АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Скромните въпроси за Русия на един франкофон

Кирил Кертиков - 19 март 2018

Не съм примитивен „русофил“. Поради домашно възпитание и по-нататъшно образование съм собствено „франкофон“.

Ала няма как да не поднеса почитанията си към руските богатири, освободили ни от Османско потисничество и създали предпоставките за разгръщането на българската национална буржоазна демократична революция, довела до възкръсването на Третата суверенна българска държава.

Относно т. нар. „анексия“ (а всъщност референдума за Крим) съм категоричен: следваше да се състои и слава богу – успешно.

Защото САЩ и нейните натовски сателити обкръжават суверенна Русия, (макар и вече не СССР) и я поставят отново в условия на обградена крепост.

Възмутен съм, че в Р. България съществуват 4 (четири!) американски, при това не дори и НАТО-вски военни бази, представляващи потенциална опасност за Руската федерация и поставени извън всякакъв граждански контрол!

Знае ли българската общественост с какво въоръжение (включително ядрено, химическо, бактериологическо и пр). са снабдени тези американски, нека условно приемем, че не са окупационни, бази?

Не ни ли е известно, че те се превръщат в мишена, по която при евентуална конфронтация ще бъде обстрелвана  Р. България? (Не коментирам обстоятелството, че за принуденото им присъствие не плащат нито лев, а само изсмукват средства на българския данъкоплатец. Това е най- малкото. Познато ни е. Така беше и с хитлеристкото „присъствие“ у нас….)

Действителните проблеми са поне два:

  1. Тези 4 американски бази представляват реални мишени за руски – превантивни или предизвикани обстрели срещу българска територия.
  2. Българските правителства (вече няколко поред) ги възприемат като едва ли не „защитни“ съоръжения. А срещу кого?

И нямат (ако греша, нека някой посочи) междудържавен договор, протокол или какъвто и да е друг легитимен документ, по силата на който българската държава има основание и право да контролира какво се извършва в тези по същество обособени като изключително американски територии!

Но нека сега се върнем към темата за Крим.

Ако САЩ не инспирираха „майдана“ в Украйна, ако Украйна изпълняваше държавните си задължения спрямо Русия, ако не я заплашваше, че ще изолира нейния Черноморски флот и пр. и пр.,едва ли щеше да се случи т. нар. „анексия“.

Ала северноамериканските „ястреби“ реактивираха украинските ултранационалисти от т. нар. „Десен сектор“, включително и бандеровските пронацистки реваншисти чрез методи и средства, които за посветените  (а не за медийно облъчените ) са всеизвестни. И резултатът не закъсня: Русия отвърна превантивно.

И тук (като тема за размисъл и анализ) възникват още два дискусионни проблема.

Първият е: резултатни ли бяха наложените първо от САЩ, а после принудените от тях Европейския съюз да наложат „санкции“ спрямо т. нар. „руска окупация“ на Крим? Отговорът е еднозначен: засегнати в по-голяма степен се оказаха именно „санкциониращите“ страни (и в частност Европейския съюз.) Руската федерация бе принудена да се мобилизира до степен такава, че в рамките само на няколко години да създаде ядрено оръжие, нямащо към момента свой равностоен еквивалент. (Прочее, дори санкциите към Корейската народна демократична република, нарича от зложелатели „Северна Корея“ успя да създаде ядрен щит, обезпокояващ противниците си.)

Вторият резултат е обаче особено симптоматичен. Той разобличава Организацията на обединените нации (ООН) като самоизчерпала се (по примера на предшественицата си – Обществото на народите, оказало се безсилно срещу подготвяните при неговото съществуване войни).

ООН се оказа абсолютно безсилна да обуздае американския милитаризъм, когато въпреки изричните и изключително прецизни проверки на нейни специални наблюдатели доказа, че суверенен Ирак не разполага с химическо оръжие, а САЩ и Великобритания си позволиха самоволно да атакуват светската държава Ирак. Жертвите на тази вандалска агресия са всеизвестни. А как ООН реагира?

Защо не санкционира окупаторите?!?…

Последваха още няколко, две между които особено брутални и разрушителни, действия с безброй жертви и по същество ликвидация на още две страни – Либия и Сирия.

И къде беше ООН? Някакви „санкции“ или поне опити за умиротворителни действия да е осъществила?

(Тук изключваме британската агресия срещу Малвинските острови. Тя е частен случай и за щастие с не многобройни цивилни жертви.)

Следва обаче отново да бъде зададен въпроса: Какъв е смисъла от съществуването на ООН, некадърна да предотвратява (или поне да неутрализира) междудържавни и др. конфликти?!?…

Вашият коментар