Автори

Иван Габеров

Иван Минчев ГАБЕРОВ е доктор на общественокомуникационните и информационните науки с дисертационен труд „Психологическата парадоксалност на историята в богомилски кон­т­екст“; доктор по психология с дисертационен труд „Отвъд християнската представа за саможе­ртвата“; магистър по история.Член на СБП.

Роден на 10 март 1964 г. в гр. Сопот. През 1983 г. завършва ТМТ „Ген. Владимир Заимов“ със златен медал. През 1990 г. става магистър по история във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Управител и едноличен собственик на издателствата „Елпис“, „Е“ и „Габеров“. През 2015 г. защитава дисертация по социална психология в СУ „Св. Климент Охридски“ на тема „Отвъд християнската представа за саможертвата“. През 2019 г. защитава дисертацията „Психологическата парадоксалност на историята в богомилски контекст“ и  придобива научна степен „доктор на науките“ в професионално направление „3.5. Обществени комуникации и информационни науки“.

Автор е на 21 книги, между които монографиите:

Откровението на Последния, За Същността“, София, Български писател, 2009, ISBN 978-954-776-3;
„Митология на успеха. Аксиомите на Последния“, София, Български писател,2011, ISBN 978-954-443-87-91;
Алхимията на живота. Притчите на Последния“, В.Т, Абагар, 2013, ISBN 978-619-168-056;
Регулативни функции на социалните представи“,2019, Епринт АБВ, София, ISBN 978-619-7545-14-2;
Възникване и исторически функции на християнските представи“, 2019, Епринт  АБВ, Со­фия, ISBN 978-619-7545;
Ренесансови представи за саможертвата. Постмодерната християнска цивилизация“, 2019, Епринт АБВ, София, ISBN 978-619-7545-10-4.
Религията като изследователски проблем“, 2020, Епринт АБВ, София, ISBN 978-619-7545-03-6; (ISBN 978-619-7545-02-9, pdf).
„Богомилските религиозни и социални представи“, 2020, Епринт АБВ, София, ISBN 978-619-7545-00-5; (ISBN 978-619-7545-01-2, pdf
Богомилското присъствие в колективната психика“, 2020, Епринт АБВ, София, ISBN 978-619-7545-08-1; (ISBN 978-619-7545-09-8, pdf).

 Участва в колективните монографии:

Творческите предизвикателства на критическата психология“, 2017, УИ „Св. Климент Охридски“, ISBN978-954-074323-3;  статия „Богомилство и кабала“ – от стр. 218 до стр. 276.
Религията – осъзнат опит“, 2019, Епринт АБВ, София, ISBN  978-619-7545-16-6, pdf, статия „Религия и опит“, от стр. 48 до стр. 110.

Има публикации в периодичен печат:

Статия „Битие“, сп. Везни, 5/2013, от стр. 9 до стр. 21.
Статия „Богомилски рефлексии в българския национален характер, сб.„Исторически четения“, Андари, 2019,

Автор и на:

Въпроси, 1990, 2001, 2004, 2009, 2012.
Шезлонг за самотници, 1992 (роман).
Хронологична енциклопедия на света в 7 тома, 1994, 1995, 1999 (в съавт.).
Речник на чуждите думи…, 1996, 1998, 1999, 2000, 2001, 2003, 2005, 2009, 2011.
Български енциклопедичен речник, 1999, 2000, 2001, 2003, 2008 (в съавт.).
Светът след Иисус, 1999, 2000, 2001, 2002, 2003 (енцик­л. в съавт.).
Съвременна българска енциклопедия в 7 тома, 1994, 1996, 1999, 2003, 2005, 2009 (в съавт.).
Учебен тълковен речник, 2000, 2002, 2004, 2006, 2009.2013
Учебен речник на чуждите думи, 2000, 2002, 2004, 2006, 2009, 2013
Корона от лъжи. Притчи за хора и политически влечуги, 2005, 2008.
България каквато я видях, 2004, 2006, 2008, 2010, 2013 (албум).
Български енциклопедичен речник в 2 тома, 2011 (в съавт.).
Православните български манастири, 2004, 2006, 2008, 2010, 2013 (албум в съавт.).

