Тази сутрин душата ми се радва на това, което чета за панагюрската фирма за оптична техника „Оптикс“. За 2017 г. оборот за 42 млн. лева. Охранителните системи на фирмата работят в 7 държави. Продажбите на цялата група, в която „Оптикс“ е включена, са за 80 млн. лева. Очакват догодина числото да стане 100 млн., а след четири години тези 100 млн. лева да се правят само от фирмата майка „Оптикс“. Сега най-радостното – за последните 5 години инвестициите на фирмата са над 20 млн., и това е главно реинвестирана печалба (Виж money.bg днес ). Като гледаме оборота, то това сигурно е почти цялата печалба!
В края на миналата година панагюрският производител е продал част от активите си на ĸaнaдcĸия xoлдинг Аmеrісаn Орtісѕ. „Цeлтa e нaвлизaнe нa нoви пaзapи и yвeличaвaнe ĸaпaцитeтa нa пpoизвoдcтвoтo.“, съобщава „Капитал“. Забележете, целта на продажбата е не спечелване на едни пари, които ще стигнат на няколко човека до живот, а увеличаване на капацитета и завоюване на пазари!
Ако съм на мястото на управляващите, бих направил веднага Научно – приложна конференция, която въз основа на опита на тази фирма и на опита на още няколко, ще разгледа следните въпроси: „Перспективите в България на производство с висока добавена стойност“, „Привличане на чужди инвестиции с цел разширяване на производствата и борба за нови пазари“, „Реинвестираната печалба – моторът за развитието на българското производство“, „С какво държавата може да помогне на бизнеса, ориентиран към износ“.
Сега да кажа защо такава конференция няма да бъде организирана. Или по-общо и по-точно казано – защо българската държава не се интересува от анализ и пропагандиране на опита на наши успешни фирми. Има една главна причина.
Българската политика отдавна се е превърнала, както казва мой приятел бизнесмен, в „daily business“. Казвам го на английски не само защото така го чух, но защото така смисълът ще бъде разбран по-лесно. Така както една песен в „Гласът на България“ се слуша по-лесно и се възприема по-добре, ако е на английски. Това обаче е друга тема. Да се изразяваш на английски обаче в сайт на Клуб „24 май“ е същностно противоречие, но това пък е съвсем друга тема. Та много се отклоних…
Българската политика е „daily business“, защото хоризонтът на нашите политици е утре, в други ден и най-далеч – до края на мандата. Да разсъждаваш и да се вълнуваш от реинвестирани печалби, от привлечени истински чужди инвестиции (а не просто взети пари на заем от фирмата – майка) и от борба за външни пазари, изисква дългосрочно мислене, иска дългосрочно целеполагане. „А ако файдата не идва още тук и сега, в нашия мандат, каква полза от нея?“ Затова Председателството е интересно, защото краят му се вижда. Затова опасността от прелели язовири е забележима, защото утре ще стане сакатлък. Затова „Западните Балкани“ са толкова важни, защото потупванията по гърба ще започнат на мига. И така нататък.
Направете си труда, уважаеми сънародници, наблюдавайте и забележете какъв е хоризонтът на събитията, които страстно се обсъждат от нашия политически „елит“. Ако чуете да се обсъжда нещо, което може да се случи, трябва да се случи или не трябва да се случи, след 20 години, прекръстете се, отидете на черква и запалете свещ с думите: „Бог да пази тези български политици, които душата ги стяга за бъдещето на България!“
