На 4 октомври 2010 година пред посолството на САЩ в София e открит паметник на американските летци, загинали в небето на България през Втората световна война (1).
…В церемонията по откриването на паметника участва Националната гвардейска част на България. Изпънати снажни български момчета в безупречни гвардейски униформи отдават чест и почит на американските воини…
…Американският посланик Джеймс Уорлик говори за високата цена, която са платили американските момчета. Загинали са 159 офицери и сержанти. „Младите мъже, които почитаме днес…“, продължава словото си г-н Уорлик… Почитаме, да, почитаме, г-н Уорлик…
…Гвардейският духов оркестър на Българската армия е тук и е готов с траурен марш да се поклони пред падналите в битката с българските летци. И в изпълнение на своя дълг да избиват мирното население на София… Поклон, да, поклон, г-н Уорлик…
…“Какво по-подобаващо признание за тези мъже от това, че сега, на тази церемония, ние стоим рамо до рамо като съюзници…“, продължава вдъхновено американският посланик. Признателни сме, да, признателни сме, г-н Уорлик…
…И българските депутати, дошли за церемонията, са обзети от почит, поклон и признателност към тези мъже, изпълнили своя дълг да убиват, осакатяват и разрушават вражеска България. И гордост може би изпитват, кой знае, логично е, че вече са съюзник на великата американска страна…
…“Ако сме стигнали толкова далеч, колко ли още можем да постигнем заедно?“, си задава Уорлик този естествен въпрос. Далеч стигнахме, да, далеч стигнахме с вас, г-н Уорлик…
…“Вярно е, далеч сме стигнали“, сигурно повтарят в душите си бившият еврокомисар Миглена Кунева, министър на образованието Сергей Игнатов и зам.-кметът на столицата Минчо Герджиков.
И как няма да е далеч, въздишаме ние, които си спомняме този паметен ден, след като потомци на избитите българи коленичат и слагат цветя за упокой и увековечаване на смелите и героично загинали американски бойци, хвърлили смъртоносните бомби…
…“И колко ли още можем да постигнем заедно?“, кънти американският въпрос в душите на българите, дошли тук, в този празничен момент. Много можем да постигнем, мислим си ние… Ще се бием срещу когото ни посочат. Ще благодарим на когото ни посочат. Ще скърбим за когото ни посочат…
…“Да помнят е това, което живите дължат на мъртвите“, не спира със своите искрени думи г-н Уорлик…
…И всички българи, дошли на церемонията слушат с топли чувства словото на американския посланик и разбират и запомнят каква почит дължат на тези мъртви…
* * *
(1) За периода от 1941 до 1944 г. жертвите от англо – американските бомби в България са 4208 убити, починали от рани и безследно изчезнали и 4744 сериозно ранени. Само в София са избити 1243 души, осакатени са 1355 и и са разрушени над 5300 сгради.
30 март 1944 г. На този ден е извършена най-тежката и опустошителна бомбардировка над България през Втората световна война. София е връхлетяна от 450 бомбардировача, придружени от 150 изтребителя.
Особеност на американските атаки е практиката им да пускат осакатяващи микробомби c вид на лакомства, играчки и писалки, с цел да бъдат поразявани най-вече деца.
