ЛИТЕРАТУРА
Стари притчи. Костелив орех

Иван Габеров - 21 март 2018

26 март 2005 г.

Тази сутрин Иван Габеров се беше покачил на скалите над Емен и, търсейки прозрение, наблюдаваше от високото селото и природата наоколо. Компания му правеше дребното, с космати дълги уши и остра му­цу­на, куче на Пъчо, което носеше характерното име Герой. Някой беше захвърлил Героя на улицата пред Пъчовата врата още ка­то новородено кутре и за учудване на всички жители на селото кучето мно­го бързо се научи да намира орехи в тревата на изоставените дво­рове наоколо и да преживява с тях, а когато веднъж една немска туристка го съжали и му подхвърли парче хляб, кучето го отнесе на Пъчо и така получи името си. Защото къде в просперираща България някой така геройски ще се откаже от неговото си в полза на приятел, или на когото и да било другиго?!

Както се беше полуизлегнал под първите топли слънчеви лъчи, Габеров осъзна, че прозрението се е сгушило до препичащия се до не­го Герой и му се усмихва. „Наистина – зарадва се Издателя – колко разумно постъпват управляващите. Разделиха света на виртуален и реален. В реалния свят те се облагодетелстват от властта, готови са да забършат всяка горичка, магистралка, пристанище, ЕРП и каквото на­ро­дът от глупост и сиромашко доверие дал, а в замяна на това отпус­кат на децата ни компютърчета, за да може във виртуалния свят, в кой­то единствено им остава да се развиват, да не пречат на реалните концесии на пътища, мини за злато, летища и монополи. Излиза, че ние, техните родители, досущ сме като Пъчовия Герой – всеки се е зах­­ванал с черупката на костеливия си орех, а щом падне, носи ке­лепира на управниците, и някак по животински, да не кажа вер­но­по­данически, оставя големите крадци в държавата да го залъгват с грамадански обещания, защото в България никой не мисли за бъ­де­щето, освен те – управниците – за своето. Ето и селото под мене – мислеше си Габеров, – с невзрачните си къщички без основи, с кри­вите, кални и тесни улички и с всичкия недоимък, който личи отв­ся­къде, показваше, че никой тук не е мислел от ден до пладне. Че животът е къс като тояга за зло куче и не ни стига времето да се надигнем над проблемите си, па макар и на пръсти, и да го пог­леднем в очите. Как тогава да не се повярва на „героя“, който обеща цели осемстотин дни светло бъдеще, раздаде кифли и мляко с дър­жав­ни пари на учениците, почерпи и всички ни с по една студена во­да от чешмичките, които построи със същите държавни средства, ма­кар само с парите потрошени по автомагистрала „Тракия“ да би мо­гъл да нахрани всяко българско семейство с по едно печено агне, и то – почти сто пъти в годината“.

Габеров погледна към Пъчовото куче и видя поредния костелив орех, който животното глозгаше, за да преживее до утре.

 

 

 

 

 

 

 

 

Д-р Иван М. Габеров е роден на 10 март 1964 г. в гр. Сопот. През 1983 г. завършва ТМТ „Ген. Владимир Заимов“ със златен медал. През 1990 г. става магистър по история във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Управител и едноличен собственик на издателствата „Елпис“, „Е“ и „Габеров“. През 2015 г. защитава дисертация по социална психология в СУ „Св.…

Вашият коментар