Трудно е да се повярва, че из цяла Хавана не могат да се видят портрети на Фидел Кастро, чийто образ през последните 60 години винаги е бил част от интериора на кубинската столица. Кубинците изпълняват безпрекословно последната му воля и голямата част от тях вярват, че идеите му може да устоят на предизвикателствата на времето и без фотосите му да красят улици и площади.
Стоят само бюстовете на Хосе Марти, за когото големият Фидел още в навечерието на Революцията е казал, че „Марти е истинският идеолог на кубинската революция“.Тогава е казал и „осъждайте ме, историята ще ме оправдае“. Сега лозунгът е „Гласът на целия Остров – за неговото бъдеще“. Защото отминалите парламентарни избори (на 11 март) и предстоящият избор на нов президент (на 19 април) са тема, която вълнува не само гражданите на Куба. Западните медии като „Файненшъл таймс“ се интересуват преди всичко от факта, че
за първи път от 1959 г. начело на страната ще бъде личност,
която няма да се казва Кастро
И коментарите се въртят само около този факт и дали новият лидер ще продължи линията, т.е. политиката на Фидел и Раул Кастро. Въпросът е дали ще съхрани системата на кубинския социализъм или ще се увлече по онази демокрация и многопартийност, за която призовават от север.
Моментът наистина е деликатен за Куба и външният натиск не е новина. Страната на Фидел е устоявала десетилетия на този натиск, но сега, както казва Георгий, „лагерът го няма“. Спира ни на „улицата на Хемингуей“, защото и ние като хилядите туристи бързаме под парещото кубинско слънце да пием „по дайкири“ в прочутото заведение „Флоридита“, където прочутият американец, казал „Сбогом на оръжията“, всеки ден се е заседявал с часове за по 5-6 питиета дайкири. „Флоридита“ си е същата и особено привлекателна заради най-слънчевия бюст на насмешливо усмихнатия Хемингуей, където никой не пропуска да се снима.
Георгий пояснява на позабравен руски, че „страда за социалистическия лагер“ и е на мнение, че „вие ни предадохте“. Обаче бърза да каже с нескрита гордост, че е инженер, завършил в Ленинград, но сега като пенсионер работи в частен италиански ресторант, като кани посетители, защото „пенсията е малка“. Нетипичното си за Куба име дължи на родителите си, които са били „болшевики“.
Реформите в икономиката, които белязаха политиката на Раул Кастро, дават възможност на кубинците да имат дребен частен бизнес и много от тях са се възползвали от новите правила. Частният бизнес обаче е поставен под държавен контрол и е подлаган на чести проверки. Ресторанти, барчета, сладкарници, фризьорски салони или бръснарници са частни, а по улиците на маси, движещи се на колела, фермери продават произведени от тях плодове и зеленчуци на цени, които са по-високи от тези в кварталните магазини. Но са далеч по-свежи и изглеждат завидно.
„Сега е време не за мечти, а за печелене на пари и така да преживяваме“ цитират във „Файненшъл таймс“ актрисата Естер Кадрозо, която отдавала къщата си под наем, за да има допълнителни доходи. Звучи тъжно, но всъщност не срещнахме в Хавана дори един човек, който да се оплаква или хленчи. Просяците са единици, а бездомници няма, защото още от времето на Революцията на всички е осигурен покрив над главата. Заплатите са малки по наши критерии (20-25 кука, нещо като позабравения наш валутен лев), но разходите за наем, ел.ток, газ и вода са символични (до 2 кука на месец). Купонната система съществува, но така се осигурява онзи жизнен минимум, който не оставя нито един кубинец гладен. Всяко дете получава задължително на ден по литър безплатно мляко, а в детските градини и училища се учат всички деца на Куба, няма изключения. Всички отчитат факта, че
частният сектор в Куба е нараснал 4 пъти
и е осигурил 600 хил.работни места т.е. 1/8 от работната сила в страната. И то след като Раул Кастро е провел реформите от преди 8 години. Но срещаме и кубинци като Михел, които казват, че „трябва да се види какви ще са крайните регулации“ и ни предлага да отидем на „кооперативния пазар“, където някои кубинци продават на ниски цени ром и пури, получени като част от заплатите за даден месец. Няма време да се проверява дали е истина или пореден начин за „печелене на пари“, затова отминаваме с усмивка.
Явно сме се заразили от кубинците, защото те по-често се усмихват и дори припяват по улиците, отколкото да се терзаят за проблеми и неудачи. Да не говорим, че повечето са облечени в бяло, чисти и с ръбове на белите панталони, независимо че излизат от занемарени сгради и тъмни входове. Но центърът на Хавана, катедрали, площади, училища и болници са отлично реставрирани и толкова цветни, че туристите не спират да снимат с апарати и телефони. Всъщност до края на февруари са отчетени 1 милион чужди туристи, а за 2017 г са били 4.7 млн. Това, заедно със земеделието, е основно перо за приходи на страната.
