АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Тъга

Иван Габеров - 28 март 2018

Като преглеждаше коментарите под клиповете си в Ютюб, Иван Габеров ту изпадаше във възторг от добри идеи, ту се смрачаваше от неуместни думи и местна простотия. Амплитудата на представите му подскачаше и се гмуркаше или към небесата, или под повърхността на блатото, в което напоследък му се струваше, че съществува.

Тази пъстрота си беше баш нашенска и ако трябваше да е по-откровен или най-малкото по-правдив, Габеров трябваше да приеме този факт от родната действителност. Но такава по­зи­ция го дразнеше с отсъствието на оригиналност и той, някак ес­тес­твено за себе си, се стремеше да е по-встрани от нея, а и от асо­­циациите й. Вероятно поради това Габеров не се зарадва на ста­рия виц за Свети Петър, портите на Рая и пияния шофьор, който карал всички да се молят го­рещо докато ги вози, а в също­то време – и за чинният свещеник, който зах­вър­лял други в дрям­ка от ску­ка­та на проповедите си.

Усе­ща­нето, че народът ни е ментално смазан и психически обременен, обаче, си оставаше като вкус от насе­ко­мото „миризливка“, слу­чай­но попаднало в хапката от зелена са­ла­та и този нат­рапчив при­в­кус на безнадеждност кривеше ли­­цето на Изда­теля в болез­не­на гримаса.

Безсилен да открие нещо свежо в представите си за този кон­текст Габеров си направи силно кафе и топлейки дланите си с чашата излезе на моравата сред Имението.

Врабчета край улуците отдавна нямаше, а свикналите на су­ха служебна храна шест ко­така скочиха да мяукат жално, макар от ежед­не­в­но преяждане то­ва упражнение да им тежеше. Нега и безсилие пъл­зяха с ниската мъгла, която не щеше да си ходи, както и самата зима… Ситуацията беше толкова по британски мрачна, че дори накара Из­дателя да погледне към пейката в парка за някой от­ровен от шпи­онски напън, но въображението на британските служби все още не бе сти­гнало чак до тук.

В такива часове Габе­ров отваряше жизнерадостната си книжка: „Корона от лъжи. Прит­чи за хора и политически влечуги“ и се разсмиваше сам, раз­ве­селен и тонизиран от спомените си. Така и се опита:

23 април 2005 г.

Снощи, докато откарваше майстор Руси до Балван, на Га­беров му се стори, че човекът е притеснен. От дума на дума бай Руси изплю камъчето: Ето, иде Великден, а той все не може да съ­бере една кошница яйца, защото съседът му Христо Лудия все изпреварва стопанина и ги събира преди него. Габеров, който нас­коро беше открил, че Краси Алфата му е сменил турбокомпресора и диференциала на джипа със стари, за да продаде не­говите, докато уж само сме­нял маслото на двигателя, също бе­ше вдигнал ръце от мошеници и къде на майтап, къде от отчаяние, по­съветва Руси да остави тази вечер в по­лога на кокошките бе­лежки с над­пис: „Христо, не ми кради яйцата“!

Най-неочаквано, докато на сутринта бай Руси се качваше при Издателя, за да отидат на работа, пред двамата цъфна въпросният Христо и недоволно се обърна към Руси:

– Ти защо ме обиждаш, че ти пипам яйцата?!

– А ти как разбра? – контрира го майстор Руси.

В това време, като видяха Издателя, на центъра на селото ба­­­­бите от местния драм състав, с които той беше в най-топли от­но­шения, го наобиколиха…

…За 14 години, с дълбоко съжаление си помисли Габеров, повечето жени от състава си отидоха. Намаляха, дори тук-там изчезнаха напълно, хората по се­лата. Само… странно как, измамни­ците във властта стават все повече и все по-нагли, но си остават с манталитета на кокошкари.

Нега…, тъга…, мъгла…, България???

 

Д-р Иван М. Габеров е роден на 10 март 1964 г. в гр. Сопот. През 1983 г. завършва ТМТ „Ген. Владимир Заимов“ със златен медал. През 1990 г. става магистър по история във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Управител и едноличен собственик на издателствата „Елпис“, „Е“ и „Габеров“. През 2015 г. защитава дисертация по социална психология в СУ „Св.…

Вашият коментар