АНАЛИЗИ > СТАТИИ
За вцепеняващото изкълчване на българския език

Димитър Нинов - 06 април 2018

 

Ежедневието постоянно ни среща със сънародници, които иновират, реновират, медийстват, реимбурсират, софистикират, ВИП-ират, Джи-пират, Пи-арват, концептуализират, модерират, сайтират, сърфират, слотират, лотират, логват се, лайкват и т.н.

Дали едно време достолепният Иван Вазов не е бил силно възмутен от пионерите на подобно словесно осакатяване, когато е възкликнал:

„Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!“

Де е сега Дядо Вазов със своята решителност „да избрише езика от калта“, де е Паисий Хиляндарски да размаха пръст към чуждопоклонниците и имитаторите, де е Добри Войников да се стъписа от своите живи герои, плъпнали като хлебарки из българското духовно пространство, ръфайки и глозгайки това, що е останало от българската реч?

Има такива от нас, които живеят в чужбина от много години, но са запазили езика си по-чист от този на много българи, живеещи в България. Например авторът на това писание не си позволява да прави маймунски знаци, за да покаже кавички, а когато е в България не употребява възклицания като „уау“, „уупс“ или „бла-бла“, нито пък  празнува „Халоуийн“ или „Сейнт Велънтайн’с Дей“.

Разбира се, в българският език са навлезли предостатъчно чуждици още далеч преди 1989 година, но това не е повод да продължим да го давим с вълни от пенливи англиканизми, заляли като мътна река пътя на прехода към нищото. Тези нови езикови паразити, въведени от полуграмотни журналисти и новоизлюпени политици с пуловери „тип Солженицин“, са може би най-несъвместимите с нашия език по отношение на произношение и мелодика, в сравнение с всички останали чужди заемки.

Един от литературните класици на 20-ти век, Николай Хайтов,казваше: „Когато изгониш една българска дума от езика си, тя повече не се завръща…“. А нашите първенюта са запретнали ръкави и „обогатяват ли, обогатяват“…Освен това, защо трябва една стара чуждица, която по някакъв начин вече си е пробила път в езика ни, да бъде изместена от нова? Това подновяване на езика ли е или скачане от мътна бара в мътна река?

Много жалко и иронично е, че сред категориите от хора, които замърсяват българския език се намират и известни учени, уважавани общественици, прозорливи аналитици на обществено-политическия живот у нас и по света. Намират се хора, които милеят за българщината повече от всичко, но не се сещат, че българският език е част от нея – когато говорят, тези хора размятват чуждици наляво и надясно, както някой мята нарязани цепеници в каросерията на камион. И после тези словесни цепеници потъват в подгизналия ум на средния българин и остават там.

Логично е да се запитаме: какво предизвиква тази разюздана употреба на грозни и чепати англиканизми в ежедневната реч на средния интелектуалец, който би трябвало да бъде пример за подражание в обществото? Трудно е да се отговори еднозначно.

Някои интелектуалци са добронамерени в своето изложение, но се ласкаят вътрешно, че умеят да впечатляват зрителя и слушателя с един богат словесен поток, гарниран щедро с непоканени и смешни чуждици. Разбира се, другото име на тази самоласкателност е „снобизъм“, за обладанието на който тези интелектуалци едва ли се досещат.

Други пък са типични герои на Добри Войников – енергични чуждопоклонници (което обикновено означава имитатори на запада, русофоби и хора заплюли своето близко минало) – те се стремят да употребяват колкото се може повече „езикови цепеници“, защото последните ги отдалечават от неприятната славянската звучност на нашата реч и правят езика ни някак „по-западноевропейски“. Вие нали знаете, че славянство няма; то е измислено от специалните агенти на Екатерина Велика, но това е друга тема. Е, колкото сме по-далеч от славянството, толкова сме по-близко до Запада, майната ѝ на криворазбраната българщина…

Трета група хора употребява чуждиците по необходимост, тоест професионално – като подправки към своите научни гозби, за да се напомпа с богата атмосфера балонът на тяхната дисертация или поредния научен труд. В очите на тези „видни български учéни“ (както едно време се изразяваше другарят Тодор Живков), един език не е достатъчно научен, ако не плава в чуждици, както свински пръжки плават в горещ качамак. Така например, вместо думата „разположен“, българският учен предпочита думата „ситуиран“, защото тя му звучи някак по-загадъчно, по-научно…и така се стига до бисери на речта като „Бегли реминисценции, ситуирани в транспарентността на една неуловима поетика, чертаят контурите на отминали реалии…“ Тук вече стоим безмълвни в нашата възхита и сме снели шапки – такива изрази не могат да се научат за една седмица, трябва ти докторат, трябват ти години на интелектуално усъвършенстване, за да можеш да пилотираш на такава височина.

