ „пълзящото неравенство” е компрадорският модел на функциониране на националната икономика, който като помпа изсмуква и прехвърля в ръцете на едно малцинство основната част от националния доход. Правителство след правителство постепенно превърнаха политическата и правна системи, бизнеса и финансите, медиите в един общ Олигархичният модел.

Този политически и финансов Франкенщайн, изтърван от бутилката на дявола, създаде МАТРИЦА на НЕРАВЕНСТВОТО!

– Сива икономика-МВФ нареди България до Африка при сенчестата икономика, като представи данни за размера на сивата икономика в 158 държави по света. Средното ниво на сивата икономика на България за периода 1991-2015 г. е 29,17% и тя е на първо място в ЕС!

-Плосък данък!

-Най-нисък БВП на глава от населението в ЕС!

-Износ с ниска добавена стойност!

-Неефективна данъчна система с очевидни пропуски в събиране на данъци от големи данъкоплатци!

-Изтичане на огромно национално богатство от концесии!

-Ниски преки чуждестранни инвестиции!

-Нисък % приходи в Бюджета спрямо БВП-около 37% при средно за ЕС между 40-50%!

-Влошаване на бизнесредата и огромна корупция /71 място в света/ в държавната и кметски администрации!

-Рязко влошаване /109 място в света/ на медийната свобода!

ТОВА Е МАТРИЦАТА НА НЕРАВЕНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ!