Европа се готвела да затегне контрола си върху чуждите инвестиции (1) . Тази „готовност“ е насочена срещу Китай. Притеснени са брюкселските чиновници от китайската експанзия. За последните 10 години китайските инвестиции в Европа са за 318 млрд. щ.д. Така тези инвестиции са станали с 45% повече отколкото американските. И Европа готви проектозакон, с който координирано ще се пречи на Китай.
Интересното тук е друго. От нашето министерство на икономиката заявили, че за България предложението е „ наш приоритет в търговската политика“. Обърнете внимание! Ние, България, сме имали приоритети в търговската политика! И да затрудняваме неевропейските инвестиции, разбирайте китайските, за нас е приоритет! Да се сещате за други търговски приоритети? Например да продадем повече нещо на някого? Да купуваме нещо от някъде по-евтино?
В периода (2005 – 2015) Китай е инвестирал в страните от Балканския полуостров 26 млрд. долара. От тях в България – 330 млн. В Румъния – 1,8 млрд., в Сърбия – 3,7 млрд., в Гърция – 5,5 млрд. Значи у нас китайците са инвестирали най-малко. И от изброените страни само ние обявяваме подкрепа за съответното европейско намерение. Не просто подкрепа – направо приоритет ни е станало! Лягаме и ставаме и мислим как да ограничим китайските инвестиции.
Ето, това е нашата драма. Ние нямаме свои интереси. Ние нямаме свои идеи, намерения и планове. Взимаме чужди такива и ги обявяваме за приоритети! Нашият върховен интерес и удоволствие е да служим на някого, да слушаме някого, да обслужваме някого.
И това е голямата, нужна, дискусия на България – не еврото, не Западните Балкани – а способни ли сме изобщо да формулираме свои интереси. Не говоря за отстояване и реализиране. Става дума за просто формулиране.
(1) https://www.investor.bg/evropa/334/a/es-e-gotov-da-se-protivopostavi-na-kitaiskoto-tyrgovsko-nadmoshtie-260462/
