АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Децата – ключът към успеха на „малка“ Дания

Никола Карадимов - 17 март 2018

 

 За повечето българи Дания е свързана с прочутата фраза „Има нещо гнило в Дания“ или в по-добрия случай, с популярните у нас приказки на Ханс Кристиан Андерсен. Тези приказки са писани в средата на 19-тия век, когато животът в Дания е бил коренно различен от днешния и би било много погрешно да се съди за тази страна само по гениалните Андерсенови приказки. Защото сюжетът на една от най-човечната и в същото време, най-тъжната приказкa на Андерсен – „Малката продавачка на кибрит“, е не само невъзможен, но е и немислим за днешна Дания. Човек не може дори да си помисли, че днес датчаните ще оставят едно невръстно дете, босо на снега да продава кибрит в навечерието на Коледа и в последните часове на своя живот, то да се опитва да се стопли със запалените кибритени клечки.

Тъкмо обратното! Днес децата в Дания са основният фокус на датското общество  и ключът за нейния успех. Здравето, възпитанието, образованието и закрилата на децата е едно рутинно датско ежедневие, в което са включени всички – родители, педагози, учители, общински служители, които изпълняват своите задължения с пълна всеотдайност, без да спорят за своите задължения и отговорности, защото знаят, че от децата зависи бъдещето на датското общество. И те ги подготвят да бъдат пълноценни граждани на това общество, като започват с простата формула „две по две“, която прави  „двойката“ основната част в обществото.  Детето се учи да ходи „в двойка“ с мама или татко. Детето започва своите първи игри пак „в двойка“ с братчето или сестричето си или с децата от яслите и детските градини. Детето учи пак „в двойка“, седнала на един чин в училището и т.н. Навсякъде датските деца са „две по две“. Дори тази вълшебна формула е пренесена при юношите и младежите от по-високите степени на образованието, както и при възрастните, участващи в различни курсове, като се започне от шофьорските курсове, та се стигне до курсовете по датски или чужд език. Именно с тази формула „две по две“, чийто смисъл е работата в екип, може да се обясни и невероятно силното  чувство на общност при датчаните. И оттук да се разбере, защо датчаните, които толкова много държат на личната си свобода, винаги са ЗАЕДНО, когато трябва. В такъв случай, на нас българите, няма да ни е излишно да се поучим малко от датчаните, особено когато се отнася до децата.

Децата в Дания живеят един много свободен и в същото време, силно защитен живот. Отдавна повечето жени в Дания работят на пълен работен ден, в т.ч. и майките с малки деца. Майките ползват една година платен отпуск по майчинство, като той може да се подели между майката и бащата. Обикновено бащата ползва по-малка част от този отпуск и главно през вторите шест месеца, когато в повечето случаи не се налага кърмене на детето. Но когато децата достигнат една годишна възраст, повечето от тях ги дават на детски ясли. А ако местата в яслите не достигат (това се наблюдава само в големите градове и главно в Копенхаген), децата се отглеждат в частни домове от квалифицирани педагози в групи от максимум 4 деца (разликата в заплащането се покрива от общината). Това означава, че днес датските деца през деня нямат този емоционален контакт с майките, какъвто  са имали преди, когато майките са оставали в къщи, за да отглеждат децата си. Педагозите в детските ясли и градини се стремят да компенсират донякъде този недостатък, като се опитват да влизат и в ролята на родителите. Те играят наравно с децата, говорят непрекъснато с тях, гушкат ги, когато се разплачат. А децата действително гледат на тях като на родители. Не случайно, голям брой от педагозите в датските детски градини  са  мъже, за да се осигури и нужния контакт с „бащата“.

