Наистина странна смесица от послания дойдоха тези дни от Европа за Балканите или по-скоро за Западните Балкани, както свикнахме да наричаме онези 6 страни от региона, които все още са извън ЕС. Но са посочили членството за стратегическа цел на правителствата си. От една страна ЕК представи своя доклад за напредъка на балканските страни по пътя им към Брюксел, препоръча започването на преговори за присъединяване на Р Македония и Албания към Съюза и даде надежда на някои /Сърбия и Черна гора/ да станат членове до 2025г.Не пропусна обаче да заяви, че „всички бъдещи членове трябва да предприемат сериозни реформи, за да си подсигурят влизането в ЕС“. От друга страна френският президент Макрон в реч пред ЕП в Страсбург заявява, че „първо самият ЕС трябва да се реформира преди да започне каквото и да било приемане на нови членки“. Макрон не е против свързването на Западните Балкани с Брюксел, но „преди това да осъществим по-дълбока интеграция и реформи в самия Брюксел“. Амбициите на Макрон за водеща роля в ЕС не са за подценяване, особено при сложната ситуация, в която попадна Меркел с новото коалиционно правителство в 4-тия си мандат като канцлер на Германия. Все пак не може да се отрече, че доминираща в случая ще бъде позицията на Брюксел.Или поне на нас така ни се иска, защото интеграцията на Западните Балкани в ЕС бе посочена като наш приоритет в председателството ни. Но трябва да се забрави за илюзията, че това ще стане точно при това наше председателство. Достатъчно е, че съседите ни Р Македония и Албания имат своята препоръка и сега трябва да изчакат търпеливо решението на 28-те членки през юли, за да се сбъднат оптимистичните им очаквания.  Не бива да се забравя, че този процес е „доста обтекаем“, защото има разминавания в становищата на страните-членки.

В тази връзка Албания ще трябва да отговаря на доста въпроси във връзка с реформите си, независимо, че е член на НАТО от 2009 г. Известно е, че там опозицията в лицето на консервативната Демократическа партия /43 места в парламента от 140 общо/ е набрала скорост и от началото на годината организира протести, води бурни дебати като дори прекъсва заседания на парламента, говори за корупционни практики и атакува управлението при всеки повод. Мотиви като бедност , икономическа криза, организирана престъпност, в която участва и правителството, увеличаване на данъците са разбираеми от албанците. Лидерът на Демократическата партия, Люлзим Баша, не се притеснява да заяви, че „Албания действа като наркодържава“ /по доклад на ЦРУ/, че изборите са откраднати, че парламентът е незаконен, премиерът е незаконен, назначаването на главен прокурор е нелегитимно, но цели прикриване на всички досиета за корупция и обявява кампания „гражданско неподчинение“. Поставя цел да се отстрани от власт Еди Рама. Призовава да не се плащат новите данъци. Организират се масови протести, на които се веят албански и американски знамена и повечето протестиращи са облечени в затворнически униформи. Бившият премиер Сали Бериша също участва в протестите, които полицията обявява за незаконни. В същото време Албания получава похвали заради предприети реформи в областта на правната система, включително трансформация на системата за избор на съдии и прокурори и то под международен мониторинг. Чуват се слова и като „Албания е светска държава, където живеят хармонично  развити религиозни общности, член е на НАТО и е приела западните ценности“. Албания участва в операции за сигурност като тези в Босна и Херцеговина, БиХ, и Мали. Еди Рама, премиер, не забравя да казва по всеки повод, че „започването на присъединителния процес ще мотивира всички албанци за европейско бъдеще“. Това при положение, че от 1990г до днес 40% от населението на Албания са емигрирали, 500-600 албанци от страната са в „Ислямска държава“ и се очаква завръщането им, че страхът от радикализъм сред мюсюлманите расте, така както расте и броят на джамиите на албанска територия. Информации от преди време твърдяха, че в Албания са били превозени със самолети дори муджахидини от Афганистан, но италианската преса не съобщи за точен брой и причини. Отдавна са забравени времената на Енвер Ходжа, когато Албания бе обявена за атеистична държава и всички религии бяха забранени за проповядване. Днес около 80% от населението са обявени за мюсюлмани, 10% католици и останалите-православни и др. Не може да се отрече един факт – енергията, с която се движи албанското общество и бързото укрепване на държавността в тази малка балканска страна. Та Албания е държава от 1912 г, но още от 1918 г до 1990 г, както и днес,  Тирана води активна политика по отношение на живеещите зад граница албанци. До разпада на бивша СФРЮ Албания граничеше с 2 страни, в които има граждани с албански произход. Сега са 4-5 и албанският национализъм има пряк път към тях на основата на етно-религиозна принадлежност. В миналото не се е говорило за т.н. албански фактор, но днес той е в дъното не само на регионалната политика на управляващите в страната, но е и основа за влияние на Запада като цяло, най-вече на САЩ. Видно е въздействието на Тирана върху албанските общности и изградените от тях партии в Косово, Македония, Черна гора и по-малко в Сърбия или БиХ.  Красноречив пример в това отношение беше изготвената в Тирана платформа на албанците от Македония, която послужи на 4 албански партии в Скопие да извиват ръце на основните политически партии в страната при съставяне на правителство след последните парламентарни избори. Условията за приемане на албанския език за държавнотворен, за равноправно участие във всички нива на управление, за промяна на символи като знамето, названията на институции, училища, улици, селища, парични знаци и т.н. бяха основание за подкрепа при формиране на правителство и естествено бяха приети. Не е ясно само докога ще продължи натрупването на гняв в тази връзка сред православното население на Македония, което все пак е около 70-75% от населението в страната. Без значение на евроинтеграция и европейски ценности. Този албански фактор присъства не само по отношение на Македония, не само косовските управляващи държат едното си око все към Тирана, но често усложняват живота на Белград заради изяви, които се асоциират с т.н. идеи за „Велика Албания“. Подобни идеи или платформи, които се лансират като албански национален интерес често разтърсват страните, в които има граждани с албански произход. За Македония исканията на албанците са да станат „държавнотворни“, в Гърция /1-1.5 млн албанци/ има претенции за културно-малцинствени права, в Черна гора /8% албанци/ са за участие в управлението и т.н. Идеи, че т.н.албански фактор трябва да се „възпрепятства“ или да се подкрепя, ако е ползотворен за процесите в региона, звучат разумно, но трудно осъществимо. На Балканите няма гаранция, че  мечтите за величие могат да се контролират или обуздават. Едва ли и присъединителните процеси към ЕС ще осигурят спокойствие в това отношение. Защото тези фактори и идеи се използват при необходимост от геополитическите играчи, за да реализират свои си интереси. За нас остава поне да получим отговор на въпроса  какво става след като Тирана призна наше малцинство на своя територия. От време-на време се появяват информации, че Скопие не се е отказало да предявява претенции към същото малцинство, но  сега Македония има други грижи и определено този въпрос не е на дневен ред. Но ние какво правим и как се грижим за това наше малцинство? Да не се получи същото като със Западните покрайнини, това би трябвало да ни е грижата.

