АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Априлското въстание е триумфът на един провал

Андрей Пантев - 02 май 2018

Ако нямаше априлско въстание, нямаше да има освободителна война. Нямаше да се чуе за българите като едни от основателите на славянската цивилизация. Нямаше да се чуе за нашето средновековно книжовно великолепие. Най-вероятно щяхме да вегетираме в такава степен, че вероятно също щяхме да бъдем сполетени от съдбата на арменците, които в края на XIX в. се опитаха да направят нещо, но нищо не се получи и заплатиха с кръв за това. Този период наричам и възприемам като романтичен, защото всичко което води до съзидание, до героизъм и мъченичество е романтичен период от нашата история. Тук няма място за бакали, няма място за търговци, няма място за дюкянджии. Има едно усилие, при което българите решават да бъдат такива каквито са били някога, независимо дали са гладни, жадни или голи. Защото по това време вече са им дадени, без Албания, всичките балкански страни и българите се чувстват угнетени, че само те нямат държава, при условие, че са първата балканска държава в миналото.

Един ученик бих го увлякъл към историята за Априлското въстание като кажа, че въпреки всичките несгоди на една чужда и враждебна власт, каквато е била османската, българите не са били най-бедният народ на Балканите, но в същото време се усещали едно чувство, че са длъжници на своите прадеди и предшественици и затова са решили да рискуват не само имоти, не само къщи, не само с добитък, решили са да пожертват живота си. Те не са се интересували толкова какъв е курсът към лева и еврото, те са решили, че трябва да загинат за една идея, един идеал. Те са решили да бъдат равни на някогашните си славни прадеди. Така бих разказал и не бих употребил бомбастични приказки, но не бих използвал и съвременната терминология на пазарната икономика. Като че ли всичко знаем за това събитие, но не изключвам, че е възможно да бъдем изненадани с фотографски открития и новости. Все пак не знаем, че до голяма степен сме имали и голям късмет, че Априлското въстание избухва в близост до Пловдив, сравнително близо и до Цариград.

Априлското въстание и специално неговото жестоко потушаване, това е обект на европейската преса – журналисти, мисионери, пътешественици, дипломати. Те занасят тази новина от Копривщица, Панагюрище, Батак до Цариград и от там тя тръгва по света с английската преса, а да не говорим за стотиците прояви на съчувствие към българите. Нашето страдание се оказва един своеобразен, макар и парадоксален исторически късмет. Според мен недостатъчно е отразена вълната на пробългарската симпатия, която залива цяла Европа. Недостатъчно се знае, че видни писатели, учени, религиозни дейци застават на страната на българите, без непременно да знаят къде точно се намира България. Това според мен е парадоксът. Ако приемем, че Априлското въстание е един провал като военно начинание, то е триумф като причина за Освобождението на България. И тогава Русия без да е европейска държава в съвременните понятия, изпълнява една велика европейска освободителна мисия. В такъв случай може да кажем, че въпреки всичките симпатии, които имат към българите в чужбина все пак руското оръжие реши въпроса. А иначе можем да кажем, че специално в Англия няма голям английски град, в който да няма митинг, в подкрепа на българските страдалци. Въпреки факта, че въстанието е неуспешно като военен акт, саможертвата си е заслужавала. Благодарение на нея днес има българска държава, флаг, парламент, президент, премиер, изпитваме удоволствието от усещането да говорим родния си език. Все пак основната цел на това въстание е появата на България на европейската политическата карта. Това нямаше да бъде възможно ако не беше Априлското въстание като най-върховната част на българското национално освободително движение. И можем да кажем, че сенките на Ботев, Левски и всички останали мъченици от XVI в. нататък са си отдъхнали от небето.

 

 

 

 

Източник - БГНЕС
Почетен председател на Клуб "24 май" Проф. Андрей Пантев e роден в на 26 март 1939 г. в с. Раковица, област Видин. Произхожда от учителско семейство. Двамата му родители са учители, а той самият е вече трето поколение учител. През 1954 г. завършва гимназия във Видин, след което следва „История“ в Софийския държавен университет, където се дипломира през 1961 г.…

Вашият коментар