Тази сутрин тишината беше непоносимо тежка. Като гигантска вълна тя връхлетя и помете съня на Пъчо, изтръгна го от бърлогата му и го метна, рано-рано, пред прага на затворената кръчма. За миг, преди да се освести от този мощен поток беззвучие, мистър Пъч като че ли дори чу, как се прокрадват стъпките на войната, за която напоследък говореха по медиите. Кожата му, там където не беше набръчкана от годините – настръхна, а по оплешивяващата му глава космите щръкнаха във всички посоки.
Все пак, здравият смисъл в нездравата от пиянски спъвания и паданици глава на героя, беше изплувал над съмненията, както олиото блести над оцета в празната от салата чиния, когато вместо пиене, от липса на алкохол, му се налагаше да поддържа живота и с храна. Но какъв ще да е този здрав смисъл, ако дори за миг не се облегне на приятелската снага на Батето. Както е известно, именно Батето можеше да послужи като сериозна опора, понеже си беше здрав и твърд пън – и преносно и, най-вече – в действителност. Но, за съжаление, днес той отсъстваше от скромната ни сцена докато Пъчо страдаше от ужасни предзнаменования за световен конфликт.
Като пребърка празните си, продупчени джобове за цигари, отчаян от намереното нищо, Пъчката започна да се оглежда за помощ. В миг, пред него, изникна караваната на полски туристи, паркирана на големия празен селски мегдан. Каквото и да опита, обаче, героят ни не успя нито да ги събуди, ни да постигне контакт със спящите, камо ли да измуфти една цигара.
– Как никой не чува войната – дивеше се Пъчо, а по ожуленото му лице пробягваше недоумение примесено със страх – Дали по време на Потопа и Ной е бродел без тютюн в утрото, неразбран и самотен, като обладания от лошо очакване нов пророк?
Все пак, великият сценарист – Провидението – прати при Пъчката англичанина Стив, който по това време разхождаше кучето си Рики, спасено от един приют. Топлината във взаимоотношенията между двамата беше основана на студената бира, с която, щом можеше, Стив черпеше новия Ной, и въпреки проблема с превода – двамата се разбираха лесно и с удоволствие. Дори запушиха заедно.
– Как си – попита Стив – Днес, Путин… избори. Виктори!
– Война иде, мир капут – направи опит за обобщение на концепцията си Пъчката – Путин сам, дебнат го – приклекна като ловец в засада Пъчо и така, театрално-самодейно, обясни какво се случва с международната обстановка.
– Офсайд, офсайд – за`са`да, – допълни Стив, като клатеше разбиращо глава, но по английската система. Това подведе донякъде Пъчо и той, като възприе друго, контрира англичанина:
– И да садиш и да не садиш – файда йок, всичко капут, язък и за разсада, и за копането. Съде копане, съде пот, лошо иде…
– Йес…, Съд лошо…, Джеймс Бонд килинг рашън шпион – коментира темата с паралитичния газ в Англия Стив, който напоследък напредваше упорито с българския и виждаше как местните го разбират веднага.
– Килинг-милинг! Идьот война народная. Анадънмо? – караше по своя си пророчески канал Пъчо.
– Дъно? Йеесссс, Бритиш ънд Рашън проблем. Разбира теб…
Докато двама герои си бъбреха много по-добре от пълните със специалисти външни централи на Русия и Британия, заваля дребен дъжд и някак естествено подсказа, че има неотменими природни процеси, които въпреки представите ни за света бутат живота в естествена посока.
