АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
 Тишина

Иван Габеров - 18 март 2018

 

Тази сутрин тишината беше непоносимо тежка. Като гигант­с­ка вълна тя връхлетя и помете съня на Пъчо, изтръгна го от бър­логата му и го метна, рано-рано, пред прага на затворената кръч­ма. За миг, преди да се освести от този мощен поток без­звучие, мистър Пъч ка­то че ли дори чу, как се прокрадват стъпките на вой­­ната, за коя­то напоследък говореха по медиите. Кожата му, там където не беше набръчкана от годините – настръхна, а по оп­ле­­ши­вя­ващата му глава космите щръкнаха във всички посоки.

Все пак, здравият смисъл в нездравата от пиянски спъвания и паданици глава на героя, беше изплувал над съмненията, както олиото блести над оцета в празната от салата чиния, когато вмес­то пиене, от липса на алкохол, му се налагаше да поддържа жи­вота и с храна. Но какъв ще да е този здрав смисъл, ако дори за миг не се облегне на прия­тел­с­ката снага на Батето. Както е из­ве­ст­но, им­ен­­но Батето можеше да послужи като сериозна опора, по­неже си беше здрав и твърд пън – и преносно  и, най-вече – в дей­ст­­вителност. Но, за съжа­ле­ние, днес той отсъстваше от скром­ната ни сцена докато Пъчо страдаше от ужасни предзна­ме­но­ва­ния за световен конфликт.

Като пребърка празните си, продупчени джобове за цигари, отчаян от намереното нищо, Пъчката започна да се оглежда за по­­мощ. В миг, пред него, изникна караваната на полски туристи, пар­кирана на големия празен селски мегдан. Каквото и да опита, обаче, героят ни не успя нито да ги събуди, ни да постигне кон­такт със спящите, камо ли да измуфти една цигара.

– Как никой не чува войната – дивеше се Пъчо, а по ожу­ле­ното му лице пробягваше недоумение примесено със страх – Да­ли по време на Потопа и Ной е бродел без тютюн в утрото, не­раз­бран и самотен, като обладания от лошо очакване нов про­рок?

Все пак, великият сценарист – Провидението – прати при Пъч­­­­ката анг­­ли­ча­нина Стив, който по това време разхождаше ку­че­­то си Рики, спасено от един приют. Топлината във взаимоот­ноше­ни­ята между двамата беше осно­ва­на на студената бира, с която, щом можеше, Стив черпеше новия Ной, и въпреки проб­лема с пре­вода – двамата се раз­би­раха лес­но и с удоволствие. Дори запушиха заедно.

– Как си – попита Стив – Днес, Путин… избори. Виктори!

– Война иде, мир капут – направи опит за обобщение на кон­­­­­цепцията си Пъчката – Путин сам, дебнат го – приклекна като ловец в засада Пъчо и така, театрално-самодейно, обясни какво се случва с международната обстановка.

– Офсайд, офсайд – за`са`да, – допълни Стив, като клатеше разбиращо глава, но по английската система. Това подведе до­ня­къ­де Пъчо и той, като възприе друго, контрира англичанина:

– И да садиш и да не садиш – файда йок, всичко капут, язък и за разсада, и за копането. Съде копане, съде пот, лошо иде…

– Йес…, Съд лошо…, Джеймс Бонд килинг рашън шпион – комен­тира темата с паралитичния газ в Англия Стив, който напос­ледък напредваше упорито с бъл­гарс­кия и виждаше как местните го разбират веднага.

– Килинг-милинг! Идьот война народная. Анадънмо? – караше по своя си пророчески канал Пъчо.

– Дъно? Йеесссс, Бритиш ънд Рашън проблем. Разбира теб…

Докато двама герои си бъбреха много по-добре от пъл­ните със специалисти външни цент­ра­ли на Русия и Британия, за­валя дребен дъжд и ня­­как естес­тве­но подсказа, че има неот­ме­ни­ми природни про­цеси, които въп­реки представите ни за света бу­тат живота в естествена посока.

 

 

 

 

 

Д-р Иван М. Габеров е роден на 10 март 1964 г. в гр. Сопот. През 1983 г. завършва ТМТ „Ген. Владимир Заимов“ със златен медал. През 1990 г. става магистър по история във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Управител и едноличен собственик на издателствата „Елпис“, „Е“ и „Габеров“. През 2015 г. защитава дисертация по социална психология в СУ „Св.…

Вашият коментар