Темата „Скрипал“ е опит светът да бъде въвлечен в студена война, ако разбира се успее да се запази в граници и да не се превърне в гореща. Това естествено е повод, то не е истинска причина за породеното напрежение. Но е и отдушник… Вече доста време светът се занимава с тази тема. Министър – председателят на страна – член на ЕС, която в момента напуска Съюза, прави опит  да демонстрира солидарност към себе си и държавата си. Солидарност, за да извлече повече ползи от раздялата на Великобритания с ЕС  или солидарност за да закрепи собственото си положение вътре в страната е идеята на Тереза Мей? Защото отрицателните ефекти от Брекзита започват да дават плодове.

Актът на солидаризиращите се  е псевдосолидарност. Солидарност за какво? Солидарност по принцип? Солидарност към съюзник? Солидарност на ЕС към страна, която  го напуска? Солидарност по право – някой може да си я позволи –  без прозрачност и без огласяване на „сериозните доказателства“, с които са „запознати“ само избрани…Или солидарност срещу? Основата на този акт  стои на повърхността на недоказани до този момент твърдения, а най-вероятно на стремежа за изолация на една държава, на един лидер.

Вероятността е сложно нещо…

Вероятността за виновност на Русия е равна на вероятността за невиновност. Прибързаното солидаризиране по принцип е неразбираемо, ако се имат предвид многобройните неразгадани  световни шпионски скандали, но е разбираемо като реакция на хора, които се обедииняват по принцип „срещу“, поради страх от нещо.

Да, никой няма право  да използва химическо оръжие. Но нека не се предпоставя вероятността за използването на „новичок“, защото нейната  истинност или неистинност е съдбовна. Тя е унищожителна и ако днес се говори за двама души, утре може да се говори за много повече… Ако днес се говори за една страна,  със сигурност утре ще са много повече…Ако днес се отзовават посланици и гонят служители на посолства, какво ще стане утре?

Изолацията на Русия на всяка цена също може да се нарече псевдоизолация. Много страни макар да подкрепят санкциите срещу Русия, достатъчно добре се справят с търговски и други сделки с руски компании или с посредници, защото светът се нуждае от Русия. Светът се нуждае от Русия по различни причини. Но вместо да се опита да намери решение на проблемите по  приемлив начин, част от този свят се плъзга по най-наедекватния, но най-ефектен за лъжовно самочувствие начин. Ако за Великбритания това е ход очевидно от съдбовно значение, то неясно защо в него се въвлича целият Европейски съюз.

Тревогата ми е за ЕС. С изфабрикуваните /не/доказателства на службите на Тереза Мей се поставя на карта политическото бъдеще на ЕС. В момент, в който ЕС  трябва да остане силен на фона на раздиращите света проблеми, на фона на небалансираните  вътрешни за Съюза политики, на фона на неблагоприятните икономически параметри на развитието, той се съсредоточава върху теми, които  го поставят на глинени крака.

Псевдосолидарността срещу Русия и псевдоизолацията на Русия могат временно да засенчат надигащата се вълна на преразпределение на територии, ресурси и блага, но това вероятно няма да трае дълго.  Емоционалната риторика на готовите за революционни действия срещу Русия представители на някой страни  ще помогне на някои от тях да изтъргуват тези си действия, но не за дълго. Европейският съюз има изключително важни теми и задачи, върху които трябва да съсредоточи усилия в момента. Наближава 2020 година и е време лидерите на Съюза да дадат анализ на Стратегия „Европа 2020“. Най-вероятно резултатите в този анализ ще покажат аналогия с  анализите на Лисабонската стратегия. Времето за осъзнаване на истинските проблеми изисква стратегически поглед и решения, които не конюнктурно се занимават с един или друг шпионин, а се съсредоточават върху изпълнение на принципите от  създаването на ЕС, принципите от годините на силните позиции на ЕС, когато ЕС се разглеждаше  не като съюз на структурите, а съюз на гражданите, от периодите, когато солидарността имаше истински измерения и политиките на сближаване действаха истински в интерес на всички страни. Време е шпиономанията да напусне пределите на разумните политики, а който не може без тях, да намери друга територия за заразяване. Време е за осъзнаване на отговорността и то не само пред гражданите на ЕС, а пред гражданите на света. Играта на шпиони няма да остане дълго игра.