За контакт: imenieto@gmail.com

Част пета. Пунта Мара08 март 2021Повест за времето - И стигаме, скъпи събеседници, до най-увъртяното не­що в живота. До въпросът за избора. До това, имаме ли изобщо право на избор, или сме жертва на странични об­с­тоятелства, вихрещи се неконтролирани от нашата воля, а и извън нас? И за това със­то­яние на разговора ни вина носиш…
Част четвърта. Синджир марка04 март 2021Повест за времето То е ясно, че нямаше разлика между Църквата и Дър­жавна сигурност. Ама го бяха измислили умно, как да го ползват общото благо. И едните и другите. Щото зада­чата им обща си беше, само ме­тодите им бяха различни. И едните, и другите, все в­ кошарата искаха да ни…
Част трета. Подслушан живот28 февруари 2021Повест за времето - Нещо мълчиш, господин Бояджиев, умисли се ся­каш? - Така е, бай Русе. И има за какво. Ама те слушам… - Чудя се и аз, как да го продължа тоз разказ? И как главното да не изпусна? Щото очевидното най-трудно се обяснява. Както за въздухът си не…
Част втора. Името и в името…24 февруари 2021Подслушан живот Повест за времето И пак на втори януари, но осемдесет и пета година. Но ни вди­гат по тре­вога. Пак сняг вали. И трупа пак. Из­на­ся ме се, като диви прасета, в Управлението в Тър­ново. Ни­кой не обяснява ни­що. На­реждат пълна бойна готов­ност. Дългото оръжие раз­да­ват… Автомати ли, бай…
Подслушан живот20 февруари 2021Повест за времето Част първа. Наедно, но… Гледам новините снощи и само думата ка­таклизъм повта­рят. Наводнения, откъснати села, мостове пов­ле­че­ни, бедствие… Какво тол­кова? Не природата е настъпила, хората са отстъпили ед­ин от друг и ги е страх по сами да живеят. Защото власт да ги брани няма. Тя е за…
Смъртен срам16 февруари 2021И като започна една… Обесване след обесване. И все на въз­растни жени, по на над осемдесет години и от­горе. Повечето в Ново село, но и в Балван. Не една-две, много. И продължава. Няма бележки, нито са се оплак­вали на някого. Въжето и край! Мор повсеместен на са­мот­ни бабички! На немощни,…
Порядък12 февруари 2021И съм чувал, че като възникнат в село проблеми, конфликти между семейства или за граници на нивите – отиват хората при старците. Толкоз препатили и преживели са тези, че направо са си лепнали на челата думата мъдрост. Вместо да харчат пари по съдилища и за адвокати, хората питат тях. А…
Иван Зелето08 февруари 2021Не всичко е пари, Любчо! Не са парите мерило. И цел не бива да са. Друга е маята на живота. От друг извор му живата вода тече на него. Душата първо, после Момона ‒ кат щеш, го храни и него. Но и двете не става. Примери много знам. На едно…
Борци народни31 януари 2021Раз­па­ли се бай Руси и взе да обяснява на Любо Бояджиев вер­сията си за социалната йерархия по време на соца, но и за каквото друго му идеше отвътре. …Ко­н­такти започнах да търся с ак­ти­вни бор­ци. Да раз­бе­ра с какво са те по-по от мен. Какво ми е липс­вало, и като…
Представителна социология27 януари 2021Има един случай, който не е много-много за пред хора.  Ама показва, че разлики няма много. И въпрос имам към компанията: - Туй нещо, лакомията, очи има ли и къде са й скри­ти? - На дупето, бай Русе! – отвръща Любо Бояджиев. - За туй е казано: „Гъз глава затрива“!…
Игра на възможности23 януари 2021  И не учи за доктор отличникът, а синът на активния борец, или на партийния секретар. И за инженер е така. И за каквото щеш е същото. Възможностите са ограничени, потребностите и те. Но не за всички. Има си избрани. Но минават 50-60 години, а ма­­­сово - доктори нищо не…
Напред, науката е слънце…19 януари 2021Има една песен, която поне двайсет пъти в годината ми кън­ти в главата, и тя е „Върви народе възродени“. И най-вече заради онова:  „На­­пред, науката е слънце“. И тъй. Пеем я така тази пес­ен, и двете училища в село, с байраци, с духова музика, че ни из­п­ра­ща с овации насе­лението…
Иванов ден15 януари 2021– И да ти кажа, г-н Главен, кат има и радост, кат дойде и из­питание - дър­жа се спокойно. Умерен съм. Ама в годината ед­ин ден има, когато рева. Не видимо, не да скимтя! Лиги не! Ду­шата ми се раз­дира от до­лу нагоре и на обратно, а сърце да стис­кам…
