Мила Искра, за пръв път чета нашия сайт. Като на филмова лента си представих вече продължителния ми живот,част от който си и ти. Може би не помниш, но те „пазех“ когато професор Христо Нестеров те изпитваше по аспирантския минимум. Ти беше хубава,но недостъпна. После дойдоха кавгите, не се поздравявахме дори, но след това отново се открихме.
Трогнат съм от това, което си написала за мен, може би незаслужено. Вероятно ще има и в бъдеще несъгласие между нас, но вярвам, ще се запази онази морална близост, която е толкова рядка днес. Не зная как, но ако искаш и можеш, препрати това за нашия сайт. Аз не мога, защото не съм човек на новия век.
Различието е индикация за общност, мила Искра.Съмнението е част от истината. Не слагам удивителен знак, за да не изглеждам важен! Много здраве на всички като нас!