Що се отнася до действията на Албания в регионален план, преиграването например от страна на Тирана при честването на 100 години независимост /от 1912г/, бе отчетено като негативен момент в политиката й. В същото време проинтеграционните настроения, които са движеща сила, не пречат албанският национализъм да има и онези съпротивителни сили, които съхраняват достойнство и легитимират единството на албанската общност. Вярна на своята политика на „меката сила“ на Балканите Турция активно инвестира в Албания и строи не само джамии. Но при откриването на водноелектрическа централа до гр.Шкодра турците по традиция и в унисон с политиките си поставят турското знаме върху фасадата. То е било свалено веднага от присъстващите албанци, защото „ние сме се борили с османците, които ни бяха поробили векове наред и не можем да се будим сутрин с това знаме пред очите ни“. Друг въпрос е дали така биха реагирали, ако знамето е на САЩ. Защото Вашингтон е нещо като пътеводна звезда и тези дни Албания дори изяви желание да види американско присъствие на своя територия. Олта Джака, министър на отбраната“, казва, „за да се контрира влиянието на държави като Русия“. Министърът е на посещение в САЩ и при среща с колегата си Джейм Матис заявява, че „Албания като член на НАТО желае да отблъсне руските дестабилизационни опити в региона, които включват пропаганда, инвестиции и хибридни дейности“. Допълва, че „Албания може да бъде крепост на САЩ в региона“. Това дали ще попречи на обявеното посещение на руския патриарх Кирил в Албания в края на април? Изтекоха информации, че той не само ще има съвместно богослужение с архиепископ Анастасий, но и ще се срещне с президента на Албания.

Вярна на обявената ориентация Албания подкрепи въздушните удари в Сирия, нанесени от САЩ, Франция и Великобритания заради предполагаеми химически атаки в Дума. Президентът Илир Мета обяви, че „Тирана е на страната на западните съюзници  и подкрепя решителността на президента Тръмп за защита на човешкия живот и правата на човека“. Тези атаки бяха определени и от опозицията като „напълно законни“, както се изрази лидерът на Демократическата партия Люлзим Баша. Поне по този въпрос има единомислие в Тирана. Защото в доклада на ЕК за напредъка на страната има и условие „за повече диалог между правителството и опозицията“, както и за реални действия по отношение на организираната престъпност и корупцията. В този доклад има и изрази като „организираната престъпност и корупцията остават синоним за всяка държава от Западните Балкани“ и че „има безпокойство, когато става дума за трафик на хора и мигранти“. Е, има трафик и на наркотици, и на цигари, и на всякакви стоки, които носят безчет приходи на определени среди. Изразът „албанска мафия“ не е от вчера, но на този етап битките с нея изглеждат загубени. Поне така пишат на Ботуша. А Италия е страната, която не само е била в Албания, не само има сериозно влияние там, но и днес активно присъства в търговско-икономическите политики на Тирана. В Дуръс /Драч на български, защото сме владели и този град, в който е роден Йоан Кукузел/ например магазините са пълни предимно с италианска стока и рекламите са на италиански. А броят на българските туристи в Албания расте по данни от статистиката. В търговските вериги в София от месеци се продават албански домати. Както се казва, ние да му мислим. Албанците действат, видно е. И управляващи, и опозиция. Ако и на 17 май в София на срещата на върха Еди Рама се появи с маратонки, значи, че  опозицията трябва да почака, за да обяви успех. ЕК вече потупа по рамото правителството. По-важно е и в София, и в Тирана да има действия, за да се решават проблемите на населението. Иначе и албанците, и българите ще продължат да напускат страната си.