На 12 март тази година, вечерта, първи канал на Датската национална телевизия излъчи в предаването си „Хоризонт“ кратък репортаж за България (общо 22 минути) под заглавие „Страната, която се свива“.
Репортажът е направен от кореспондентката на датската телевизия в Брюксел и вероятно е свързан с Българското председателство на ЕС. Но за разлика от твърденията на председателя на Европейската народна партия г-н Дол, който наскоро заяви, че при сегашното правителство на Борисов българското село процъфтява, репортажът на датската журналистка показа коренно различна картина. Тя си беше дала труда да посети няколко села на югозапад от Перник (Земен, Пещера и Кутугерци) и накрая, за десерт – град Враца.
Репортажът показа цели села, в които не е останал нито един човек и къщите зеят без прозорци и напълно празни. В други села живеят само самотни старци и тук там някои по-млади роми. Всъщност, единствените, които са готови да останат по тези места, са ромите, защото „те се чувствали тук по-спокойни“. Никакъв обществен транспорт, никакви магазини. Само един частен миниван, обикаля селата като „магазин на колела“, за да занесе на малкото останали живи хора хляб и лекарства. Навсякъде поголовна разруха! Репортажът показа почти без коментар оглозганите сгради на зарязаните селскостопански постройки, млекозавод и месокомбинат от времето на социализма. На въпроса на журналистката към един самотен старец дали някой му помага с нещо, той с тъжна усмивка отговори, че на този свят той единствено се надява на бога, отгоре от небето.
На целия този фон на пълна разруха, репортажът от село Пещера, който показа честването на Сирни Заговезни с баби, облечени в национални носии и с хората около запаления огън, беше повече от тъжен, дори абсурден.
Във Враца екипът посети някакъв завод за електронни платки, като директорката обясняваше, че тяхното производство с всеки изминал ден намалявало и вероятно ще приключи окончателно след не повече от десет години, защото им липсвали квалифицирани инженери и персонал, а продукцията им изоставала безнадеждно от конкуренцията.
По едно време филмът ни пренесе в Дания, в наскоро открития в Копенхаген голям център на „Майкрософт“. Журналистката се срещна с един млад българин, който работи в този авангарден център. Той призна, че му липсва България, но работата тук, в Дания, му дава не само материална и социална сигурност, но и големи хоризонти за професионално развитие. И тъй като това младо и способно българско момче не е единственото, което е намерило завинаги своето място в Дания, изводът, който се натрапва, е, че България се топи, че България си отива!
Каква звучна плесница е този репортаж за нашите политици! Стига да могат да го видят и да го разберат, защото за съжаление, датската журналистка разговаряше с нашите сънародници на английски чрез преводач, а оскъдните й коментари бяха на датски език.
https://www.dr.dk/tv/se/horisont/horisont-dr1/horisont-2018-03-12