Кокошка07 януари 2021Отивам на пазар в Севлиево. Моят син с мен. И първата му приказка – купи ми кебапчета и две филийки хляб, после ще оби­каляме. Пък там - юргани, гащи, гу­ми, машинки всякакви, – битак. От пиле мляко. Търсим от къде ми­рише на скара. Вървя аз покрай сергиите – шушляци, анцузи,…
Кърпел03 януари 2021  Момчето - на двайсет и една-две години. Пълничко, носи на бой. Бийш и не та боли ръката. Обаче, към края на деня разбрах­ме, че тъй няма да стане. И - с едни кърпелчета от дрян, като го по­ч­на един оперативен, чак са уплаших. Викам – тоз умря. Ама все…
Нямане и имане28 декември 2020Мам­а беше много набожна, тати беше безверник. И на ко­му­­нистите не вярваше и на поповете също. Като почина мама, на по­гребението й дойдоха над двеста човека, хем преселници бя­х­ме в село. Изненадах се. А тати залиня, смали се набързо и се ум­ъл­ча трай­но. Той като си отиде, десетина години след…
Съпротива24 декември 2020  - Той дъщеря има баща ми, обаче повече момчето му на сър­це, – подхвана бай Руси реабилитацията на баща си. Че някак тъжно му бе да прочете притчата на д.н. Габеров „Заклевам те“, която свършваше без оптимизъм. А и баща му не се предаде из­веднъж. Бори се мъжки, с…
Заклевам те20 декември 2020- Заклевам те, синко! Помогни на сестра си! На детенцето ми помогни! Спаси го! Нямам толкова пари. Никога не съм имал тол­кова. Само ти можеш да помогнеш на сестричката си… Събери ги от където можеш. Помагал си на мнозина. Сега трябват на нас, веднага ни трябват. Ще дойде човек да…
Предколедно17 декември 2020Наивно бе да приемем, че у Любо Бояджиев беше възмож­но да възникне, а още повече неусетно да се развие раздвоение на съз­­­нанието. Той беше непоклатим в навиците си. (Неза­ви­симо че светът се раздираше между стра­ха от коронавируса и страха за бъдещето, свързван с пораже­нието на Доналд Тръмп.) Първо, защото съзнанието…
Екзистенциално12 декември 2020- Кап, кап, кап… - звучеше пълният с листа непочистен улук пред веран­дата на Любо Бояджиев, преливайки от дъждовната во­да. - Пук, пук, прас… - му отвръщаше с високомерно самодо­вол­ство огънят в камината насреща. - Мър, мър, ъъъър… - кефеше се и котакът в скута му. Само в душата на…
Дух и материя22 ноември 2020Откъде и кога небето притъмня толкова, че направо затисна душата на Любо Бояджиев под ръмящата си, сива като камък тежест? Не стига, че днес, в почивния си ден, и без друго беше решил да се натовари противоестествено за същността си – да прочете поне десет стра­ници от последната книга на…
Шайзе17 ноември 2020– Шайзе, шайзе, – повтаряше си на чист немски език, с ак­цент от хасковската езикова гимназия, Любо Бояджиев, докато оч­и­­те му бодяха мъглата по пътя за Кърджали. Не стига че авто­мобилът не му беше по мярка, ами и тази извънредна пътна обста­новка го караше да се чувства като надя­нал вълнен…
Промяната15 ноември 2020И като светна едно ноемврийско слънце – затопли душата на Любо Бояджиев с магическата си енергия, продължи да го огрява някак отвътре, да го пречиства и оздравява, да го променя и за­режда със сила и вдъхновение. Колко ли му трябваше на нашия ге­рой, че да промени негативните нагласи, които го…
Самотният човек   09 октомври 2020Мрачно и дъждовно беше в душата на Любо Бояджиев. Тол­кова му беше непривично, че съзнанието му си спомни отня­къде стихотворението на Борис Христов „Самотния човек“ и за­почна да го върти в главата му, която туптеше от напрежение, а челото му браздеше с гримасата на непоносима болка. – Дори домът ми…
Нямо небе03 октомври 2020  Нямо небе, димна мъгла, по клоните пусто. Жадна вода, мъртва трева, суха локва от чувства. Жилав пейзаж, жалък типаж на отминало случване. Кой е това, който бели кора от стъблото на ужаса? Спри да мълчиш, виж и прости, върни ме у Себе Си Господи! Има какво с твоята мощ…
НАЧАЛО08 септември 2020I.               Въжета... Тръгват от краищата на леглото, от масата, от пода ... към гърлото на бутилката. Опасват я. Продължават към по-високите бутилки. И по-нагоре ... Всичко плува. Мама казва, че течността и Бутилките са затворени в още по-голяма Бутилка. И тя ... Нашият дом…
Психологическата парадоксалност на историята - лекция на д.н.…21 март 2020[embed]https://youtu.be/NzvNnAyL9cs[/embed] "Психологическата парадоксалност на историята" - лекция на Иван Габеров, доктор на общественокомуникационните и информационните науки, доктор по психология София, май 2019 г.