От друга страна, децата в детските ясли и градини добиват много ценен опит в социалното общуване, като следват специално разработени педагогически програми. Те общуват помежду си, както вътре, в специално обзаведените закрити помещения, така и навън в съоръжените с всичко необходимо открити площадки, без, обаче да остават и една минута без надзора на педагозите. Те играят т.н. педагогически игри, слушат музика пеят, танцуват, рисуват и редовно посещават места извън детското заведение, главно общинските библиотеки, като в много случаи ползват обществения транспорт, който е напълно безплатен за тях. Дори децата, които се отглеждат в частните детски градини и които не могат да бъдат повече от 4 на брой, един път в седмицата задължително се събират с деца от други частни градини, за да се разширяват техните социални общувания. Така, в сравнение, с децата, които са отглеждани от майките им в къщи, които в същото време трябва да вършат цялата домакинска работа (пазаруване, готвене, пране, чистене) децата в детските заведения получават много повече и по-професионална грижа и внимание, които са ключови, както за тяхното физическо, така за тяхното психическо им израстване.

Детските градини в Дания са по-близко до представата ни за градина, отколкото за сграда. Разбира се, има закрити помещения, но те винаги са на партерно ниво и заемат сравнително малка площ от парцела на детското заведение. Идеята е децата да прекарват повечето време навън, на открито, дори и през зимата и по време на дъжд и сняг. Помещенията се ползват главно за колективни игри на закрито и в случаите, когато температурите навън са под 10 градуса. Само децата до 3 годишна възраст спят след обед и правилото е това да става навън в детската количка, освен ако не е много студено (под минус 10 градуса). Тази практика на спане навън започва още през първата година от живота на децата, когато те се отглеждат в домашни условия от техните родители. После тя продължава и в детските ясли до навършването на 3 години. След това, децата вече не спят в детските градини, но когато се приберат в къщи в края на деня, те си лягат не по-късно от 8 часа вечерта. Децата на тази възраст гледат малко телевизия и то само специализирани детски предавания, но масово разпространена практика е децата да заспиват с един от родителите си, който им чете или разказва някаква приказка.

За сметка на ограничената площ на закритите помещения, откритите площи в детските градини са в пъти по-големи. И тези площи не са нито циментирани, нито асфалтирани, като специално гумено покритие има единствено под пързалките, люлките и катерушките, за да не се нараняват децата при падане. Останалите площи са покрити с  трева и с трамбована пръст, с идеята да наподобяват „естествена среда“, като има  доста дървета и храсти. Разбира се, при такава „естествена среда“, често се образуват локви, а някъде пръстта се превръща в гъста кал. Какво по-добре за децата! Те не пропускат да цопнат нарочно в локвите, а от калта приготвят малки „вкусни“ хлебчета и кексчета, като влагат невероятно старание. Но над децата не се опекунства нито от педагозите, нито от родителите. Тук не могат да се чуят познатите у нас „Не прави това!“ Децата се оставят свободно да играят и да се занимават, дори и да паднат, и да се ударят, но разбира се, без да се оставят и минута без надзор, който, обаче, винаги е дискретен и от дистанция. А че децата ще се изцапат, това не притеснява никого. Първо, дрехите и обувките им за навън са водонепропускливи и второ, децата сами трябва да ги почистят след всяка игра на открито.

Широко разпространеното у нас глезене на децата, в Дания е напълно непознато. Тук никога няма да чуете популярните български възклицания „На мама детето!“ или „На баба внучето!“. С децата се говори като с възрастни, без да бъдат непрекъснато наставлявани. Децата започват да се хранят и обличат сами веднага щом като проходят и могат да стоят сами на стола. Отначало единственият прибор за хранене е лъжицата, но не закъсняват и другите „по-опасни“ прибори – вилицата и ножът. По правило, децата в детската градина вече могат да се хранят сами като възрастните. Храната, която, по правило, е сандвич с черен хляб и някакъв плод, децата си я носят от къщи в специални кутии. Датските деца рядко плачат! В повечето случаи това е след като се ударят болезнено. При това, те плачат тихо и с малко утеха от другите деца или от педагога или родителя, те бързо забравят за случилото се. Тук са напълно непознати плаченето поради някакъв каприз, плаченето на инат или ревът до припадък. След едно по-продължително гостуване при нас в Дания, едни наши приятели възкликнаха „Що за страна е Дания – където нито децата реват, нито кучетата лаят, нито котките мяукат?!“.