Казват, че туристите от САЩ, предимно кубинци от Маями, са оставили през 2017 г. 650 млн. долара в Куба. Независимо, че Тръмп ревизира политиката на разведряване, която Обама успя да наложи в отношенията с „комунистическия остров“. Призивите „да се преосмисли пътуване до Куба“ е нова част от политиката за затягане на отношенията между САЩ и островната държава. Особено след онази „мистериозна серия от т.н. звукови атаки, които оказаха влияние върху здравето на 24 американски дипломати и семействата им“ в Хавана. Което не пречи самолетите от Европа да са пълни 6 месеца напред с туристи, които искат с очите си да видят „страната на Фидел“ точно сега.
В тази връзка наистина е забавно, когато при посещението в Капитолия, сградата на кубинския парламент (отворена за посещения с екскурзовод ), три девойки от Белград попитаха младата ни придружителка с отличен английски защо около тази толкова впечатляваща с разкош и великолепие сграда има и плачещи за реставрация старинни (от времето на испанците) домове, а тя отговаря с „а вие имате ли безплатно образование, здравеопазване и тази сигурност, която имаме ние?“. Защото парите от милионите туристи и развиващото се и за износ земеделие не стигат за покриване на всички нужди. Избрали са система, която дава
социални придобивки, с които се гордеят
и се страхуват да не изгубят
ако промените ги засегнат. Да се види на живо болница в Хавана означава да заплачеш при спомена за нашите държавни и общински здравни заведения. Да не говорим, че и лекарствата са на символични цени или безплатни с отбелязване в някакви тефтерчета. Лекарите и медицинските сестри отиват на работа с белите си престилки и личи, че се гордеят с професията си. От обявените за тази година 75 хил. места за студенти 40% са за кадри в здравеопазването, 22% са за педагози и 16% за технически кадри.
Няма информация за търсене на юристи, журналисти, социолози или политолози, които у нас са на мода. Без изпити се приемат класираните на състезания по математика, физика и химия, а тези които не са издържали приемните изпити, могат една година да се обучават в университетите и едва тогава да седнат на студентските скамейки. Нещо като пробация, както се казва.
Не може да не ни направи впечатление колко много внимание се обръща на децата и младежите. Във в.“Гранма“, официоза на Кубинската комунистическа партия, всеки ден пишат за бъдещето на младите кубинци, проблемите, решенията, които се предлагат и как могат да бъдат привлечени към науките, да участват в реформите на страната. За целта е създадена „Младежка асоциация“ с 43 хил. членове, които са до 30 г. и се занимават предимно с наука. Пишат, че „хората са свещени“ и „вниманието към тях трябва да е специално“.
Разработени били конструктивни програми за задоволяване на нуждите на 800 хил. кубинци, които „по държавен начин и с лични усилия“ могат да решат проблеми с жилищата, работата или последиците от циклона от 2017 г. Заради този циклон и загиналите тогава 10 човека парламентарните избори, които по принцип са на 5 години, са били отложени. Но на 11 март 7,4 млн. кубинци избраха при впечатляваща избирателна активност 605 депутати в националното събрание и 1265 делегати на 15 провинциални асамблеи, които ще се сформират на 25 март.
В Куба право на глас при избори имат навършилите 16 години, но гласуването не е задължително. От избраните 605 депутати 322 са жени, 13.2% са под 30 години и всички са с висше и средно образование. 287 души са избрани по пропорционалната система, но не Кубинската комунистическа партия е предлагала кандидатите. Разбира се, че повечето са членове на партията и тя е следяла процесите по издигането им по места.
Сред тях е и Раул Кастро, който е на 86 години и още миналата година обяви, че няма да се кандидатира за президент след 8 години на този пост. Избран е за депутат от Сантяго де Куба и ще участва в заседанието на 19 април, когато ще се избере новият председател на Държавния съвет, т.е. президентът на страната. Раул Кастро обаче ще остане до 2021 г. председател на Кубинската комунистическа партия и ще запази влиянието си в армията и мястото, което винаги е заемал там от началото на Революцията.
Депутат ще бъде и Мариела Кастро. Кубинската комунистическа партия е единствената „висша ръководна сила“ в страната и тя следва неизменно до наши дни социалистическата линия.
Помни се лозунгът на Фидел „Социализъм или смърт“
който тези дни видяхме само на едно място в Хавана. Изглежда странно, че предизборната кампания протичаше без рекламни клипове, рекламни плакати или листовки на кандидатите, няма митинги или масови събития, няма отразяване по националната телевизия и т.н. Само снимките и биографиите на кандидатите са поставени на публични места по кварталите в Хавана, а самите кандидати без много шум са извършвали срещи с колективи и местни активисти, които са ги издигали. На тези сбирки казват, че са представяли програмите и са посочвали конкретно какви ангажименти ще изпълнят, за да спазят обещанията пред избирателите. Обещанията са поети след изслушване на специални събрания исканията на предложилите ги за депутати.
