АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Румъния – България: състезанието продължава!

Боян Дуранкев - 19 април 2018

Министерският съвет одобри средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019-2021 година. С документа се залагат прогнозни разчети за следващите три години.

Това, което най-много ще се гледа в прогнозите от страна на обикновения български гражданин, и което силно впечатлява, е предвиденото нарастване на доходите, в частност, на минималните работни заплати. Средносрочната бюджетна прогноза предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари 2019 г., на 610 лв. от 1 януари 2020 г. и на 650 лв. от 1 януари 2021 година.

Много или малко е това? И как стоим на фона на съседите, особено спрямо Румъния? Нека се спрем само за сравнение на някои от най-важните резултати в този „двубой“ за последното място в Европейския съюз.

Преди приемането на двете страни в ЕС, през 2005 г. Румъния и България са имали еднаква производителност на труда спрямо средноевропейската, равна на 36,2%; през 2016 г. Румъния достига 61.6%, а България – 45,4% спрямо средната европейска производителност (1). Изоставането на България спрямо северната съседка е 16,2 пункт. Пита се в задачата, защо българският бизнес е чувствително по-неефективен от румънския? И дали еврофондовете в Румъния не са усвоени по-продуктивно, отколкото в нашата страна? Вероятно, да.

През същата изходна 2005 г. дългосрочната безработица в Румъния е била 4.0%, а в България – 6.0%; през 2016 г. тя е съответно 3.0% и 4.5% (2). Очевидно, и по този показател Румъния се справя по-успешно. Нивото на безработица – средно за 3 години – на входа е било в Румъния 7.6%, а в България – 12.0%; през 2017 г. е било съответно 5.9% и 7.7%. С други думи, макар че безработицата в България намалява, съседката се справя отново по-успешно.

През 2005 г. минималната работна заплата в Румъния е била 78.70 евро, а в България – 76.69 евро (2 евро по-ниска от румънската), при това – при еднаква производителност на труда (3)! През 2018 г. минималното възнаграждение в Румъния е 407,30 евро, а в България – 260.80 евро. разликата в полза на северната съседка е 146,70 евро (над 300 лв.!) по-високо минимално възнаграждение! В това отношения Румъния е дръпнала мощно напред, гражданите й ще мигрират по-малко от нашите.

Обаче… по дял на заетите с най-ниската заплата от Румъния остава зад нас – цели 44% от трудещите се получават националната минимална заплата в сравнение c 37% през 2017 година. През февруари тази година брутното средно месечно възнаграждение в Румъния е 887 eвpo, докато в България (последните данни на НСИ са за м. декември) тя е 561 евро (4). Данъците на съседите са сходни (5).

Индексът на Джини (6) през 2017 г. за Румъния е бил 35.1, за България е бил 38.3 (2016 г.) (7). Обратно казано, неравенството в България значително надхвърля това в Румъния.

Делът на трудоспособните граждани в риск от бедност (население на възраст от 18 до 59 години) през 2016 г. в Румъния е бил 18,3%, а в България – 11,5% (8). Румъния може да е най-бързо развиващата се икономика в Европа, но също така е сред водещите членки по друг далеч не толкова положителен индикатор – дял на населението,  живеещо в лишения. Въпреки че България остава най-зле в ЕС по отношение на БBΠ на глава от населението, Румъния се представя по-зле от нас по годишните данни за лишенията на населението.

Разходи за труд (Г) и заплати (D11) и несвързани със заплатите разходи (социални вноски на работодателите плюс данъци минус субсидии: D12 + D4-D5 (9): през 2017 г. в ЕС (28) са били 26,8 евро, в Румъния – 6.3 евро и в България – 4.9 евро. Т.е. средното възнаграждение в ЕС е 5,5 пъти по-високо от това в България.

Summa summarum. По някои показатели Румъния убедително води, но това не означава че се е „откъснала“ далече напред. Българският лъв обаче определено има какво да наваксва.

При капитализма се появява една особена стока, дефинирана от Маркс, стоката „работна сила“. Особеностите на тази нова стока са блестящо анализирани в „Капиталът“, Т. 1.

По причината че за капиталиста разходът на стоката „работна сила“ е еквивалентен на всеки друг вид разходи, той се стреми да минимизира цялостни си разход за единица (своя) крайна продукция. Именно това го принуждава да упражнява натиск над работната сила – да работи колкото може повече за колкото може по-малко разходи. „Всяка икономия се свежда в крайна сметка до икономията на време“. „За капиталиста при конкуренцията с работниците въпросът е само за печалбата, за работника въпросът е за съществуването. Стоката труд има по-нетраен характер от другите стоки. Тя не може да се натрупва. Нейното предлагане не може така лесно да се увеличава и намалява, както предлагането на други стоки (10)“. Или, казано от самия Маркс, „Ако впрочем трудът е стока, то е стока с най-злощастни качества. Но дори и съгласно принципите на политическата икономия той не е стока, защото не е свободен „резултат от свободна пазарна сделка““ (11).

(1) http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/refreshTableAction.do?tab=table&plugin=1&pcode=tesem160&language=en

(2) http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&plugin=1&pcode=tipslm70&language=en

(3) http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&plugin=1&pcode=tps00155&language=en

(4) http://www.nsi.bg/bg/content/3928/национално-ниво

(5) https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_tax_rates#cite_ref-fita_37-7

(6) Индексът Джини измерва степента на неравенство при разпределението на семейните доходи в дадена държава. Например, скандинавските държави са с индекс 25; държавите на юг от Сахара са с индекс от 50. Ако доходите са разпределени с перфектно равенство, индексът ще бъде нула; ако доходите бяха разпределени с перфектно неравенство, индексът ще бъде 100.

(7) http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/show.do?dataset=ilc_di12

(8) http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/show.do?dataset=ilc_iw03&lang=en

(9) Labour Costs (D) cover Wages and Salaries (D11) and non-wage costs (Employers’ social contributions plus taxes less subsidies: D12+D4-D5). http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&plugin=1&language=en&pcode=tps00173

(10) Маркс, К. и Фр. Енгелс, Съч. Т. 6, С., 1960, с. 587.

(11) Маркс, К. и Фр. Енгелс, Съч. Т. 42, С., 1983, с. 55.

 

Председател на Клуб "24 май" Боян Дуранкев е български икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. Роден е на 2 май 1951 г. в София. През 1980 година завършва специалност социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през…