В същото време в Дания съществува общо мнение, че децата трябва да бъдат деца, че те трябва да бъдат оставени сами свободно да играят с другите деца, без възрастните да се намесват и да ги направляват непрекъснато. Много са на мнение, че децата сами се учат от взаимоотношенията си, дори и от конфликтите си с другите деца, че те трябва да се опитват сами да се оправят, без възрастните винаги да им казват, кое е правилно и кое е погрешно. Така у децата се развива чувството за отговорност и уменията да се справят сами в трудни ситуации. Дори някои предлагат децата в детските заведения сами да се разделят на малки групи и сами да решават какво да играят, а педагозите да бъдат само фон. Всеобщо е мнението, че дрехите и играчките на децата трябва да бъдат много здрави и издръжливи на всякакви изпитания и в същото време да са съобразени напълно с детското физическо и психическо здраве.

Но има и още един датски феномен, който за съжаление, не е широко застъпен в България. Това е велосипедът! Всички датски деца, без изключение, се качват на велосипед веднага, щом като проходят. Те започват с т.н. „бягащо“ колело, което е само на две колела, но е без педали и се задвижва от детето направо с крака, които наподобяват движенията при бягането. От това „бягащо“ колело, децата лесно се прехвърлят на колелото с педали, за да не се разделят с него до най-дълбока старост. Всеки дошъл за първи път в Дания наш сънародник се чуди, когато види възрастни хора над 80 години да въртят храбро педалите на своето колело. Но велосипедът е невероятно универсално средство не само за бързо, лесно и безплатно придвижване, но и за физическо и здравно укрепване, както и за възпитание на всички в спазването на строгите правила, с които е свързано карането на колело и участието в общия трафик. Всичко това напълно оправдава стопроцентовото покритие на големите и средни градове с велосипедни алеи. Датчаните от деца се учат да се придвижват със своя велосипед в дъжд, сняг и вятър. Какво по-добро закаляване на  здравето и духа! А милионите датчани на колела не са ли най-добрият символ на истинското равенство и колективизъм в датското общество!

В миналото децата в Дания, както и у нас в България, са играели в повечето време на улицата и сред природата, без да имат специален надзор от страна на възрастните. Днес децата в датските детски заведения са под постоянния надзор на педагозите, първо, защото те носят персонална отговорност за тяхната сигурност и второ, защото родителите по принцип се притесняват за своите деца, особено от автомобилното движение и  от битуващите в обществото страхове, в т.ч. отвличания и педофилия. Днес в Дания само децата над 12 години ходят сами на училище със своите велосипеди. По-малките трябва да бъдат придружавани от родител. Доста родители водят с автомобили своите деца ученици в по-малките класове, така както е при децата във всички детски заведения. Те не могат нито да влизат, нито да излизат от тях, ако не са придружени от някой пълнолетен член от семейството. Така, че в тези случаи децата днес имат по-малко свобода от техните връстници в миналото. Разбира се, отглеждането на децата в детските институции, е съобразено с обстоятелството, че значителен брой деца са  събрани на едно място. Това налага децата да приемат  и изпълняват без възражения и дискусии цял набор от общи правила, като например: миенето на ръцете преди ядене, общото хранене заедно с другите,  да не се прекъсват педагозите, докато говорят, да се хващат „две по две“ за ръце, когато излизат на разходка. Но в сравнение с редица други страни, взаимоотношенията между деца и педагози в датските детски заведения са значително по-свободни и фамилиарни.

Датските деца напускат детската градина и започват предучилищно обучение когато станат на 6 години, а стават ученици в първи клас на 7 години (между 6 ½  7 ½ години). В първите класове те имат само по 4 часа на ден, като в първи клас имат датски език, английски език, математика, музика и гимнастика. В следващите години се прибавят нови предмети и постепенно се увеличават и учебните часове. Но в сравнение с други страни, в Дания предметите и учебните часове са по-малко. Преди осми клас не се пишат бележки. Децата не се делят на добри и лоши ученици. Но по-способните деца могат да изберат допълнителни предмети или да изучават даден предмет на по-високо ниво. Децата, които имат затруднения, получават допълнителна помощ и грижа от учител.