Най-голяма е категорията на хората, които повтарят като папагали новите думи и изрази, с които нещастният зрител е обстрелван денонощно от екрана на необятната българска телевизия, във всичките нейни държавни и частни форми. Радиото не остава по-назад – и то размахва звукови цепеници, а от музиката, която звучи най-често по неговите станции, никой не разбира, че това радио е българско.

Но най-вцепеняващото от всичко е обличането в официална форма на всички тези звукови паразити – събирането им в новия „Тълковен речник на българския език“. Човек не може да не стисне ръката на авторите на този соломоновски труд, които са поканили вътре думи и изрази като „сайт“, „логвам се“, „лот“, „реимбурсация“, „фрустрация“, „иновация“, „реновиране“, „спа хотел“ и много други. Това се нарича европейска интеграция, а мъдрите глави са били честити да вземат по някой лев за своя принос към англиканизирането и американизирането на българския език.

Накрая ще предложа на читателя малка словесна отмора; нека той прегледа следния списък, в който неколцина грозни англиканизми намират своя български превод. Нека да се върнем към думите, които употребявахме преди да ни споходи „демокрацията“. Нека започнем да се избавяме от паразитите и да ги заместваме с традиционни български думи и изрази или с такива думи и изрази, които – съдържайки елементи от чужд произход – все пак звучат по-благородно за ухото. Това ще бъде първата крачка към спасяването на нашата реч.

Ще започна с ужасната „медия“. Тази дума, освен че звучи като плазмодий, е преведена неграмотно, защото на английски тя обозначава множествено число: „медия = средства“, „медиум = средство“. По-приемливи изрази на български са „средства за осведомяване“ и“средства за информация“.

И така: вместо думата или израза отляво, мислете и произнасяйте думата или израза отдясно както следва:

иновация – нововъведение, новаторство

реновация – подновяване, ремонт

реимбурсация – обезщетение

софистикация – усложнение

обсесия – обсебване

концептуализирам – съставям, обмислям, обобщавам в идея

модератор  – водещ

сайт – електронен адрес, електронна страница, интернетна страница

слот – цепка, разрез, място

лот – участък

логвам се – влизам

лайквам – харесвам

харизма – чар, загадъчност

ВИП. Това съкращение е на английски, а не на български (very impоrtant person = VIP) –  много важен човек. Когато нашите далновидни журналисти кажат „ВИП персона“, те не осъзнават безмислицата, която произнасят: „много важен човек човек“.

Джипи. Днешните“будители“ са направили една дума от две букви, означаващи съкращение на английски (general pratcitioner = GP) – общ лекар, личен лекар.

Пиар. Това е един от хълмовете на простотията, българите пак са превърнали в една дума английско съкращения от две думи (PR = public relations) – връзки с обществото. Ако се използва в смисъл на реклама, трябва да се каже „реклама“, разбира се.

За съжаление, списъкът е безкраен и затова трябва да спрем дотук. Едно може да се каже: колкото  по-дълъг е списъкът с паразитите, толкова повече сме се отдалечили от българския дух и от нашите традиции, и толкова повече сме се превърнали в папагали на прехода към нищото.

 

 

 

 

 

 

 

Димитър Нинов преподава теория на музиката в Тексаския държавен университет, град Сан Маркос, САЩ. Той е бивш председател на Директорския съвет на Националната асоциация на композиторите в САЩ (за 2009г.). Нинов е доктор на музикалните изкуства от Тексаския университет в град Остин и магистър по теория на музиката и композиция от Националната музикална академия в София.  Публикувал е статии в Cambridge Scholars…

Вашият коментар