Психологическата парадоксалност на историята в богомилски контекст01 юни 2019[embed]https://youtu.be/3ysXA49Wb00[/embed] Участие на д-р Иван Габеров в „Български исторически четения 2019“ - „Зов Български“ Национален природонаучен музей, София 12 май 2019 „БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ“ се провеждат от 2014 г. в София с домакинството на Национален етнографски музей, Национален природонаучен музей, КТ Подкрепа, а през 2018 г. и в Морско казино –…
Богомилското присъствие в колективната психика (десета част)22 май 2019Универсалното и специфичното в българското светоусещане Изправени пред великата истина за предците си, ние се умълчаваме. Ритуалните български самоубийства и мистичните възкресения на българите ни зареждат и със страх, но и с презрение към действителността, в която тяхната могъща същност е принудена да съществува днес. Няма друг народ на света,…
Богомилското присъствие в колективната психика (девета част)18 май 2019Универсалното и специфичното в българското светоусещане С други думи, ако приемствеността в Мисията на Петър Дънов е не само национална, но и цивилизационна, Боян Боев предлага едни наистина уникални паралели между богомилското и дъновисткото „сектантство“, както ги анатемосва официалната Българска православна църква, и автентичните християнски усещания в руското „сектантство“, философия…
Богомилското присъствие в колективната психика (осма част)16 май 2019Универсалното и специфичното в българското светоусещане „Доколкото човешкото съзнание има способността да се възвръща към най-ранните стадии на своето развитие, то даже у люде с научни представи за света битува нещо от преднаучното, от безсъзнателно-художественото, от обредно-ритуалното, запазило се в съзнанието от детските години“ (Зарев, 1983, 154 с.). В най-общ…
Богомилското присъствие в колективната психика (седма част)11 май 2019Богомилските измерения на българските представи Както вече споменахме, именно интригите и конспирациите на британско-венецианската клика създават условията за преразпределение на световното богатство чрез световни войни. Във вихъра на световните конфликти присъщата на българите богомилска идея за свобода чрез социална справедливост и за споделена братска любов е окървавена и обезсилена. Това…
Богомилското присъствие в колективната психика (шеста част)08 май 2019Богомилските измерения на българските представи „Народностният характер е до голяма степен фикция, въображаема и мислена величина. Той съществува на теория и се конструира от отделни характери. Поведението на отделни индивидуални характери ни дава основание за изводи относно народностния характер. Откриваме нему присъщото в отделни лица, в хора, които съставят една…
Богомилското присъствие в колективната психика (пета част)04 май 2019Особености на българския национален характер Демократичността на българина, поради състоялите се исторически и личностни избори, е сложна черта. „Бенковски прозря, че демократичността на българина е най-проявима в условия­та на пряката възможност за общуване, за състоянието на четири очи, но тя се размива в по-обширен социален контакт и почти приключва на…
Богомилското присъствие в колективната психика (четвърта част)01 май 2019Особености на българския национален характер В официалната историческа наука, както и в политологията, която прави бързите си крачки след европейските революции в средата на XIX век, се говори за това, че: „Традиционността започва да се разрушава. Основният остатък от това време е копнежът по задружност у българите. Но задружност не…
Богомилското присъствие в колективната психика (трета част)27 април 2019Особености на българския национален характер Колективното несъзнавано, в недрата на което е запечатана тази представа за историческото и свързаните с него религиозно, цивилизационно и етническо, довежда народа ни до суеверно неприемане на определени официални постулати за историята на българите. За българското светоусещане и самооценка представата за една локална държавност, колкото…
Богомилското присъствие в колективната психика (втора част)24 април 2019                         Особености на българския национален характер Там, на Волга, много преди русите, живеят и съществуват хуно-българите на Руа, Атила и Ернак, от българския правителски род Дуло. След тях са българите от Старата Велика България,  по- после българите от Кубратовата…