Децата в Дания говорят на „ти и на малкото име на своите учители, като взаимоотношенията между децата и учителите са свободни и неформални. По правило, децата гледат на своите учители като на приятели или като на свои родители. В много случаи децата имат един и същ учител по датски и математика в продължение на много години, което допринася за по тесни и фамилиарни взаимоотношения между тях. Абсолютно е забранено да се удрят ученици, както е забранено и родителите да удрят своите деца. Ако те направят нещо непозволено, им се прави забележка. Ако провинението е по-сериозно, тогава учителите се свързват с родителите и заедно търсят решение на възникналите проблеми.  Децата вече не се подреждат в редици в училищния двор и не стават, когато учителят влиза в клас. Но те трябва да вдигнат ръка, ако искат да кажат нещо в час. Децата не носят училищни униформи и както образованието, така и книгите са безплатни.

Всички тези неща се прилагат в голяма степен в т.н народни училища в цялата страна, но има известни различия при функционирането на частните училища, защото те се базират на различни традиции и принципи. Около 14 % от децата в Дания ходят в частни училища. Държавата и общините покриват около 70% от разходите на частните училища, за да осигурят на родителите свободен избор на училището, което ще бъде най-доброто за техните деца. Така, че не е особено по-скъпо да изпратиш своето дете в частно училище.

Материално повечето датски деца са напълно задоволени. Те сега имат много повече играчки от децата от предишните поколения, като голяма част от тях имат своя самостоятелна стая, велосипед, компютър и мобилен телефон, а не са малко и тези, които имат телевизор в стаята си.  Повечето деца разполагат с джобни пари, а много деца над 13 години печелят пари, като разнасят вестници и реклами или работят в супермаркетите след училище. Така, че днес много датски деца разполагат с пари и могат да си позволят да си купят неща, които са били немислими за техните родители, когато те са били деца.

Но и датчаните са взели нещо от нашия опит в отглеждането на децата, а именно ангажирането на бабите и дядовците в отглеждането на децата. До преди 20 години, в Дания грижата по отглеждането на децата се поемаше изцяло от техните родители и те не познаваха българската практика. Но днес могат да се видят все по-често датски деца, водени от техните баби и дядовци. Най-често те взимат своите внуци от детската градина или от училището или ги водят на извънучилищни занимания, но не са редки и случаите, когато децата прекарват целия уикенд при своите баба и дядо. Има и случаи, макар и по-рядко, когато децата прекарват при своите баба и дядо цяла седмица или две, докато родителите им по някаква причина са извън страната. Но в същото време, сред повечето млади датчани преобладава мнението, че да бъдеш родител означава на първо място да се грижиш за децата си и да не товариш с това задължение своите родители. Още повече, че при тази висока ежедневна ангажираност и на майките, и на бащите, единственото време за контакт с техните  деца са вечерите, уикендите и ваканциите. Затова те не искат да лишават своите деца от тези контакти. Във всички случаи, обаче, в Дания е напълно непозната широко разпространената у нас практика, децата да бъдат оставени на баба и дядо с месеци и години, защото родителите им са заминали на работа в чужбина или по някаква друга причина.

И в заключение, трябва да се каже, че най-честите и сериозни корекции на бюджетите на датските общини по правило са свързани с децата и възрастните хора. Защото грижата за тях е първи приоритет в датското общество и те не трябва да бъдат лишавани от нищо! Може би това обяснява защо датските деца обичат безрезервно своята Родина. Няма нито едно честване на детски рожден ден в Дания или какъвто и да е друг повод за празник, на който основаната украса да не бъде датският флаг. Националният флаг посреща гостите от вратата и с него е украсена задължителната торта със свещичките. И всички знаят, че се чества рождения ден на един бъдещ датски гражданин, който един ден ще се гордее със своята страна!

А така ли е при нас ?!?

 

Никола Карадимов е завършил Висшия институт по строителство и архитектура. Проектирал е жилищни сгради, електрически централи, училищни и спортни съоръжения, болници, детски градини. Бил е два пъти министър на регионалното развитие (1991 - 1992 и 1997) Посланик на Република България в Кралство Дания (1993 - 1997) и в Кралство Норвегия (2006 - 2011). От 1997 до 1999 г. е посланик…

Вашият коментар