Оказва се, че кубинците наистина не се чувстват принуждавани да гласуват, а приемат това действие като дълг. Защото се опасяват, че „ако се смени системата, ще стане лошо“, не пропуска да ни каже и Хорхе. Това споделят при разговор и други граждани на Хавана, които от разговори не само не бягат, напротив, чувстват се в свои води, когато заговарят непознати чужденци. И все с мисъл нещо да предложат, нещо да продадат, нещо „да спечелят пари“. Но никой от тях не знае кой ще е следващият им президент. Споменават слухове, че вероятен наследник на Раул Кастро щял да бъде Мигел Диас-Канел – инженер, бивш министър на образованието и настоящ зам.председател на Държавния съвет, човек от провинцията, за когото се знае малко, но е достатъчно, че е дясна ръка на настоящия президент. Това обаче не е новина, защото ТАСС го обяви още миналата година като
„предполагаем наследник на Раул Кастро“
Говорят и за настоящия външен министър Бруно Родригес, но все пак вдигат рамене при въпрос защо не са обявени предварително дадени кандидати. Някои смутено обясняват за поредицата от странни болести и смърт на лидери от Латинска Америка като „Чавес, Кристина, Лула“, които за тях са герои, но не разбираме „конспирацията“. Узнаваме само, че за експрезидента на Бразилия Лула се правят петиции с подписи срещу грозящата го присъда със затвор в родината му.
Непонятно е защо кубинците не се вълнуват особено кой ще е следващият им президент, но не крият, че за тях Фидел и Раул си остават онези личности със силна индивидуалност, които са белязали живота им с идеи, мечти и гордост, че са постигнали нещо. Надяват се да е млад и да запази социалните придобивки. Както и сигурността, на която се радват.
Хавана е безопасно място, без страх от кражби и насилие по улиците. За атентати и мигранти чуват само чрез телевизионните новини, когато казват нещо за Европа. За тях е важно, че Диас-Канел е млад (57 г.) и красив, от следващото поколение, онова след революцията и че е привърженик на приемствеността. Казва често, че „Куба няма да прави отстъпки от своя суверенитет и няма да преговаря за своите принципи“, което се приема като клетва в идеите на Фидел. По-младите се решават да споделят, че е „време да им се даде шанс и те да направят нещо, защото поколението на революцията вече е дало всичко“, но явно не са наясно какво точно трябва да правят. Затова пък се надяват, че след избора на президент заплатите ще се увеличат, ще се премахне системата за ползване на кубинския кук, която затруднява икономиката, ще расте достъпът до интернет и частният бизнес ще бележи повече успех с по-малко държавен контрол.
И сега има интернет, но не за всички. Мрънкат нещо като „имаме вече корупция, особено при проверяващите фермерите дали носят марихуана от провинцията за чужденците“, но не разбираме защо го споделят, не сме питали нищо по тази тема. „Промените да ги обмислят добре, да няма хаос и грешки, които да разрушат постигнатото“ са слова, които чуваме по-често, отколкото сме очаквали. Куба все пак има ръст от 1.7 % на икономиката си през 2017 г. и е успяла да реставрира онези американски автомобили от 50-те години на миналия век, които всеки турист неизменно се старае да наеме за тур из Хавана. От Русия са получили новите „Лади“ за таксиметрови услуги в столицата, а Китай е доставил автомобилите за градския транспорт в Хавана. Не могат да се оплачат от липса на
инвеститорски интерес от страна на Пекин и Москва
а тези дни се хвалят с първите кораби, които са изнесли по море продукцията на нов оловно-цинков комбинат. Не е трудно да се досетим кой е инвестирал 272 млн. щ. д. в тази промишленост. По-скоро е любопитно защо за изборите в Русия анализите в „Гранма“ не са обемни, както се очаква, но не са пропуснали да подчертаят, че „победата на Путин е очаквана, но няма да му простят на Запад, че постави Русия и своето име на челно място в заглавията на пресата по цял свят“.
А за многопартийната система са убедени, че тя няма място в Куба, защото „вижте Китай с едната партия къде стигна“ и така остават верни на „китайския почин“. Дали са прави? Бъдещето ще покаже.
Такава е Хавана днес – пъстра, проблемна, бедна, но заредена с надежди за съхраняване на достойнство и постижения, с вяра в силите и бъдещето си, раздаваща се за децата си и убедена, че Латинска Америка е на прав път, особено Венецуела. Нищо, че няма тоалетна хартия по магазините на страната и че инфлацията „трудно се охлажда“. Във „Файненшъл таймс“ пък казват „жалко е, но това е Куба днес“.
Въпросът е кой греши в оценките.