Богомилското присъствие в колективната психика (първа част)20 април 2019Особености на българския национален характер Обичайното отношение към така формулирания въпрос отвежда редица автори към опит да изтъкат с нишки от три различни цвята сложното като палитра и украса платно на българската душа. Устойчивата представа за три компонентната амалгама, от която божиите ръце и най-вече, историческата случайност, тъкат българската нация,…
Иван Габеров: Все повече ставаме жертва на западната…14 януари 2019
Стари притчи. За зелника и знанието22 май 2018 В един незабравим майски следобед Иван Габеров посрещаше гости в „Имението“.Той беше опънал огромна трапеза – нещо характерно за всеки българин, който посреща в дома си чужди и наши гости. Върху масите жената на бившия кмет, кака Ванчи, беше разкъсала едри парчета от изключителния български традиционен зелник – разнасящ славата…
Стари притчи. Заколение.20 април 2018Раззелени се Родината, дори ланшните пожарища бодро светна­ха в резеда. Старият черен щъркел долетя с поколението си и кацна в огромното гнездо до бента пред Имението на Габеров. Отвсякъде напираха живот и оптимизъм, само с Батето не беше така. Дали от възрастта, или по-вероятно от наближаващия Гергьовден, сърцето на този…
Иисус05 април 2018  „У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха." Йоан 1:11. Стремежът на Иисус да помири чрез любовта цивилизаци­ята на човека и Същността, обитаваща тялото на човека, не била разбрана, нито Той Самият бил оставен да извърши това по­мирение по начин, извън контекста на Кръстната Си смърт за…
Стари притчи. Република или монархия01 април 201802 април 2005 г. Макар и в началото на април, тази сутрин беше доста студена. Переса не можа да напълни чайника с вода, защото външната му чешма бе замръзнала, а вътрешна той нямаше. От няколко дни у тях квартируваше бригада турци, които строяха една от къ­щите в Имението на неговия…
Тъга28 март 2018Като преглеждаше коментарите под клиповете си в Ютюб, Иван Габеров ту изпадаше във възторг от добри идеи, ту се смрачаваше от неуместни думи и местна простотия. Амплитудата на представите му подскачаше и се гмуркаше или към небесата, или под повърхността на блатото, в което напоследък му се струваше, че съществува.…
Стари притчи. Костелив орех21 март 201826 март 2005 г. Тази сутрин Иван Габеров се беше покачил на скалите над Емен и, търсейки прозрение, наблюдаваше от високото селото и природата наоколо. Компания му правеше дребното, с космати дълги уши и остра му­цу­на, куче на Пъчо, което носеше характерното име Герой. Някой беше захвърлил Героя на улицата…
 Тишина18 март 2018  Тази сутрин тишината беше непоносимо тежка. Като гигант­с­ка вълна тя връхлетя и помете съня на Пъчо, изтръгна го от бър­логата му и го метна, рано-рано, пред прага на затворената кръч­ма. За миг, преди да се освести от този мощен поток без­звучие, мистър Пъч ка­то че ли дори чу, как…
Пред всеки от нас03 март 2018В утрото на празника по една телевизия видях с радост  две наследнички на Левски. Но както е редно за български журналисти, не забравиха да попитат за убития ловешки ратай. Никой не запита: „Левски биволи ли е продавал в града, или е бил изобличен с чужда булка, че е бил там?…
    Стари притчи. Сега е времето01 март 2018  Днес, 1 март 2018 г. Иван Габеров не можа да излезе от Имението си в Емен на главния път, за да се срещне с приятелите си от Клуб 24 май в София. Докато разриваше с подръчни средства пътя от снега, за да обърне и да се прибере вкъщи Издателят…
Нови притчи. Трети март26 февруари 2018  В навечерието на деня на Освобождението Батето и Пъчо мръзне­ха пред затворената врата на кръчмата, както руските вой­ници – по пътя за освобождение на София. Беше им толкова замръз­на­ло, че всеки поотделно не си спомняше как­во прави там, а се на­дя­ваше другият да знае. Утрото пръскаше в лицата им…
Иван Габеров: Ние, българите, между това, което сме,…21 февруари 2018[embed]https://www.youtube.com/watch?v=i3riu3s_svM[/embed] Оцеляването е  класическа българска добродетел,каквото и да  говорят в отрицателен смисъл другите за нея, казва писателят и издател Иван Габеров в интервю за ямболската телевизия "Диана кабел". Оцеляването ни позволява да имаме шанс, да имаме възможност, да имаме перспективата да се себепроявим. Ние нямаме това земно щастие да сме…
