Поздравявайки нашия Андрей с поредната му годишнина, дошло е време да си припомним какъв наистина е той, по какво се отличава от многобройните професори, от не по-малкото на брой бивши депутати, включително и от Левицата, от множеството публицисти и разпространители на исторически и обществени знания.
В съвременния политически и обществен живот проф. Андрей Пантев е рядък, може би единствен пример на човек, който може да бъде едновременно интересен събеседник, блестящ в изказа си оратор, мислител, изповядващ най-различни идеи, отдаващ се на разнообразни страсти и пристрастия, и едновременно с всичко това – последавателен в идейните и политическите си убеждения.
А тъй като човешките качества се познават и проявяват само когато човек е изправен пред необходимостта да ги провери, сиреч когато се сблъсква с предизвикателствата на живота, то и истинският публичен и личен образ на Андрей Пантев се роди в бурните страсти на прехода. Едва в онези разделни времена на преоценка на идеологии, понятия и разбирания се оказа, че Андрей Пантев може да е бил злоречив критик на съществуващата система и въодушевяващ разказвач за живота в „свободния свят“ (Англия и САЩ, където беше на специализация), но във времето разделно избра социалната справедливост и уважението към прогресивната традиция, която тогава изглежда сякаш можеше да бъде освободена от мерзките окови на догматизма, кариеризма, бюрокатичната хватка, накратко от партократството.
С други думи, за огромна изненада на всички колеги от университета и приятели извън него, Андрей Пантев остана трайно в лявото политическо пространство на България и стана един от най-уважаваните депутати от групата на БСП (в различните ѝ наименования), та дори и доайен в единия от българските парламенти.
Но не това е най-важното. Защото има и други известни фигури от научния и културен пейзаж на България, които останаха верни на традицията, като не се поблазниха от възможностите, създавани от участието в новите формации, подкрепени от победоносния Запад. Това, което продължи да отличава Андрей Пантев, беше последователната му позиция по принципните и съдбовни за България решения.
Той беше сред малцината, категорично противопоставили се и с гласуване на българската подкрепа за войната на НАТО срещу Югославия заради Косово, един от малкото, гласували против присъединяването на България към НАТО, против „плоския данък“ и т.н. Е, това вече го отличаваше и продължава да го отличава от мнозинството.
Защото като истински интелектуалец той имаше смелостта и самочувствието да отхвърли партийните решения и да се довери на собствените си твърди убеждения за това кое е правилно и кое погрешно. Неговите позиции се оказаха по-трайни и мъдри от повечето колективни решения, независимо от кого, кога и как са вземани.
Така днес можем да отбележим празника на един съвременен мъдрец, който е такъв не заради натрупалите се години, а защото с течение на времето проличава истинската стойност на човека.