Приятелски огън18 февруари 2018Иван Габеров беше унил. Екът на абсурдна стрелба между приятели смущаваше дълбоко духа му. В безсилието си да поправи стореното той по­сегна към книжката си „Корона от лъжи. Притчи за хора и поли­тически влечуги“ и намери текста, провокиран от „приятелския огън“, който уби наши сънарод­ни­ци в Ирак,  от 12 март…
Стари притчи. Социализъм16 февруари 2018  Иван Габеров беше далеч от дома си. По-точно бе далеч от света. Съдбата го беше довела в самата пустош – град Сеново. Всъщност град нямаше. Издателят, недоумяващ, стоеше пред един голям камък, захвърлен насред полето, сред хиляди декари магарешки бодил. Но върху камъка пишеше: „На това място на 5…
Нови притчи. Шантава работа12 февруари 2018  Шантава работа – мислеше и си говореше шепнешком баба Кера. Нито зима, ни пролет. Мазало някакво. Обърка и кокошките – кълват жито, а яйца – йок… Че и петелът някак небрежен към тях стана, дори кукури­га­нето му изтъня и пресипна. Ама инак се не дава, пристъпва, пъ­чи се, че…
Стари притчи. Победата10 февруари 2018Тинко се препичаше на бледото утринно слънце пред кръчмата на кака Ванчи. Главата го въртеше от снощи и някак неволно очите му си сто­яха затворени. През клепачите си терминаторът на алкохолни градуси до­лавяше блясъка на светилото. Представата за кръглата му форма не­волно го пренасяше към познатото кормило на Камаз. Някога,…
Нови притчи. Сън04 февруари 2018И мъдреците спят. Прак­тично – мисълта им витае в ре­ал­но­ст­та, а тялото в постелята. Така и нашият герой, чрез съня движеше реалното. Ето, сега, насреща му, в златисти одежди на среб­ристи точки – иде жив Светец. Чист, светещ с божествена същи­на, но ни­кой освен Мъдрецът не го забелязва. А светият…
Нови притчи. Джендър29 януари 2018Мъчително е да общуваш с интелигенцията – изпъшка на ум Мъд­ре­цът. Слушат словата си в нехайство за останалите. Един спряга джен­­др­ите, друг държавата; някой – религията… Веселба на самот­ни­ци. Селфи на умо­рен от себе си народ.  Някак потиснато Мъдрецът се усамоти в себе си, докато душата му се подрусваше по…
Нови притчи. Котаракът26 януари 2018Иван Габеров примижаваше с отслабналите си от нощ­но писане очи към студеното януарско слънце. Изгревът све­теше болезнено - на­щър­бен от кристалите на мразовития ора­н­жев въздух. Все пак, някак в дъното на вечната си душа прероденият мъдрец долавяше топлия ручей на знанието и убедено чакаше положителния духовен знак, както някога, в…
За същността и отговорността14 януари 2018  Понеже отдавна се опитвам да представя неудобството, което изпит­вам от представата за българина, която прониква и в ежедневието, и в думите на приятели от клуба, посегнах към инструментите на хибридната техника, за да създам този текст. Чрез поезията ще пресъздам духа, чрез анализа – ду­шата, а на критиката ще…
Венецианската болест14 март 2016[embed]https://youtu.be/KbDTafJ1zEU[/embed]   Д-р Иван Габеров в предаване на кабелна телевизия ВИДЕОСАТ, Велико Търново.
Иван Габеров: Алхимията на живота е превръщането на…21 февруари 2014  - Да започнем с няколко думи за Вас, казани от Вас. Човек, който се опитва да се опитва да превъзмогне етническите си и религиозни представи, както и научните си занимания, и да се довери на същността, която му подсказва някаква друга по-интимна и по-сакрална истина. Аз съм завършил история,…
Митология на успеха10 януари 2011В „Митология на успеха“ ще възприемем и доразвием идеята, че Бог е част от мълнията на проявление, а също е проява на висша синхронност в битийната действителност, а не изначална точка, която се е самовзривила от нищото. В тази мълния на проявлението се включват създателите на непроявената Вселена, на проявената…
Корона от лъжи. Притчи за хора и политически…10 януари 2005Историите в тази книга са неразделна част от токшоуто „Дим над водата“, излъчвано по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. Всеки разказ представлява финално обобщение на обсъжданата в предаването тема. Съчетавайки елементи на гротеската, политическата сатира и „битовия реализъм“, Иван Габеров успява да синтезира по един изключително оригинален начин всички…